Частните охранителни фирми у нас ще се подчинят на нов регламент за дейността си. Миналата седмица Европейският парламент заседава специално за общите правила, на които би трябвало да се подчиняват тези компании и очевидно новият закон се задава откъм Европа.
Всъщност повод за тези разисквания не е толкова необходимостта от изцяло нов регламент, колкото от специална директива, която ще урежда нормативно една твърде специфична дейност на частните охранителни компании в ЕС – участието им във военни мисии. Охранителните дружества трябва да спазват минимални изисквания за отчетност, за проучване на персонала и за докладването на злоупотреби. Те ще трябва и да избягват да участват във военни операции, такава е позицията на евродепутатите.
Тази практика е непозната у нас, но очевидно съществува. Според Европарламента частните охранителни дружества обикновено биват наемани, за да подпомагат военни и граждански държавни агенции, като запълват недостига на персонал. Освен това тези компании се оказват много удобно средство за заобикаляне на ограниченията за използване на войски на държави членки на ЕС в някои мисии по света.
Участието на частни охранителни компании в подобни военни операции обаче понякога е свързано с тежки инциденти. Констатирани са случаи, в които охранителни компании са обвинени за нарушения на правата на човека, уличени са за участие в инциденти, довели до смърт на невинни граждани. През през 2007 г. 17 души бяха убити на площад "Нисур" в иракската столица Багдад и за това се оказаха виновни служители на частната охранителна компания Blackwater, наета от американската армия. Случаят предизвика възмущение и въпроси защо с разрешаването на проблем на сигурността е натоварена компания от частния сектор. Трагедията на площад "Нисур" далеч не е единствен случай – частни наемници са били въвлечени и в тежки инциденти с ранени и убити цивилни граждани в Ирак и в Афганистан.
По правило досега частните охранители са използвани за по-широк спектър от услуги – за въоръжена охрана, за поддръжка и експлоатация на военни системи, за подкрепа при бойни операции, при управление на затвори, за осъществяване на разпити, разследвания и при разузнавателни операции. В Европа има близо 40 000 частни охранителни дружества с над 1.5 млн. души персонал. Данни на Евростат показват, че през 2016 г. частният охранителен сектор в световен мащаб е оценен на близо 200 млрд. щ. долара. В него са ангажирани близо 100 000 частни охранителни дружества, а наетите в тях служители са близо 3.5 милиона.
Миналата седмица евродепутатите призоваха да се създадат общи правила за частните охранителни дружества като международен, правно обвързващ инструмент. Те гласуваха резолюция, приета с 530 гласа "за" срещу 147 "против" и 19 "въздържал се", в която се предлага да се изготви списък на изпълнителите, като отговарят на стандартите на ЕС. Критериите са прозрачност, наличие на чисти криминални досиета, финансов и икономически капацитет, притежание на лицензи и разрешения, стриктно проучване на персонала и спазване на международен кодекс за поведение.
Евродепутатите предлагат охранителните компании да ограничат своите операции само до логистични услуги и до охраняване на сгради и инфраструктура, като настояват само компании, базирани в ЕС, да бъдат включени в мисии за защита. Частните охранителни дружества според тях трябва да се въздържат от участия в мисии, които предполагат използването на военни сили или активно участие във военни действия.
В момента няма задължително законодателство, регламентиращо дейността на частните охранителни фирми. Европейският парламент гласува за създаването на обща европейска рамка, която да регламентира дейността им. Текстът на документа поставя знак за равенство между частната охранителна дейност (ЧОД) и частните военноохранителни дружества (ЧВОД), които съществуват в някои държави от континента.
