На референдума, иницииран от "Шоуто на Слави" през ноември 2016-а, над два милиона и половина граждани категорично заявиха, че държавното финансиране за политическите субекти трябва да бъде намалено от 11 на 1 лев за получен глас. По всичко изглежда обаче такива "номера" в България не минават.
Преди седмица депутатите тихомълком отхвърлиха въпросната перспектива, включена като точка в законопроекта на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарен вот. Проектът си замина още на първо четене в пленарната зала, а заедно с него и клетият "партиен" лев. С това темата бе заметена под килима. Но ден по-късно парламентарната група на "Воля" внесе проект за промени в Закона за политическите партии, в който предлага "таван" на държавното подпомагане. Текстовете предвиждат поправка и в Закона за държавния бюджет за 2017-а, с която финансирането на политическите формации да се установи на 1 лев за действителен глас, получен на последните избори. Нещо повече, хората на Веселин Марешки настояват субсидия да се полага само на партиите, вкарали свои представители в парламента.
Всичко хубаво, но някои анализатори нарекоха тези инициативи популистки. Защото нито ГЕРБ в своя вариант, нито "Воля" са положили някакви усилия да опишат как предлаганото драстично намаление на парите ще се отрази върху функционирането на партиите. От формацията на Бойко Борисов аргументираха своите предложения с вече изтърканата фраза "за да се съобразим с решението на суверена", тъй като е неудобно да се каже, че те така или иначе няма да фалират. А в своите мотиви от "Воля" посочват, че така, виждате ли, щели да се освободят държавни средства, които могат да се използват другаде, "например за повишаване на пенсиите". Да се разплачеш от умиление, само че икономията ще е около 30 млн. лв. годишно – недостатъчни дори за традиционната великденска надбавка на най-бедните пенсионери. (За този Великден служебният кабинет на Герджиков отпусна 50 млн.лв.)
Съдейки по отчетите за изборите през март, публикувани на сайта на Сметната палата, ГЕРБ са финансирали кампанията си изцяло със средства от държавната субсидия – 2 315 933 лева. Това е основният паричен източник и на ДПС – 2 358 910 лева. Но пък "Воля", която дотогава не е получавала нищо от бюджета, е обезпечила предизборните си изяви предимно чрез дарителство – 66% от привлечените от нея близо 213 хил. лв. са от физически лица.
Колкото до коалициите, кампаниите им са осигурени от собствените средства на партиите, влизащи в тях. Например "БСП за България" е използвала малко над 600 хил. лв. от парите на формациите в този съюз (интересно дали партньорите на социалистите са събрали 100-200 лева). "Обединените патриоти – НФСБ, "Атака", ВМРО" са изразходвали 725 хил. лв. лични пари. Но начинът на публикуване на отчетите в регистъра на Сметната палата не позволява да се анализира произходът на левовете, т.е. дали са от държавната субсидия, от членски внос, или от банкови заеми.
Ако и поправките на Марешки бъдат отхвърлени (в което малцина се съмняват), това ще е петият неуспешен опит в рамките на по-малко от година да се орежат субсидиите. Депутатите от 43-ото Народно събрание на три пъти отказаха. Първо, бетонираха въпросните 11 лв. при гласуването на държавния бюджет за 2017-а, и то с голямо мнозинство. В следващите дни независимият народен представител Велизар Енчев внесе предложение подпомагането да се намали на 5 лв. за глас, но колегите му – и леви, и десни, дори не го включиха в дневния си ред. Групата на Реформаторския блок пък се опита да въведе регресивна скала по отношение на партийните пари, само че и тя беше отхвърлена. Смешното е, че всички досегашни опити не получават подкрепа главно с аргумента, че драстичното намаляване на държавната помощ ще създаде зависимост на партиите от групови, корпоративни, финансови и други интереси, противоречащи на обществения. Дали обаче такива зависимости днес не съществуват? И дали след като държавата плаща достатъчно, нашите политици не са податливи на корупционни схеми? Хайде де! Все едно да повярваме, че ДПС се издържа единствено от държавната субсидия и от никъде другаде. Или че ГЕРБ и БСП утре няма да има с какво да си платят предизборната кампания… За партиите у нас през следващите четири години ще отидат 120 млн. лв., докато в Германия, Гърция и Италия партийното субсидиране е 10 пъти по-малко и някак си се справят и с групировките, и със зависимостите, и с интересите.
