Бизнесът в страната е оплетен в регулации и не може да функционира нормално. За всяка услуга, дори и най-дребната, се плащат такси и се губи време. На практика у нас има едно скрито двойно данъчно облагане, което се нарича административна тежест. Бихме могли да го наречем и чиновнически натиск, защото си е точно това. Той пък ражда корупция, тъй като на никого не му се чака с дни за поредното удостоверение и разрешение. И въпреки че управниците ни често се хвалят как били спестили милиони на предприемачите с премахването на този или онзи режим, ситуацията днес с нищо не се е променила. Неотдавнашен анализ на БОРКОР дори показа, че за 2017-а са предвидени над 1 млрд. лв. приходи от такси в републиканския бюджет. Става дума за суми, които бизнесът плаща извън прякото данъчно облагане. Нещо повече – броят на конкретно предоставените административни услуги не намалява, а се увеличава. Тоест, докато държавата възторжено отчита намаляване и опростяване на съществуващите режими, всъщност въвежда нови: през 2013-а – 29 броя, през 2014-а – 17, през 2015-а – 22, както показва справка на бюрото по антикорупция
За наболелия проблем промълви тази пролет и служебният министър-председател Огнян Герджиков. А преди седмица сегашният премиер Бойко Борисов, който с кратки прекъсвания управлява страната от 2009-а, също реши да покаже активност по темата. Той проведе работна среща с представители на местната власт, държавните институции и браншовите организации, на която бяха обсъдени мерките за намаляване на административната тежест и облекчаване на режимите. Най-съществената "новина" от рандевуто бе, че се обмисляло
въвеждането на санкции за чиновниците
които не вземат сами от регистрите необходимите данни, а карат гражданите и фирмите да си вадят справки от различните служби. Смешното в цялата ситуация е, че задължението за т. нар. комплексно административно обслужване от години е въведено в нашето законодателство. Просто не се спазва. И едва ли ще започне да се спазва, докато санкциите са на етап "обмисляне", а не на етап "налагане".
Иначе, за да звучат нещата по-убедително, в подкрепа на Борисов се включиха и някои министри. Така отговорникът за околната среда и водите Нено Димов поиска от работодателските организации да предложат конкретни мерки за намаляване на административната тежест и съкращаване на сроковете за издаване на документи от компетентността на неговото ведомство. В отговор председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Кирил Домусчиев се ангажира организацията да направи допитване до своите браншови и регионални структури и да предложи експертна подкрепа за намиране на нормативни и законодателни решения. Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов пък настоя за по-скорошно въвеждане на принципа "замърсителят плаща" при определяне на таксите за третиране на отпадъци, който също си е вид втори имотен данък.
Съвсем друг размах показа министърът на икономиката Емил Караниколов, като направо обеща да оптимизира или премахне над 100 административни услуги. Предвиждало се промяна в 60% от услугите, предоставяни от Министерството на икономиката, и второстепенните разпоредители към него. Осем от услугите и режимите напълно щели да отпаднат. При 23 сроковете ще се съкратят, а при други 15 – ще се изискват по-малко документи. Най-много – 67, е броят на таксите, които са предложени за намаляване, а за 21 услуги плащане въобще няма да има. Служебно предоставяне на изискуемите документи е предвидено за 14 процедури. В резултат на тези мерки се очаквало пряката финансова тежест за предприемачите да намалее с около 200 хил. лв. годишно.
Междувременно
всички управници упорито мълчат
по въпроса докъде стигна изпълнението на "Третия план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса от избрано законодателство с 30 на сто за периода 2015-2017 г.". Това, както се казва, е основната пътна карта, по която е обещала да работи държавата. Само че, според последния отчет, 50 от всичките 130 мерки все още не са изпълнени. По-лошото е, че много от тях са с отложени срокове – до 31 декември 2017-а, нищо че струват на хората и фирмите по 16.5 млн. лв. на година. Например от началото на тази година трябваше да заработи единна информационна система между НСИ, НАП и Агенцията по вписванията, която да даде възможност еднократно попълнената информация в електронния документ, подаден пред НСИ, автоматично да послужи и на Годишен финансов отчет в Търговския регистър. Звучи налудничаво, но днес фирмените счетоводители се редят в различните институции и плащат такси, за да дадат на чиновниците едни и същи данни. Изчислено е, че това струва точно 9 032 527 лв. на година. Пари, които служат единствено за поддържането на бюрокрацията.
