Всеки 15 секунди в света умира по един работник вследствие на злополука, свързана с работата. Всеки ден 6300 работника умират от злополуки или от болести, свързани с професионални заболявания, като цифрата набъбва до 2,3 милиона смъртни случая на година. Това се казва в доклад на МОТ за инструментите по здравословните и безопасни условия на труд в строителството, мините и селското стопанство, обсъден на 106-тия Международен конгрес по труда в Женева. От българска страна присъства президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на Управителното тяло на МОТ.
И още данни от доклада: над 313 милиона работника страдат от несмъртоносни наранявания всяка година, или иначе казано 860 000 се нараняват на работното си място всеки ден.
4% от общия световен брутен вътрешен продукт се губи годишно (еквивалентно на 2,8 трилиона US$) от разходи, свързани със загуба на работно време, прекъсвания в производството, третиране на професионални наранявания и болести, рехабилитация и компенсация.
Строителство
Строителството е сектор с традиционно голям брой злополуки и професионални заболявания. Работата в строителството представлява между 5 и 10 процента от работната сила в индустриалните държави и завишен дял в много от развиващите се държави, като приблизително един от шест фатални инцидента на работното място се случват на строителните площадки. Строителните работници са изложени на разнообразни опасности при работа. По-голяма част от строителните дейности се извършват от местни фирми, като този сектор е с голяма интензивност, с чести промени в работната среда, които да включват многообразни местоположения, различни участници и висок дял на текучество на персонала.
Характерното за сектора е големият брой на работници-мигранти. Според оценките на МОТ в глобален аспект през 2013 г. в сектора са работили 26,7 милиона (17,8 %) работници-мигранти, включително производствени дейности и строителство, докато 16,7 милиона са били наети в селското стопанство (11,1 процента) от общо 150,3 милиона работници-мигранти.
Минно дело
В много държави този сектор се случват огромен брой злополуки с фатален край, а мините си остават най-опасните работни места. Сега и в миналото секторът привлича внимание със значимите рискове, пред които са изправени работниците.
Бедствията в мините включват: трагедията в мината Pasta de Conchos в Мексико през 2006 (65 загинали миньори); наводнението в мината Shandong в Китай през 2007 (181 загинали работници); голямото бедствие в мината в Западна Вирджиния, САЩ през 2010 (29 загинали работници); злополуката в мината Copiapo, Чили, през 2010 г., бедствие в мината Pike River, Нова Зеландия през 2010 г. (29 загинали); бедствието в мината Сома в Турция през 2014 г. (301 загинали). Освен непредвидимите и неочаквани индиценти (като изтичане на газ, наводнения, експлозии, свличания) миньорите страдат и от много професионални заболявания и са подложени на много рискове, свързани с изпълнение на професионалните им задължения (пневмокониоза, загуба на слуха и въздействие на вибрациите).
Селско стопанство
Приблизително една трета от работната сила в света, над трилион хора, са наети в сектора на селското стопанство . Въпреки че делът на този сектор намалява в развитите държави, в развиващите се той остава един от важните сектори за заетост. Докато заетостта в сектора е намаляла в световен мащаб, процентът на заетите жени се е повишил през последните години. Според световната организация за прехрана FAO делът на заетостта в селското стопанство през 2014 г. е наброявал 30,7 % в сравнение с 35,3 % през 1990. Делът на жените в сектора се е увеличил от 9,2 % през 1990 до 25,2 % през 2014г.
Според оценките на МОТ за детския труд, повече от половината деца във възрастта от 5 до 17 години работят в селското стопанство (58,6%) в сравнение с 7,2% в индустрията и 32,3% в услугите, включително и като домашни помощници .
Освен това селското стопанство е секторът с най-голям дял на неформална заетост 82,1% от общата заетост в селските райони, и с 98,6 % от заетите в селското стопанство. За сравнение 24,5 % от работещите в урбанизираните райони са неформални работници.
Интензивността на труда е доста висока в селското стопанство, работниците са подложени на рискове, свързани с използването на машини, вдигане на тежести, подложени са на рискове като скелетно мускулни травми, пестициди и агрохимикали.
Докладите сочат, че 170 000 селско стопански работници умират на работното си място всяка година, като тези случаи съставляват приблизително половината от фаталните професионални злополуки.
МОТ има четири конвенции в тази сфера.
Конвенция за здравето и безопасността при работа №187, препоръка No. 197, 2006;
Конвенция за безопасността и здравето в строителството 1988 (No. 167), препоръка (No. 175), 1988;
Конвенция за безопасност и здраве в мините (No. 176), и препоръка (No. 183), 1995
Конвенция за безопасност и здраве в селското стопанство (No. 184), и препоръка (No. 192), 2001
75 държави членки са ратифицирали поне една от четирите конвенции, обект на общия доклад. Конвенция 187 е ратифицирана от 41 държави-членки от приемането си през 2006 г. Конвенция 167, която е приета през 1988 г., е била ратифицирана от 30 държави-членки, Конвенция 176 (приета през 1995) е ратифицирана от 31 държави-членки, а Конвенция 184 (приета през 2001) е ратифицирана от 16 държави-членки.
34 държави са ратифицирали поне един от секторните инструменти, без да ратифицират конвенция 187. Само три държави-членки: Финландия, Словакия и Швеция, са ратифицирали всичките четири конвенции.
България не е ратифицирала нито една от въпросните конвенции
