Опитите за регулация на лекарствения пазар продължават под пълна пара и при сегашното правителство. Но от създаващите се все нови и нови контролни органи хаповете май не поевтиняха, дори напротив. Само в рамките на седмица бяха направени рокади в ръководствата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и в Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С приетите на първо четене в парламента промени във въпросния закон пък се появи и Експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти. Той бе пришит на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), която и досега издаваше лицензи, контролираше и глобяваше аптеките. Да не говорим, че и здравната каса разполага със съвсем немалочислено звено, върху което пада кръстът да договаря отстъпки за медикаментите от Позитивния лекарствен списък, заплащани с публични средства.
Ситуацията в лекарствената политика е доведена до абсурд – много вождове и почти нулев ефект. Дузината контролни органи май са създадени само за да докарват допълнителни доходи на депутатите и висшата държавна администрация. Защото те или съществуват про форма, или досадно дублират функциите си. Добър пример за безполезност е новоизлюпеният експертен съвет към лекарствената агенция, който ще дава разрешенията за откриване на частни аптеки. Депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих много сполучливо посочи, че подобен орган само ще създаде 11 нови милионери, колкото са неговите членове. Съпартийката му Десислава Атанасова добави, че в самата лекарствена агенция са против появата на подобна комисия, платена от данъците на гражданите, която единствено ще увеличи административната тежест за бизнеса. Съветът ще разработва и национални критерии за осигуряване на равномерен достъп до лекарства, каквото и да значи това. Може би той ще осигурява автобуси за хората от селцата, които няма как да отидат до големия град, за да си купят аспирин.
Любопитното е, че в подведомствената на Министерството на здравеопазването агенция съществува дирекция Контрол на лекарствените продукти, която оценява документацията за издаване или промяна на разрешенията за търговия на дребно с лекарства, прави инспекции и проверки на място в аптеките и предлага временно спиране, прекратяване или отнемане на разрешенията. Преди половин година засегнати фармацевти се жалваха от директора на звеното – Людмила Ангелова, пред инспектората на здравното ведомство. В сигнала се твърдеше, че Ангелова е бивш адвокат на фирмите на Веселин Марешки, а освен това била назначена на ръководната длъжност без проведен конкурс. Аптекарите се оплакваха, че фирми като Феникс, продаващи на цени, по-ниски от Марешки, както и варненските му конкуренти К- Крес и Манолови, са подложени на необосновани системни проверки. Ангелова бе обвинена и че назначава свои хора в лекарствената администрация, но от афишираната мащабна проверка до ден днешен не е излязло нищо. Дали тя е виновна или не – (евентуално) ще кажат компетентните органи. Случаят обаче е показателен, че търговията с влияние в лекарствения бранш е противопоказна и внася високо напрежение.
Любопитни неща се случват и в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, в който избраният неотдавна за председател на Българския фармацевтичен съюз доцент Илко Гетов отстъпи мястото си на доц. Асена Стоименова. Рокадата бе одобрена от Министерския съвет, а официалният мотив бе структурата по-ефективно да изпълнява функциите си. Само че съветът се състои от 45 служители, като в това число влизат председателят доцент Татяна Бенишева и шестимата членове на ръководството, така че смяната на една фигура с друга трудно ще го оптимизира чак толкова. Иначе той е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към здравния министър и трябва да утвърждава и регистрира цените на лекарствата, да включва нови медикаменти в Позитивния лекарствен списък, да контролира продажбата на лекарства с фиксирани цени и да създава ръководства и алгоритми за лечение. На форума Иновациите в здравеопазването Татяна Бенишева се похвали, че съветът е намалил цените на 535 лекарства, което показвало, че държавата вече активно изпълнява регулаторните си функции. Но нито разбрахме кои са поевтинелите медикаменти, нито с колко, защо и по каква схема е паднала цената им. Същевременно Бенишева каза, че от началото на 2013-а 127 продукта, заплащани до неотдавна от касата, са изтеглени от пазара, тъй като производителите решили, че нямат изгода да ги продават толкова евтино. А не е ли една от основните задачи именно на националния съвет да бъде посредник между производителите от една страна, и здравната каса и търговците от друга, за да не се стига до опасна липса на лекарства? Всъщност с последната промяна в чл.264 на лекарствения закон бе въведено задължение за производителите и търговците на медикаменти да уведомяват Националния съвет по цени и реимбурсиране, когато спират продажбите на продукти от Позитивния лекарствен списък, които нямат алтернативи. По този начин съветът ако не друго може да вземе Оскар за поддържаща роля, тъй като индивидуалните договори за заплащане на лекарствата ще продължат да се сключват между ръководството на здравната каса и шефовете на големите фармацевтични компании.
Още по-мистериозна е функцията на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, която преди седмица бе оглавена от заместник-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Според доклада на министър Таня Андреева промените в нея се налагали, защото в трудовите и служебните правоотношения на част от нейните членове настъпили промени, а на други изтекъл четиригодишния мандат. Андреева смята, че в така създалата се ситуация органът няма нужния кворум за вземане на решения. Но дори и световната интернет търсачка Google се затруднява да намери поне един документ, навяващ мисли за функционалност. С изключение на обнародвания правилник за дейност, единствените документи за последните пет години, свързани с комисията и качени на сайта на здравното министерство, са за три ръководни промени. Този факт обаче съвсем няма да попречи на дузина нови експерти да се юрнат към уютните столове, за да държат юздите на лекарствения бизнес.
