Народното събрание прие на 29 юни 2017-а предложените промени в Закона за публично предлагане на ценните книжа. За тях гласуваха и парламентарната група на БСП, защото не само депутатите от управляващото мнозинство, но и тези от опозицията заявиха, че въпросните изменения ще помогнат на капиталовия пазар да излезе от колапса, в който се намира. На фона на този всеобщ политически възторг около въпросния нормативен акт трябва да е ясно, че по някои точки в него отделните браншове във финансовата индустрия се намират в много сериозен сблъсък. Става дума най-вече за онези текстове, които дават на клиентите на инвестиционните посредници статут на защитени вложители по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките. В момента парите на инвестиционните посредници и съответно на техните клиенти, без значение дали са физически, или юридически лица, не са защитени с държавната гаранция до 196 хил. лева. Тя важи само за лицата, които са директно вложители в банките. Това ясно е записано в чл.11 на Закона за гарантиране на влоговете. Там са описани случаите, в които тази гаранция не важи. Това е причината при кризата около Корпоративна банка през юни 2014-а много от инвестиционните посредници панически да извършат масови прихващания, за да спасят парите, доверени им от техните клиенти, които те бяха вложили в банката – заради високите лихви, разбира се. Тези масови прихващания пък доведоха до загуби за инвестиционните посредници, в това число и за някои дъщерни дружества на банки, които управляват взаимни фондове.
Инвестиционните посредници явно са научили жестокия урок от срива на Корпоративна банка и за да се предпазят от подобен риск, те са успели да се преборят в предложения и гласуван на първо четене проектозакон за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа да бъдат включени и текстове за промяна в Закона за гарантиране на влоговете. Те пък предвиждат промени в неговия чл.11, според който средствата на индивидуалните клиенти на инвестиционни фондове, ако са вложени в банки, да бъдат и защитени по клаузите за гаранцията до 196 хил. лева.
За тази промяна настояват както Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, така и КФН. Мотивът на всички тях е, че подобна гаранция би стимулирала вложенията в дългови и в капиталови корпоративни ценни книжа и би допринесла за ръста на борсовата търговия.
Срещу такава постановка обаче категорично застава Асоциацията на търговските банки и Фондът за гарантиране на влоговете. Мотивът им е, че в случай на банкова несъстоятелност промените биха направили клиентите на инвестиционните посредници най-привилегированите кредитори. И то при положение че същите тези клиенти съзнателно са поели по-висок риск, като са предпочели да поверят парите си на инвестиционен фонд с цел по-висока доходност, а не да ги вложат директно като банков депозит.
Разбира се, истината в случая, както обикновено, е някъде по средата – между вижданията на инвестиционните посредници и тези на банките. Тук въпросът е чии аргументи ще надделеят при обсъждането на проекта за изменение на Закона за публично предлагане на ценни книжа на второ четене в комисиите и в пленарната зала. Е, и коя от двете страни разполага с по-могъщо политическо лоби?
