Два месеца след конституирането на 44-ото Народно събрание депутатите успяха да съставят групи за приятелство с общо 82 държави от всички континенти. Това не са някакви официални парламентарни органи – като комисиите например, чиято дейност е регламентирана в парламентарния правилник, а имат по-скоро неформален характер, при все че носят и някои благинки. Ръководствата на групите се определят в преговори между партиите. Председателите и заместниците им посрещат делегации от съответните държави, а понякога и пътуват заедно с премиера, президента или председателя на парламента при официални посещения. Разбира се, имат и самостоятелни визити, когато бъдат поканени от страната, с която другаруват. Така или иначе, оказва се, че нашите народни представители са най-любвеобилни към Русия, Китай и САЩ, а най-недружелюбни към Северна Корея, Афганистан, Ирак, Ливан, Палестина, Латвия, и Еквадор, и кой знае защо към Дания и Словакия – само с по трима-четирима приятели. С по двама са Камбоджа и Ирландия.
По традиция русофилите са най-многобройни в българския законодателен орган, но този парламент държи своеобразен рекорд. Почти половината от избраниците – 117 от всичките 240, са се записали в групата за приятелство с Русия. Както се казва, "европейци сме, ама не съвсем". Високият стандарт на богатия Запад ни привлича неудържимо, но сърцето ни тегли на Изток. Едното възможно обяснение за този наплив към Москва може да е в народопсихологията, в дълбоко вкоренения манталитет, възпитаван поколения наред, че с Русия ни свързва не само обща съдба в отделни исторически моменти, но и православието и културата. По-тривиалното обяснение, давано от някои е, че просто масата депутати освен майчиния си език поназнайват – или поне така си мислят, само руски като чужд, останал им като спомен от ученическата скамейка. И в това отношение няма цвят и партийна принадлежност.
Освен че групата за приятелство с Русия е най-многобройна, за първи път тя е и с двама съпредседатели от двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП. В миналия парламент те се скараха кой да е начело и след като не получиха такава възможност, социалистите се оттеглиха от ръководствата на всички групи за приятелство. Така русофилите бяха водени от Красимир Велчев. Този път обаче двете формации явно са се разбрали "по братски" и са поделили шефското място между Велчев и Антон Кутев. Любопитното е, че в тази приятелска група са се записали и лидерите на "Воля" и "Атака" – Веселин Марешки и Волен Сидеров, които пък са заместник-председатели. А още по-любопитно е, че обикновен член е лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Такъв е и председателката на БСП Корнелия Нинова. Колкото и странно да изглежда, там е и "непримиримият" борец срещу комунизма, ДС и мафията Антон Тодоров, а също и "десният" Тома Биков.
В 43-ото Народно събрание приятели на Русия са били 76 депутати. В 42-ото, по време на кабинета "Орешарски", през русофилската група са преминали 137 души. Но това не е първоначалният им брой, а включва и тези, които са влезли на мястото на напуснали. Тогава тя се е водела от червения Николай Малинов, бивш издател на в. "Дума".
Втората по големина група, формирана на базата на депутатските предпочитания, е тази за приятелство с Китай – 73-ма депутати, следвана от групата за приятелство със САЩ – 66. На трето място е с Германия (председател Даниела Малешкова от ГЕРБ) – 52 приятели, а на четвърто с Япония – 40, чийто председател е герберът Станислав Иванов. Начело на "китайската" е Димитър Бойчев, също избраник от ГЕРБ, а негови заместнинци са Жельо Бойчев (БСП) и Рамадан Аталай (ДПС). Към Пътя на коприната са "пристрастени" също лидерът на патриотичната парламентарна група Волен Сидеров, соцпредседателката Корнелия Нинова, заместникът й в парламента Крум Зарков и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Мустафа Карадайъ се е отчел и в този случай.
Колкото до приятелите на Съединените щати, те ще се ръководят от шефката на Комисията по външна политика Джема Грозданова. Заместници са й Йордан Цонев (ДПС) и Крум Зарков (БСП). Сред нейните членове са известният с родителите си Александър Ненков, громителят на БКП Антон Тодоров, ексенергийният министър Делян Добрев и ген. Константин Попов от ГЕРБ. Левицата се представлява от Корнелия Нинова, Антон Кутев, друг бивш енергиен министър – Драгомир Стойнев, ексвъншният министър Кристиян Вигенин и Румен Гечев. ДПС отново е представено от лидера си Мустафа Карадайъ и още няколко депутати.
Водачът на Движението очевидно има афинитет към световните сили. Освен приятелството с Русия, Китай и САЩ той е декларирал такова и с Великобритания, Германия, Франция и Турция. Председателят на парламентарната група на "Обединени патриоти" Сидеров пък го тегли към православните държави. Освен към Русия той демонстрира топли чувства и към Румъния, Сърбия и Гърция, както и към Китай. Председателката на групата на "Воля" Гергана Стефанова е избрала наред с Китай още Испания, Македония, Япония и Уганда. Марешки – освен към Русия, е изразил предпочитания към Казахстан, Катар, Сирия (на чиято група е начело) и Туркменистан. Освен към трите велики сили – Русия, Китай и САЩ, Нинова е проявила интерес още само към съседна Македония. Но най-интересното е, че председателят на най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ, Цветан Цветанов не се е включил никъде, включително в групите за приятелство със САЩ, Германия и Белгия, които посещава по партийна линия няколко пъти годишно. Без приятелски държави е и председателят на Народното събрание Димитър Главчев. Но пък заместниците му са си набелязали такива за командировки – между 5 и 13, като най-скромни са Цвета Караянчева и Явор Нотев – с по три.
Приятелски настроена към много страни и народи се оказа и "тежката артилерия" на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя се е записала в десет групи, част от тях предлагащи екзотични дестинации: Индонезия (на която е председател), Япония, Грузия, Монголия, Република Корея, Туркменистан, Азербайджан, Виетнам, Тунис, Украйна.
Както казахме, членството в групите става по желание. Всеки депутат може да се запише в която иска и в колкото пожелае. Това понякога води до парадокси, като този с Георги Терзийски от РЗС в 41-вия парламент, който се бе записал в групи за приятелство с 29 държави на шест континента.
