Александър Маринов
Антиромските протести в Асеновград, непознати по мащабите си за малкия град, възникнаха и се развиха по познат до болка и удобно забравен сценарий. Защото имаше аналогични събития в Катуница през септември 2011-а, в Гърмен и малко по-късно – в столичния квартал Орландовци през лятото на 2015-а и още десетки подобни инциденти, по една или друга причина останали извън по-масовото публично внимание.
Както обикновено, и при инцидента в Асеновград
началото е тривиално-битово
– две групи от различен етнос (българи и роми) се спречкват по маловажен повод. За броени минути дребното противопоставяне прераства в остро, заредено с ненавист физическо насилие, в което се включват десетки и дори стотици хора. По-нататък с помощта на телевизията и социалните мрежи конфликтът придобива национални измерения и към "горещата точка" отвсякъде започват да се стичат организирани групи, които нямат пряка връзка с началото му. Накрая се налага полиция и жандармерия, включително и подкрепления от други райони на страната, да потушават пожара, преди да са настъпили фатални последици.
Ясно е, че не съществуват някакви суперзлодеи, написали и прилагащи пунктуално този сценарий (изключвам хипотезата за "агентите на ДАНС, внедрени и в двете конфликтуващи страни"), но също така не може да се отрече, че многократното му повторение не е въпрос на случайно съвпадение. Иначе казано, изправени сме пред системен проблем, който досега не е предизвикал мащабна катастрофа, но няма никакви гаранции, че това няма да се случи. Следователно, нужен е анализ на причините, както и на очевидно неефективната превенция на подобни инциденти. Анализът се усложнява поради наличието на няколко пласта причини, връзката между които обикновено се игнорира.
Първият пласт обхваща
междуетническото напрежение
което винаги е тлеело в България, независимо от мантрите за етническа толерантност и уж солиден обществен и политически консенсус относно опазването на етническия мир. Проблемите (социални, образователни, културни и др.) на една голяма (и бързо увеличаваща се) етническа общност в продължение на десетилетия не намират решение, а се потискат и омаловажават. В един момент те неизбежно избиват на повърхността, а конкретната остра форма е плод на "ефекта на пеперудата", когато неособено значителни на пръв поглед събития могат да се превърнат в пусков механизъм на големи катаклизми.
От нерешените проблеми на ромите и произтичащото от тях антисоциално поведение страда и мнозинството, поради което срещу малцинството се натрупват все по-негативни нагласи, подплатени с традиционните стереотипи и предразсъдъци към циганите. А тези масовопсихични явления в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.
Друга група причини, които подсилват етническото измерение на проблемите, са свързани със
системни социални дефекти
или дефицити в българското общество. Съществен момент тук е упорито подценяваната опасност от нарастващата лумпенизация и на свързаното с нея агресивно антисоциално поведение. Неслучайно неизменна характеристика на българо-ромските инциденти е моменталното включване на футболните ултраси. Особено тревожно е, че в тези конфликти е видимо участието на множество непълнолетни младежи, дори и деца; в общата амнезия пропуснахме, че 12-13-годишните герои от събитията в Катуница вече са пълнолетни. Те са израснали в тази деформирана социална действителност и неизбежно развиват свой тип чувствителност към нея. Ако обществото не предлага възможности за позитивно социално действие, неизбежната алтернатива е някаква, включително и агресивна девиантна реакция към несправедливостите.
Третата, най-популярна група фактори обхваща ролята на
политиката, политиците и държавата
Техният анализ не бива да се свежда до конспиративните теории, подчертаващи цикличното припламване на етническите конфликти преди избори. Разбира се, имаше и има партии и политици, които се опитваха да се възползват от инцидентите в Катуница и Гърмен, такива сигурно ще има и сега, въпреки че скоро избори не се очертават. Вероятно една част от най-агресивните улични герои наистина са под някакъв политически или квази-политически контрол. Но голямата вина на политиците и партиите, а оттук – и на българските държавни институции, е другаде – неспособността да се решават проблемите и невероятният "талант" да се създават проблеми от нищото, от глупост и алчност. Анализираните етнически конфликти не са природно бедствие, те (както и много други социално-икономически катаклизми) могат да бъдат избегнати, ако ни управляват друг тип, по-компетентни и отговорни хора. По тази причина ставащото е въпрос на политика и на политики на държавата.
Всеки местен етнически "пожар" несъмнено има някаква уникална специфика, но не бива да се пренебрегват
общите закономерности на бездържавността
които заплашват да обвържат отделните етнически припламвания в една голяма и опасна бушуваща стихия. Това не значи да се бяга от изясняването и подвеждането под отговорност на персоналните виновници за конкретни закононарушения. Проблемът обаче е в това, че тези нарушения са вече характеристика на функционирането на институциите в цялата страна – хаос, безотговорност, корупция, прехвърляне на топката. Кметът на Асеновград е прав, когато твърди, че това е проблем на националната политика. Именно тези общи белези обясняват защо почти навсякъде има незаконни постройки, неправомерно регистрирани (или въобще нерегистрирани) жители, кражби, вандализъм, все повече несанкционирани по-дребни и по-големи простъпки, а като цяло престъпването на нормите се превръща в белег на нормалност. Вярно е, че тези проблеми не могат да се свържат единствено с ромските общности, но също така е вярно, че при тях те са най-широко застъпени и остро изразени. Дори да приемем, че ставащото не е само тяхна вина, но и тяхна беда, това не отменя необходимостта от констатиране на фактите и предприемане на мерки.
Множество държавни органи и овластени лица, имащи правомощия, свързани със събитията в Катуница, Гърмен, та до днес в Асеновград, са бездействали или са действали неправилно и користно по различни причини. Обикновено тези органи и конкретни длъжностни лица се измъкват безпроблемно от кашата, която са забъркали. Това трябва незабавно да се промени по нормален, законов път. В противен случай обществото ни ще се плъзга неумолимо по наклонената плоскост на саморазправите и популистките злоупотреби с дефектите на институциите.
