Двадесет години България е във валутен борд. Ха, честито! Днес ще празнуват тези, които не искат да има 300 – 400 или 1000% годишна инфлация. Днес ще се веселят и онези, които не искат да имат в портмонетата си банкноти с 3, 5 или 10 нули след първата цифра. И искат всеки ден да усещат покупателната способност дори и на белите стотинки. Днес ще се веселят и онези, които не искат да осъмват и да замръкват пред обменните бюра, защото някой е решил, че е време да си направи малката и спретната валутна далаверка за сметка на останалите.
Днес обаче ще има и тъгуващи – тези, които продължават да подсмърчат срещу фиксирания валутен курс. И мечтаят за връщане на времето, когато дълговете им се изпаряваха за минути докато те реализираха по план своите борсови и банкови номера, а плаващият курс се състезаваше с инфлацията в достигането на нови и нови звездни хоризонти. След това ни гледаха, скрити зад "завесата" и даваха инструкции по поддържането на реда в страната на своята дебеловрата жандармерия, качена на БМВ-та.
Затова и досега ние сме срещу тях, а те са срещу нас. Кой знае, един ден може и да победим, ако влезем в чакалнята на еврото. Но дотогава има време.
Така че, наздраве! За валутния борд, пък ако ще да е и с чаша студена бира!