Скъпо излиза и невъзможността за обмен на информация по служебен път между ДФ "Земеделие" и НАП. Разплащателната агенция е одобрила такава мярка още през декември 2014-а, но тя така и не е приложена до крайния срок – 31 декември 2016-а. С последната отсрочка "екстрата" трябва да заработи до 30 юни, само че на този етап няма изгледи това да се случи. Подобно е положението и с автоматичния обмен на информация между данъчните, от една страна, и транспортното ведомство и агенция "Автомобилна администрация", от друга. Поради тази причина превозвачите са принудени да си вадят от НАП удостоверения за липса на данъчни задължения и осигурителни вноски, когато им се налага да подновят някой сертификат, лиценз или карта за квалификация на водачите.
Има, разбира се, и административни услуги, които не струват много, но губят време и в някои случаи вредят повече. Такива са предоставяните от Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията за социално подпомагане. Поради невъзможността за подаване на документи по електронен път всички уведомления и заявления стигат с огромно закъснение до отговорните лица.
Големият брой необосновани и скъпи административни услуги представлява само едната страна на проблема с бюрокрацията. Държавните ведомства са
пълни с паразитни структури
и хиляди "чантаджии" получават заплати, без да вършат кой знае какво. Мнозина сигурно ще кажат, че това, както и неефективността на нашите институции, отдавна е добре известно, но ще сгрешат. Реалността е още по-стряскаща и възмутителна, отколкото си я представят. Ако през 1996-а у нас са съществували 55 администрации на централно ниво, към края на 2016-а те вече са 109. И то при положение, че още от времето, когато Николай Василев беше министър на държавната администрация, слушаме как броят на чиновниците намалява. За толкова години трябваше да останат една шепа ведомства, а те са се удвоили. Роенето им води след себе си до дублиране и припокриване на функции, затруднява координацията и изпълнението на каквото и да било, но най-вече се харчат пари за този, дето духа.
Според последния Доклад за състоянието на администрацията, приет преди дни от правителството, щатните чиновници са точно 132 648. Независимо от приказките за децентрализация, по-голямата част от тях – 98 663, са заети точно в централните служби. Свободните места са 5840, като незаети за повече от шест месеца са 2811. В доклада обаче не се правят сравнения с предишни години, което създава усещането, че нещо се крие. И наистина, ако се върнем назад във времето, ще установим, че
съкращаването на чиновническия апарат
е силно преувеличено. През последните пет години се наблюдава някакво намаление, но то е едва 8.4%, или с под две на сто годишно. За сметка на това се оказва, че през 2010-а в администрацията са работили с близо 4000 по-малко хора, отколкото сега.
Любопитно е и че след направените мащабни инвестиции в комуникационна техника все още 15.56% от администрациите нямат система за документооборот, 15.38% нямат система за правно-информационни услуги, 34.53% не са въвели система за управление на човешките ресурси, 4.11% нямат система за дейностите, свързани с труда и работната заплата, 4.29% нямат счетоводна система, при 44.36% липсва система за управление на база данни, а цели 64.76% от администрациите нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет. И всичко това, при положение че като цяло ведомствата разполагат със 129 985 броя компютри (17 137 преносими и 112 848 настолни), или по един за почти всеки чиновник. Още по-странното е, че при общо 132 хил. държавни служители през 2016-а в структурите на изпълнителната власт е имало 457 967 активни телефонни номера, от които 221 750 фиксирани и 236 217 мобилни. Разходите за тях са малко под 20 млн. лв., като по-голямата част – 10 129 572 лв., са отишли за фиксираните постове.
