Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Каква седмица за инвеститорите в държавни дългове изпратихме! Буквално трудно се намираха на пазарите емисии, инвестицията в които да е от губещата страна. Преплитането на редица ключови събития, сред които срещата на монетарния борд на Фед, както и низ от ключови данни, свързани с инфлацията и продажбите на дребно в еврозоната и в САЩ, както и ефектите от изборите във Великобритания предвещаваха повече волатилност от тази, на която станахме свидетели, но крайният ефект бе сериозно понижение на основните глобални доходности.
Подреждайки събитията по време (тъй като тяхната важност е съизмерима), първи тон за положителната седмица на държавните дългове зададе неочакваният крах на управляващите консерватори и премиера Тереза Мей на изборите в Обединеното кралство. Тереза Мей се озова на страната на разгрома и не само не успя да увеличи мнозинството си в Долната камара на парламента, но и загуби предишните си добри позиции. Въпреки че правителство в коалиция с юнионистите от Северна Ирландия бе формирано, политическата ситуация в страната изглежда, слабо казано, волатилна. Към това трябва да се прибави и сериозната стагнация на доходите от труд, за които месец май бе най-лошият от 2014 г. насам, както и инфлацията от над 3%, причинена от слабия паунд, за да се получи сериозно затруднение за паричната политика на Бенк ъф Ингланд. Докато повишението на основните лихви с оглед на последните събития вече изглежда малко вероятно до края на 2019 г., доходностите по джилтовете отбелязаха сериозен спад. Тези в десетгодишния матуритет се понижиха с цели 10.6 базисни точки до 0.925 процента.
В сряда Фед се произнесе с решението си за основните лихви в САЩ, като институцията оправда пазарните очаквания (или бе принудена от тях) и повиши нивата с 25 базисни точки до 1.50 на сто. Донякъде изненада се оказа изявлението на председателя – Джанет Йелън, която определи забавянето в темпа на инфлация като временно. Така тя очерта сравнително неочаквана перспектива към затягане. Трежъритата реагираха с лек спад на доходностите, но въпреки това завършиха седмицата при 2.13% в десетгодишния матуритет и изменение от -5.9 базисни точки.
В еврозоната движенията на доходностите бяха в унисон с тези на Острова и в САЩ. Най-печеливши се оказаха инвеститорите в италиански дълг, чиято доходност при срок до падежа от десет години се сгромоляса с цели 23.4 базисни точки до 1.932% след социологическо проучване, показващо че подкрепата за популистите намалява със сериозни темпове. Испанските ДЦК със сходен матуритет следваха близо тази тенденция, като седмичният им спад се равняваше на 9.5 базисни точки до 1.37 процента. В ядрото на еврозоната седмицата бе относително спокойна. Политическата стабилност във Франция бе потвърдена от първия тур на парламентарните избори в неделя, на които партията на новоизбрания президент Еманюел Макрон показа значителен потенциал. Френските десетгодишни облигации отбелязаха седмичен спад от 6.3 базисни точки до 0.581 процента. Ключовите десетгодишни бундове приключиха седмицата при нива от 0.225% и понижение от 3.1 базисни точки.
