Може и да не си даваме сметка, но т.нар. дигитална икономика вече не е термин от бъдещето, а от настоящето. Промените от последните години са толкова съществени, че днес почти навсякъде човек има бърз и сравнително евтин достъп до интернет, фирмите масово се включват в онлайн търговията, а, макар и с по-бавни темпове, се появяват нови и нови електронни услуги. Погледнато отстрани, в това отношение и ние сме като европейците. Но в действителност има огромни различия в начина, по който ползваме технологиите. Например от данните на Евростат, обобщени в доклада "Дигиталната икономика и общество в ЕС", става ясно, че докато на Запад масово се стремят да печелят от интернет, ние предпочитаме да използваме световната мрежа, за да пестим или най-малкото да минем метър.
Авторите на доклада са се опитали да разберат какво правят най-често хората, когато са онлайн? И България се оказва абсолютен първенец по използването на интерент за разговори и видеовръзка. Цели 80% от нашенците практикуват това, докато средното за ЕС ниво е само 40 на сто. Единственото обяснение е, че общуването през мобилните приложения като Viber и WhatsApp, макар и понякога с по-лошо качество, на практика е безплатно. Докато за стандартната телефония трябва да се плаща на операторите. Потвърждават го и данните за 2016-а на Комисията за регулиране на съобщенията. Според тях приходите от мобилна телефония у нас намаляват с близо 24 процента.
Единствената друга категория от доклада на Евростат, в която страната ни излиза начело, е онлайн пазаруването на дрехи и спортни стоки. Според изследването 78% от българите, пазаруващи през интернет, са поръчали именно такива продукти. За сравнение, средно за Европа това правят 39% от потребителите. Поведението ни наистина е странно, защото при останалите електронни покупки ни няма никакви. По-точно само една четвърт от българите пазаруват стоки за дома (при 44% средно за ЕС) или правят резервации за пътувания и почивка (при 52% средно за ЕС). На опашката сме и по купуването на книги и техника. Но може би най-показателно е изоставането ни в интернет банкирането. Макар че 82% от хората в България всеки ден са онлайн, едва 7% от тях прибягват до такива услуги. В същото време на електронен достъп до финансови услуги разчитат около 90 на сто от живеещите във Финландия, Дания, Холандия, Естония и Швеция и 59% от всички в общността.
Колкото до българския бизнес, той е още по-далеч от Европа по отношение на дигиталната икономика и от обикновените потребители. Страната ни е единствената, в която голяма част от фирмите все още няма достъп до мобилен интернет. Една крачка пред нас – колкото да обърнат съотношението – са Румъния и Гърция. А останалите са далеч напред, като масово между 65 и 80% от компаниите имат безжична връзка с мрежата. Това, разбира се, води след себе си и следващите разминавания – нашенските фирми използват много по-малко социалните мрежи и мултимедийните платформи от западните си конкуренти. Но по-важното е друго – все още само 9% от тях продават стоките и услугите си през интернет, докато в ЕС това прави всяка пета компания. Изоставането на бизнеса ни е странно и от гледна точка на обстоятелството, че именно нашенските потребители купуват най-много дрехи и спортни стоки. С други думи, онлайн клиенти има, но липсват онлайн продавачи. Лъч надежда, че нещата може поне малко да се подобрят, е констатацията на Евростат, че през 2016-а една пета от българските фирми са наемали ИТ специалисти. В това отношение вече сме стигнали средното ниво за 28-те страни членки.
Що се отнася до оборота, който се реализира през мрежата, у нас той е около 4% от общия, а средната стойност за Европейския съюз е 16 процента. Най-развита е електронната търговия в Ирландия, Чехия и Белгия, където една трета от приходите за бизнеса идват именно чрез нея. Трябва да имаме предвид обаче, че голяма част от тези обороти се дължат не на крайни покупки от обикновените клиенти, а на т.нар. EDI продажби. Става въпрос за поръчки чрез автоматизирани системи, които се използват най-вече от големите търговци за комуникация с доставчиците им.
След всичко казано не бива да ни учудва и фактът, че само една пета от предприемачите ни разполагат с т. нар. security policy, която има за цел да предпази фирмената информация. Най-отговорни в това отношение са в Швеция и Португалия, а Унгария и Полша са на дъното.
Скок в облаците
Облачните услуги (cloud services) стават все по-популярни през последните години, тъй като позволяват на хората да съхраняват и преглеждат всякакви документи, снимки, видео и др. съдържание от различни устройства. А също така дават възможност и на различни потребители да обменят и редактират информация. Въпреки това използването им все още не е масово. Според доклада на Евростат за 2016 г. такива услуги ползват 32% от хората, при 27 на сто през 2014-а. Те са най-разпространени в Швеция (48%), а Полша е в противоположния край на таблицата с 21 процента. В България облачни технологии ползват 24% от потребителите.
При бизнеса навлизането на този тип услуги върви по-бавно, най-вече заради необходимостта от плащане. И точно затова българските фирми, които ползват cloud services, са три пъти по-малко от средното за ЕС – 7% срещу 22 на сто. Във Финландия обаче 57% от компаниите са зарязали физическите сървъри и съхраняват информацията си в облака.
