"Достатъчно добре е, че народът не разбира банковата и паричната система, защото ако това стане, аз вярвам, че ще има революция преди утре сутринта."
Хенри Форд (1863-1947)
Народе, не забеляза ли как на 2 юни 2017 г. испанският регулатор пое и продаде на конкурентна испанска банка пробитата "Банко популар" буквално за 24 часа. Без опашки пред клоновете й, без протести и без борсови сътресения. Акцията ще струва на спасителката "Сантандер" не 1 евро, колкото е цената на сделката, а 7 млрд. евро, колкото трябва да вкара в банката, за да подсили капитала й, но сметката ще бъде платена с парите от продажбата на акции.
Това е поредното доказателство, че инструментите, които получиха след кризата органите, оторизирани да се справят с банки на ръба на фалита, са ефективни и защитават парите на данъкоплатците. И правилно поставят акционерите и купувачите на топа на устата. Те е трябвало да внимават в картинката и да си носят кръста, като са приели да управляват и то не свои, а чужди пари.
Предстои следващият тест за новия европейски банков режим – спасението на най-стария кредитор в света "Банка Монте дей Паски ди Сиена" чрез т. нар. предпазна рекапитализация. Целта е да не се товарят със загуби обезпечените собственици на банкови облигации на четвъртата по размер на активите италианска банкова група. Това ще стане, ако се прецени, че "Монте Паски" е ликвидна – основното изискване от наредбите на Европейския съюз за банковите фалити, за предпазна рекапитализация на изпаднал в беда кредитор. Мнението на ЕЦБ на база на резултатите от последните стрес-тестове и на други оценки е, че италианската институция е платежоспособна.
Запомнете термина: "предпазна рекапитализация"!
Чувал ли си за нещо такова, Искров?
Преподаваш ли я, Гечев?
Горанов, ти беше още малък тогава, нали?
Това не е сорт картофи, нито порода овце, Борисов!
Затова го докарахме дотам – "предпазна пасовизация".
Е, това беше през 2014-а ще каже някой. Да, да, но в същото това лято фалира португалската "Еспиранто Санто" и решението също беше светкавично. Разделяне на добрите активи от лошите, създаване на работеща банка с добрите активи и капиталова помощ от държавата, след което дойде оздравяването и препродажбата с огромна печалба за португалската държава.
Ирландия пък национализира поетапно системните си кредитори след финансовата криза от 2008-а и след като ги оздрави, започна да ги връща на борсата, за да възстанови парите на данъкоплатците.
Наистина, възможно ли беше нещо подобно да се случи с КТБ? Не, защото държавата, и по-точно парламентът, не поиска да приеме специален закон за оздравяването на банката. И това не бе направено, защото мръсната тайна на политици от всякакъв цвят трябваше да бъде убита и веднага кремирана, за да не може да бъде ексхумирана… и изследвана след години.
Цената плати свикналият на подобни издевателства над него български данъкоплатец. А необезпечени депозанти от ранг нагоре бяха предупредени навреме да си приберат парите. Криминалното сриване на КТБ направи някои лица много богати, други – обвиняеми, а трети загубиха всичко.
Държавата се бръкна с едни 1.470 млрд. лв., които вече си върна с лихвите. Останаха обезценени кредити за 4.7 млрд. лв. и неразкрити атентатори на срива. След три години събиране на доказателства, документирани в повече от 1000 тома, прокуратурата обяви, че е приключила разследването на "кражбата на века". И какво от това? Сред имената на виновните няма да стоят тези, които я сринаха и в чиито сметки днес се "мъдрят" милиони.
Дето вика Главната – Бистра Георгиева, така се прави в "белите страни"! За един уикенд се взема решение, изпълнява се и никой не занимава гражданите с политически седенки, уйдурми и парламентарни изяви на хора, които до предния ден може би не са стъпвали в банка, но са прескочили трамплина за парламента.
За истинския професионализъм става дума и за това всеки адекватно да носи отговорност за взетите решения според служебната му характеристика. Не за мишкувания разни, хилещи се плашковци и безплодни стенограми.
