Помните ли картела при горивата – дето уж го имаше, а после изчезна? Ако сте забравили, ще припомним – на 10 октомври 2016-а председателката на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова бе категорична: "Разполагаме с безспорни доказателства, че има картел при горивата", а на 28 март 2017-а същата Ненкова обяви, че картел всъщност няма и дори ценообразуването при бензиностанциите е безкрайно прозрачно. Тази чутовна трансформация обаче май си остана само в аналите на КЗК. Защото, ако се огледате, все още продължаваме да купуваме едни от най-скъпите горива (без включен акциз и ДДС) в Европа, а с крайно малки изключения цените навсякъде са едни и същи. Официално ни се казва, че имало търсене, та затова бензинджиите не смъквали тарифите. А това, че гледали един от друг обявените по крайпътните мачти цени и се нагаждали по тях, не било проблем, камо ли картел. Ставало дума за иновативен конкурентен подход, чиято цел е да не се загубят клиенти. Така твърдяха антимонополистите, само че нещо не се вързва – от една страна, потребителите зареждат все същите количества независимо от цените, а от друга, търговците се дебнат и за една стотинка разлика, за да не им избяга клиентелата. Хем така, хем инак. Нещо като шизофрения, но не обществена, а политическа. Защото – няма какво да се лъжем, независимата на теория Комисия за защита на конкуренцията си е чиста партийна централа.
Въпросът колко плащаме за бензина и дизела и договарят ли се търговците да държат по-високи тарифи някак странно излезе от публичното пространство. Сякаш темата се пуска и прибира с натискането на едно копче, в зависимост от ситуацията – дали предстоят избори, дали има нужда от повече приходи в хазната, или трябва да се отвлече вниманието от нещо друго. Но тази седмица се случи нещо, което заслужава внимание. КЗК разпространи информация, че разследваните за картел дружества "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "НИС Петрол" и 'Петрол" са предприели мерки според дадените им предписания. Всички са подписали декларации и са внесли поправки в правилата за вътрешния ред, с които е забранено обсъждането, получаването или предоставянето на търговска информация в рамките на Сдружение "Българска петролна и газова асоциация". В трудовите договори на служителите са добавени клаузи или анекси, забраняващи контакт с конкурентите и с техните служители. Предвидени са и наказания за тези, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. Нищо, че дотам никога няма да се стигне, тъй като за всеки е ясно, че не съществува практическа възможност да се контролира спазването на споменатите разпоредби.
Абсурдното обаче е друго – тези забрани и ограничения, независимо дали и как точно ще се спазват, всъщност целят да прекратят открития само преди няколко месеца от КЗК "иновативен конкурентен подход". Уж беше модерно да се следят цените на съседните бензиностанции, а сега това формално се забранява. Ако в цялата тази каша има някакъв проблем, той определено не е, че служителите на една фирма могат да разберат какви са тарифите на другата. Пък и щом борбата за клиентите е толкова жестока, защо всички се нагаждат по най-високите, а не по най-ниските цени?
Енергийният бюлетин, който всяка седмица се публикува на сайта на Европейската комисия, разкрива някои от пороците на българския пазар на горива. Страната ни може да е най-бедната в ЕС, доходите ни може да са най-ниските, но горивата ни въобще не са най-евтините, а за качествени изобщо да не говорим. В съседна Румъния например и бензинът, и дизелът се продават с по няколко стотинки по-надолу, отколкото у нас, при все че заплатите там драстично изпреварват нашите. Дори в Люксембург, чийто стандарт е сред най-високите в общността, дизелът е по-евтин от българския. Единствената причина да не плащаме повече от останалите са ниските данъци и такси, които имаме. Без начисленията за хазната нетната стойност на горивата в България е по-висока от средната за Европа. Конкретно за бензина цената е по-ниска в 13 страни членки, сред които Великобритания, Франция, Швеция, Белгия, Холандия и т.н. При дизела пък ни изпреварват 11 държави като Германия, Австрия, Хърватска, Полша и други, където конкуренцията е реална, а не декларативна.
Сравнение
На 1 февруари 2015-а цената на петрола е 90.8 лв. за барел (52.2 долара), а бензин А95 се продава масово по 1.88 лв. за литър.
.На 28 юни 2017-а цената на петрола е 81.3 лв. за барел (47 долара), а бензин А95 се продава масово по 2.08 лв. за литър.
