За интеграцията на ромите се е изговорило и изписало много. И всеки път са възниквали спорове или скандали, най-вече за парите, които се харчат по тази линия. Оказва се обаче, че след всичките тези години и всички реализирани програми все още няма цялостна система за наблюдение и оценка на изпълнението на интеграционните политики. С други думи, правят се проекти, харчат се сериозни средства, но не се знае какъв е бил ефектът. Съществуващите опити за оценка в рамките на инициативата Десетилетие на ромското включване и годишната отчетност за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите пред Народното събрание и Европейската комисия се базират единствено на т.нар. административен мониторинг. Което ще рече – документално. Сумите са усвоени, проектът е изпълнен, но дали целите са постигнати – никой не може да каже.
Това очевидно е започнало да прави впечатление, тъй като Министерският съвет е решил да създаде цялостна система, включваща различни форми на мониторинг (напр. на местно ниво, алтернативни доклади на НПО и др.). За реализирането на тази идея дори вече е обявена обществена поръчка за разработване, тестване и внедряване на софтуерна платформа за въпросната система, като заделеният бюджет е 1 044 000 лева.
Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020 г. използва името роми като обобщаващо както за българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми, така и за тези в сходна ситуация, които околното население би определило като такива, независимо от начина на тяхното самоопределяне.
Избраната за изпълнител компания ще трябва в срок до 30 ноември да създаде специализиран софтуер, който да включва всички заинтересовани страни и да комбинира разнообразни форми на мониторинг и оценка; да тества пилотно функционирането на системата в малък мащаб; да внедри продукта в реални условия във всички институции и организации; както и да обучи общо 600 чиновници.
Приятна изненада е, че в документацията на поръчката изрично е поискано всички софтуерни компоненти да отговарят на критериите и изискванията за софтуер с отворен код съгласно Закона за електронното управление. Така ще се избегне нелепата ситуация, на която неведнъж сме ставали свидетели – новият продукт да не е съвместим със съществуващите системи на ведомствата.
