След седем години в съда процесът ще продължи с връщане на папките в прокуратурата за поправителен. Каквито и да са обаче поправките, делото срещу бившия социален министър Емилия Масларова ще влезе трайно във фризера.
Решението за връщане на топката в полето на разследващите е на Софийския апелативен съд (САС). Основното обвинение срещу Масларова е за длъжностно присвояване на повече от 11 млн. лв. при т. нар. златен ремонт на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Тя е обвинена по служба за престъпление заедно със собственика на "Стара Загора 2007" ООД Венцислав Драганов, с управителя на дружеството Михаил Методиев, бившия заместник-министър Димитър Димитров, бившия главен секретар на социалното ведомство Иван Пенев и отговорния за контрола на ремонтните дейности Росен Стефанов.
През декември 2015 г. състав на Софийския градски съд начело с Димитрина Ангелова оправда на първа инстанция всички подсъдими поради недоказаност на обвинението. От експертизите на вещите лица така и не ставало ясно колко пари са изхарчени за ремонта, а наблюдаващият прокурор Калин Софиянски посочил в пледоарията си сума, различна от тази в обвинението – 8 млн. лева. Самата конструкция на обвинителната теза пък беше окачествена като "немислима", понеже описаният механизъм на престъпните деяния не се вмествал в съответните наказателни състави.
Последва протест от прокуратурата, която твърди, че размерът на присвоеното е ясен. Но съдът не го открил понеже… не търсил, където трябва. В протеста щетата беше изчислена съгласно обвинението, според което за ремонта са платени над 18.8 млн. лв., реално извършената работа е за 7.76 млн. лв., а останалите над 11 млн. са били присвоени. Прокуратурата настоя, че това става ясно още от първата експертиза по досъдебното производство, която после е допълнена. "Въпрос, на който съдът от първата инстанция търсеше отговора в продължение на четири години, и в мотивите заявява, че не го е намерил. Да, наистина не го е намерил и причината е, че не го е търсил в томове 87, 88, 90 и 91", написаха в протеста си прокурорите.
В него беше подчертано, че договорените средства съвпаднали в 99.9% с отчетените разходи от фирмата изпълнител "Стара Загора 2007" ООД. Предвиденото с такава точност необходимо финансиране оборвало схващането за правилност на процедурата на договаряне с обявление, която се прилага по изключение от общия ред за провеждане на обществена поръчка. Както в повечето случаи, тезата на държавното обвинение е, че ремонтът изобщо не е бил спешен – след завършването му помещенията останали празни дълго време, а одобряването на процедурата за договаряне с обявление станало след открита обществена поръчка.
Прокуратурата посочи и къде според нея са отишли присвоените средства на данъкоплатеца – за ремонта и строежите на един хотел и три къщи в курорта "Лозенец" на подсъдимия Венцислав Драганов. За къщите в Лозенец били платени 288 000 лв. на строителя Томислав Христов и били подписани актове, че строителните дейности са вършени не на морето, а в Стара Загора. За ремонта на хотел "Роза" изпълнителят бил предупреден изрично, че ще си получи парите само ако каже, че е работил на обект в Стара Загора. Цената за извозване на строителни отпадъци била завишена многократно и била отчетена два пъти като дело на различни фирми.
Ядът в прокурорския протест изби в констатацията, че съдебното следствие е трябвало да доведе до "яснота в ума на съда, но видно от мотивите към оправдателната присъда това не се е случило". Промяната в показанията на двама ключови свидетели, както и отвличането и нараняването на единия от тях пък бяха посочени като обстоятелства, които съдът е пренебрегнал неоснователно. В добавка той беше упрекнат, че прилага закона в посока "законосъобразно и безнаказано предоставяне на 11 038 405.55 лв. повече от необходимите за дадената дейност". И че предвид установените по делото факти е бил длъжен да отговори дали те не покриват признаците на съзнателно сключена явно неизгодна сделка или на безстопанственост".
В тази ситуация апелативният състав заема соломоновска позиция с довода, че ако постанови присъда по неясен обвинителен акт, тя ще бъде отменена от Върховния касационен съд. От една страна, САС е посочил още куп неясноти към изброените от СГС. От друга страна, градският съд е упрекнат, че е задълбочил нарушенията, вместо да върне делото на прокуратурата за отстраняването им. Както и че изобщо не се е произнесъл по основното обвинение срещу Масларова за длъжностно присвояване. В резюме – пороците на обвинителния акт са твърде много и подсъдимите са оправдани.
Апелативният състав смята, че в тезата на обвинението се съдържат годни и достоверни доказателства за нанесени щети. Като цяло обаче тези твърдения били поставени "в дълбоко противоречива система, в която се отричат едни други, до степен да не е ясно какво в крайна сметка твърди прокурорът". Описанието било такова, че "твърденията за лица и факти са драстично несъвместими едни с други, взаимно се изключват както като факти, така и като правна оценка".
Прокурорът не изпълнил "в много висока степен задължението си да представи на съда ясно, стройно, пълно, логично и състоятелно фактическо и правно изложение". А САС не можел да влезе в положение да казва кой е приложимият закон и да установява факти, които дори не са включени в обвинението, защото така би навлязъл в обвинителната функция. В резултат процесът щял да придобие "недопустимо инквизиционен и отдавна отречен, а не състезателен характер". Съдът бил поставен в положение сам да търси за какво точно подсъдимите са наказателно преследвани, абстрахирайки се изцяло от обвинителните твърдения "доколкото те са особено алогични и абсурдни".
В крайна сметка резултатът е в полза най-вече на подсъдимите. Абсурдният формализъм в прилагането на наказателните закони се активира безпроблемно според случая. Остава натрапчивото усещане, че спорът е само привиден, защото в своята съвкупност действията на съда, прокуратурата и останалите участници в наказателното производство имат белезите на сътрудничество с предизвестен край.