Спорното в проекта е, че двата вида дейности се приравняват, а в националните законодателства се прави изрично разграничение между тях. Така например частните охранителни фирми имат лиценз за действие единствено на територията на съответната държава. Въпреки това в текста на резолюцията дейностите по охрана и участие във военни мисии зад граница е поставен под общ знаменател. В текста се прави уговорката, че на европейско ниво няма дефиниции за частна охранителна дейност и за частни военноохранителни дружества, но се посочва, че като частна охранителна дейност може да се третира и определение на работна група в ООН относно наемането на войници. В този контекст в резолюцията е записано, че като "ЧОД (частна охранителна фирма, бел. ред.) може да бъде определено корпоративно образувание, което предоставя срещу заплащане военни услуги и/или услуги в областта на сигурността, изпълнявани от физически и/или юридически лица". В тези "военни услуги" резолюцията включва военни действия, разузнаване, разследване, материална и техническа подкрепа за въоръжените сили, но също и въоръжена охрана или защита на сгради, съоръжения, собственост и хора.
Посочено е също, че държавите членки на ЕС следва да се въздържат от възлагане на външни изпълнители на военни операции и участие в бойни действия и че участието на частни охранителни дружества в зони на конфликти следва да се ограничи до предоставяне на логистична подкрепа и защита на съоръжения, без реално те да присъстват в зоните на бойни действия. На тази база се обосновава необходимостта от "цялостен подход на регулирането" на дейността на частните охранители.
Как ще се отрази резолюцията, а евентуално – по-късно и директива на ЕП за работата на частните охранителни дружества, у нас засега не е ясно. Създаването на общи правила за частни военноохранителни компании обаче със сигурност ще доведе до общ пазар на тези услуги, както и на възможност български охранители да се наемат на работа в големи европейски военноохранителни компании.
САЩ – първенци в използването на военни охранители
Традиционно с най-много участия в такива дейности е САЩ, които използват въоръжени охранители във военни мисии. Например в Ирак броят им се е увеличил повече от два пъти – между 2007-а и 2010 г. охранителите са "скочили" от 5481 до 13 232. В Афганистан броят на въоръжения, но невоенен частен персонал по сигурността се е увеличил четирикратно – от около 4000 души през 2009 г. до над 16 000 души през 2010 година. По неофициални данни САЩ са използвали над 30 000 въоръжени охранители в Ирак и около 24 000 в Афганистан през 2010 година. Най-известните американски частни охранителни фирми за въоръжена охрана, използвани във военни мисии, са Triple Canopy, MPRI, Threat Management Group, EOD Technology, Blue Hackle, SOC-SMG, Zapata Engineering и DynCorp. Популярни са и някои британски, и някои местни европейски фирми като Aegis Defense Services, ArmorGroup, Olive Group, Харт Group, SAFENET Sekurity, Falcon Group.
В мисия EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина през 2004 г. е използван и български персонал за охрана на инсталациите. Лагерът на европейските сили е бил охраняван от български охранители, преди тях това е вършил словашки военен взвод. Извършвани са и услуги, включващи въздушно наземно наблюдение и разузнаване за EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина, Херцеговина и изграждането на полеви лагери, и предоставянето на перални услуги за експлоатация ARTEMIS в ДР Конго.
У нас няма частни военноохранителни компании
"В резолюцията на Европарламента има смесване на документи, засягащи, от една страна, сектора на частните услуги за сигурност – частните охранителни дружества (ЧОД) и, от друга страна, на частните военноохранителни компании (ЧВОК). Разликата между дейностите на двата вида компании е огромна. Работата на частните охранителни дружества е регламентирана почти навсякъде в Европа и тя е на територията на съответната държава членка. Докато частните военноохранителни компании, както чухме и от дебатите в Европейския парламент, работят извън територията на ЕС и се занимават с умиротворителни акции, които не са приоритет на ЧОД. Смесването на документи, на изисквания, на стандарти, на принципи и дейности и поставянето на частните охранителни компании и на частните военноохранителни компании под един знаменател е тотална грешка.
На територията на България не действат такива компании. С решение на Министерския съвет от 19 декември 2012 г. България се присъединява към документа от Монтрьо, който съдържа добрите практики и определя как се прилага дейността на частните военноохранителни компании съгласно международното право, когато те работят в зона на въоръжен конфликт. Страната ни се присъединява към този документ, като изрично се посочва, че той се отнася до приложимите задължения съгласно международното право и добрите практики в дейността на частни военноохранителни компании, когато участват във въоръжени конфликти, и че на територията на страната не действат такива дружества."
