Когато отменя наложено от Висшия съдебен съвет (ВСС) дисциплинарно наказание на магистрат, съдът няма да връща на кадровиците преписката за поправка. Това гласи основният постулат в тълкувателното решение на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС), посветено на дисциплинарните производства срещу съдии, прокурори и следователи. Тълкувателното дело беше образувано по искане на председателя на ВАС Георги Колев, а резултатът от него ще се отрази пряко на спрени дисциплинарни дела по жалби срещу наложени от ВСС дисциплинарни наказания на магистрати. Сред тях са покойният бивш член на съвета Камен Ситнилски, съдиите от Софийския градски съд Румяна Ченалова, Владимира Янева, Петя Крънчева, бившият председател на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.
Предмет на тълкувателното дело бяха три въпроса, формулирани в искането на Георги Колев. Първият въпрос е именно за правомощието на ВАС при отмяна на решение, с което ВСС е наказал дисциплинарно магистрат. Трябва ли преписката да бъде върната на съвета за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, или с акта на отмяната производството приключва директно в полза на наказания? Посочена е противоречивата съдебна практика. Според едни състави преписката трябва да бъде върната на ВСС за ново произнасяне поради обстоятелството, че правомощието за налагане на дисциплинарно наказание е от неговата изключителна компетентност. Други съдии смятат обаче, че съдът разполага единствено с правораздавателна власт, поради което е недопустимо след отмяната да дава указания на дисциплинарно-наказващия орган.
За да отрече правото си за намеса в дисциплинарните производства срещу магистрати, ВАС подчертава особения статут на ВСС. Той не е част от изпълнителната власт, а осъществява чрез управленски и дисциплинарни мерки независимостта на съдебната, поради което не бива да се допуска вмешателство в дейността му. От друга страна, приложението на Административно-процесуалния кодекс в дисциплинарните производства срещу магистрати предполага принципа за еднократност в упражняването на дисциплинарната компетентност от ВСС. Щом веднъж се е произнесъл, не може да го направи повторно.
И отговорът на втория въпрос в тълкувателното решение е в полза на дисциплинарното обвинените. С тази разлика, че засяга само висящите производства, които са спрени преди последните промени в Закона за съдебната власт, с които въпросът беше решен законодателно. С тях беше ограничен кръгът от лицата, на които законодателят е предоставил възможност да предлагат образуване на дисциплинарното производство срещу магистрат. От това право бяха лишени членовете на ВСС. Те можеха да го реализират дотогава чрез гласовете на минимум на 1/5 от членовете си. За заварените случаи ВАС предлага аналогично тълкуване – член на ВСС, който е сред вносителите на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, не може да участва в дисциплинарния състав. Ако го е направил, извършено е съществено процесуално нарушение и наказанието подлежи на отмяна.
Искането за тълкуване по третия въпрос е отхвърлено, тъй като според Общото събрание на ВАС не е налице противоречива съдебна практика. Въпросът е дали по искания и по предложения за образуване на дисциплинарно производство срещу изборен член на ВСС или срещу магистрат, които отговарят на формалните законови изисквания, съветът има право на предварителна преценка за тяхната обоснованост. В крайна сметка както Георги Колев, така и колегите му са на мнение, че кадровият орган има това право и не е длъжен да образува автоматично дисциплинарно производство съгласно законовите хипотези. Приведен е аргументът, че отказът на ВСС подлежи на съдебен контрол, което означава да се води предварително дело, за да бъде накаран съветът да образува дисциплинарка.
Шестима съдии все пак са подписали с особено мнение. Те изхождат от тезата, че в дисциплинарната си дейност ВСС действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Според тях при отмяна на решение на съвета за налагане на дисциплинарно наказание ВАС отключва едно допълнително свое правомощие – да реши делото по същество. Това правомощие не се прилага само ако актът е засегнат от процесуален порок, който не позволява произнасяне по материалноправния спор, както и когато авторът на акта е некомпетентен.
В крайна сметка тълкувателното решение е изцяло в полза на магистратите, застрашени от дисциплинарна санкция. При отмяна на решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание, ВАС нито ще връща преписката на съвета за ново произнасяне, нито ще се произнася по същество. Наред с това е предопределен изходът на всички висящи производства, по които е допуснато участие в дисциплинарния състав на член на ВСС, който е сред вносителите на предложение за налагане на дисциплинарно наказание. В резултат защитният вал пред провинилите се съдии, прокурори, следователи и съдебни началници става все по-трудно преодолим, което усилва усещането за недосегаемост.
