Колкото и да не им се иска на управляващите да се занимават с екологията, членството ни в Европейския съюз показва, че измъкване от "зелените" норми няма и те ще трябва да се съблюдават все по-стриктно. В противен случай страната я чакат солени глоби, които ще бръкнат дълбоко в джоба на данъкоплатците. Оказва се, че тези дни срещу България са заведени две нови жалби, свързани с неопазването на околната среда. Първата е била депозирана в края на миналата седмица в Европейската комисия от международната екоорганизация за правна помощ ClientEarth, съобщи агенция "Ройтерс". В нея се изтъква, че България е предоставила нерегламентирана държавна помощ в размер на 1.3 млрд. евро на част от топлоелектрическите си въглищни централи в периода между 2007 и 2016 година. Посочва се също, че според правилата на ЕС подобно субсидиране е допустимо само когато подкрепя прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност, предотвратява прекъсване на електроснабдяването или води до намаляване на емисиите на парниковите газове чрез подобряване на енергийната ефективност.
Адвокатът Сам Брайт и колегите му от ClientEarth повече от година са изучавали практиката на "единствен купувач" у нас, при която НЕК изкупува цялото количество електроенергия, произведена по високоефективен начин (т.нар. когенерация). Собствениците на подобни съоръжения получават по-висока цена за произведения ток, като парите се събират от всички потребители под формата на такса "Задължение към обществото", включена в месечните сметки. Европейският съюз определя това като държавна помощ, тъй като и таксата, и плащанията към централите са задължителни, смятат от екологичната организация. Въпреки че този начин на финансиране продължава от десетилетие, българското правителство никога не е получавало одобрение за въвеждането на подобна такса, както се изисква според законодателството на Общността.
Изчисленията на ClientEarth са, че по този начин от 2007-а до 2016-а над 50 централи в нашата държава са получили помощ в размер на поне 1.3 млрд. евро. От тях над 300 млн. евро са платени на ТЕЦ, използващи въглища като гориво.
"Замърсяването от въглищните електроцентрали има негативно влияние върху здравето на обществото и околната среда. Субсидирането на въглищата им дава несправедливо, а в случая и незаконно предимство пред по-чистите технологии. Крайно време е България да прозре бъдещето на енергийната система и да спре да поставя незаконни пречки на пътя й", допълва Сам Брайт. Според него 1.3 млрд. евро не е окончателният размер на помощта, дадена на въглищните ТЕЦ-ове, и тя може да е по-голяма, защото оценката на адвокатите била консервативна.
Пред "Ройтерс" обаче министърът на енергетиката Теменужка Петкова заявява, че не вярва Брюксел да открие някакъв проблем. "Досега не сме срещали някакви възражения, включително и от Европейската комисия. От 2015-а България е направила редица законодателни промени с цел ограничаване на достъпа до преференциални цени на произвежданата електроенергия и завишаване на контрола върху когенерациите", подчертава тя.
През април ClientEarth подаде оплакване и срещу четири български компании – ТЕЦ "Марица 3" (Димитровград), ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Република", тъй като ще получат квоти за емисии на стойност 197 млн. евро. А междувременно от природозащитната организация WWF информираха, че Европейската комисия започва пилотна процедура срещу страната заради нарушения при малките водноелектрически централи (ВЕЦ), изградени по българските реки. Процедурата е задействана вследствие на две отделни жалби, които комисията е обединила. Първата е внесена от риболовен клуб "Балканка", Българското дружество за защита на птиците, Българското каяк общество и др., а втората – от WWF – България, Сдружението за дива природа "Балкани" и рибарското сдружение "Балканка" – Благоевград. Според "зелените" липсата на адекватен контрол върху тези централи нарушава три евродирективи – за стратегическата екологична оценка, за хабитатите, както и рамковата директива за водите. Нарушенията са свързани с режима на издаване на разрешителни в противоречие с плановете за управление на речните басейни и екологичните оценки към тях, с липсата на контрол от държавата и с обстоятелството, че всяка ВЕЦ се оценява сама за себе си, без да се отчита общото въздействие, което те оказват върху екосистемата.
Теоретично София има срок от десет седмици да предостави информация на Брюксел. Ако се прецени, че тя е неудовлетворителна, Еврокомисията може да открие наказателна процедура. Повече яснота обаче на този етап няма. "Никога не коментираме неформалните контакти, които евентуално бихме имали с властите на страните членки. Имаме си структурен подход, при който обявяваме процедурите за нарушения. Всичко останало цели избягването на подобни процедури", каза пред БНР говорителят на комисията Мина Андреева.
След редовното заседание на Съвета по околна среда в Люксембург, в което участва и министър Нено Димов, се разбра, че определената за България цел за годишните емисии на парникови газове за транспорта, сградния фонд, селското и горското стопанство, отпадъците и земеползването в периода 2021-2030 г. е най-ниската – нула процента. Министрите са коментирали и оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, като българската позиция е, че изпълнението на споразумението следва да продължи. На заседанието са обсъдени и заключенията на Съвета за "План за действие за природата, хората и икономиката", който цели да подобри прилагането на екологичното законодателство на ЕС с по-широкото участие на националните, регионалните и местните органи.
