През изминалата седмица София бе домакин на втория Годишен форум за устойчивост на Западните Балкани с фокус върху борбата с насилствения екстремизъм. Проявата събра на едно място десетки високопоставени лица от България, страните от Западните Балкани и САЩ. Събитието, което се организира от Международния републикански институт на САЩ (IRI), бе уважено от министъра на вътрешните работи Младен Маринов и посланика на САЩ в България Херо Мустафа.
Какво представлява насилственият екстремизъм
Основната тема, която се дискутираше в българската столица, бе борбата с насилствения екстремизъм. Този термин, за когото сме свикнали да асоциираме със страните от Близкия изток, се „дъвчеше“ от почти всички гости на събитието, които получиха възможността да се изразят публично. И някъде там, между „сухите“ и клиширани изказвания, изниква въпросът: какво всъщност е насилственият екстремизъм и има ли в действителност почва у нас?
Понятието „насилствен екстремизъм“, най-просто казано, е всяко действие, което насърчава, подкрепя или извършва идеологическо мотивирано насилие за постигане на идеологически цели. В последните години екстремизмът е сред най-разпространените обществени феномени, които се характеризират с крайни идеи и възгледи, отхвърлящи основните ценности и принципи на демокрацията и човешките права. Тези идеологии обикновено проповядват расово, национално, етническо или религиозно превъзходство.
„Екстремистката“ картина в България
В България масово се смята, че екстремизмът не представлява заплаха по нашите земи. Ситуацията в страната обаче е малко по-различна, а властите трябва да обърнат нужното внимание на този глобален проблем.
От началото на новия век може би най-знаковият терористичен акт е атентатът в Сарафово през 2012 г. Тогава ливанец с френски паспорт взриви бомба в багажника на автобус, пълен с туристи от Израел. Седем души загинаха, а други 35 бяха ранени. Двама от помагачите на атентатора са задочно подсъдими, но за момента местонахождението им остава неизвестно.
През март 2019 г. крайнодесен австралийски екстремист атакува две джамии в град Крайстчърч, Нова Зеландия, убивайки 50 души и ранявайки още толкова. Върху автомата на терориста са изписани надписи на кирилица, като част от тях са пряко обвързани с българската история. Малко по-късно се установява, че екстремистът е прекарал цяла седмица на територията на България в средата на ноември 2018 г. – четири месеца преди атаката в Крайстчърч.
Появиха се предположения, че убиецът вероятно е имал контакт с българи, които изповядват сходни възгледи. Какво точно обаче е вършил терористът в България – остава загадка. Само няколко дни след атентата в Крайстчърч, властите в Париж задържаха френски гражданин, който е планирал терористични атаки във Франция и България. Тези събития сами по себе си пораждат въпроси, които в никакъв случай не бива да бъде неглижирани.
Най-пресен е случаят с пазарджишките имами, които съвсем наскоро получиха общо 14 присъди за екстремизъм. Наказателното дело стартира още през 2012 г., когато тринадесет мюсюлмански проповедници са обвинени в проповядването на радикален ислям в Пазарджик. Основните обвинения са за „членуване в незаконна организация“, пропагандиране на „антидемократична идеология“, „омраза на религиозна основа“ и опити за нейното налагане сред мюсюлманите в България.
Примерите могат да продължат до безкрай, но изводът е все един и същ – България далеч не може да се счита за застрахована държава от екстремистки прояви.
България – транзит за екстремисти
По време на форума, фокусиран върху борбата с насилствения екстремизъм, вътрешният министър Младен Маринов призна, че България е транзитна страна за екстремисти, но подчерта, че въпросните лица не се задържат на териториите на държавата. От МВР не са идентифицирали радикализирани българи, които да са участвали във военни конфликти или да са подпомагали екстремистки организации. Маринов увери, че към днешна дата България не е заплашена от екстремизъм.
"Следим с тревога всички процеси и военни конфликти в Близкия изток, мигрантската вълна и движението на пътуващи бойци. В момента идентифицираме България като държава с нисък риск от екстремизъм. Няма идентифицирани българи бойци“, заяви шефът на МВР на пресконференция след форума. Вътрешният министър бе категоричен, че ниските нива на заплаха не трябва да ни успокояват, тъй като България е външна граница на ЕС и е на първа линия на миграционния натиск.
Мерки срещу екстремизма
Младен Маринов подчерта, че младите хора най-често стават жертва на радикализация и именно заради това фокусът на работа трябва да бъде поставен върху тях. Министърът посочи учителите и религиозните лидери като ключов фактор за справянето с радикализацията.
"Все по-сериозно става влиянието на киберпространството, при това без да има възможност за контрол. Основен е и въпросът как да позволим свобода на медиите и свободния достъп до интернет и в същото време да ограничим възможностите за влияние над млади хора", каза МВР-шефът.
"Трябва да изградим една система за ранно долавяне на всички признаци за екстремизъм още на ниво "език на омразата", смята Маринов. „На първо място е необходимо хората да бъдат просветени по отношение на проблема с насилствения екстремизъм, проблема с идеологиите, които подтикват към него.“
„Тук е ролята на учителите, на религиозните лидери, на държавата, която подпомага всички тези процеси. Хората трябва да бъдат информирани до какво води езикът на омразата. Трябва да ограничим възможността тези идеологии да достигат до хората, които нямат достатъчно житейски опит, нямат сериозна морална основа и познания, за да преценят, че това води до насилствения екстремизъм", добави още вътрешният министър.
Маринов е на мнението, че лицата, изпратени в затвор, трябва да продължат работата със специалисти за интегрирането им към обществото, а и за да се предотврати разпространението на дадена идеология сред другите затворници.
Има ли почва у нас?
Общият фон показва, че България не е страна, в която се развива насилствен екстремизъм. Това не променя факта, че държавата ни е разположена върху „вулкан“, който може да избухне във всеки един момент. Цепнатините по повърхността на радикализацията на Балканите идват да ни напомнят, че има още много работа за вършене. България трябва да приеме насилствения екстремизъм като реална заплаха, която на всяка цена да бъде потушена още в своя зародиш. В противен случай рискуваме да се окажем неподготвени за лавина, която плъзне ли веднъж, трудно може да бъде овладяна.
