С Решение № 8098 от 26.06.2017 г. постановено по адм.дело № 14353 по описа за 2016 г. , Върховен административен съд остави в сила Решение № 158 от 03.11.2016 г. постановено по адм. дело № 208/2016 г. на Административен съд Сливен.
В Решението си ВАС приема, че доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор на въпроса кои факти приема за установени въз основа на събраните доказателства. Изложил е коректно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Направените от страните възражения са обсъдени подробно. Несъгласието на страната с изводите на Административен съд Сливен не са основание за необоснованост и респективно – неправилност на обжалваното решение. При надлежно установена фактическа обстановка съдът е направил верни правни изводи за незаконосъобразност на оспорваната разпоредба.
ВАС констатира, че не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон. Въз основа на събраните доказателства съдът е извел обоснован и правно аргументиран извод, че формулираната в оспорвания текст на Наредбата забрана е неясна, като с израза „ … на територията на гр.Сливен …“ не е конкретизирано къде точно е забранено движението на ППС с животинска тяга. Законосъобразен е и извода на съда, че въвеждането на постоянна забрана за движение на определени ППС е извън правомощията на Общинския съвет по арг. от нормата на чл. 9, ал. 4 от Закона за пътищата, т.е. липсва материална компетентност на органа за издаването на такава постоянна забрана за ползване на отделни пътища от някои видове пътни превозни средства.
В нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, Общинският съвет е въвел обща забрана за движение на ППС с животинска тяга по улиците на територията на гр.Сливен, което е в противоречие с изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. С оглед на всичко това е правилен извода на съда, че с оспорваната разпоредба на чл. 47, ал. 1 от Наредбата е нарушен принципа на съразмерност.
Решението на Върховния административен съд е окончателно
