Не мисля, че накрая ще имаме единни позиции по всички въпроси, но е разумно и честно да разговаряме по всички въпроси на международната дипломация – с тези думи германската канцлерка Ангела Меркел обобщи очакванията си от срещата на Г-20 на 7 и 8 юли в Хамбург. Събитието е очаквано с огромен интерес, тъй като повечето важни решения за общи действия между държавите по света се вземат именно на този форум. В същото време тазгодишният рискува да е един от най-трудните, ако не и скандални – заради масовите протести, които се очаква да го съпровождат и заради липсата на предварително договорени общи позиции, които да бъдат отразени във финалната декларация на лидерите.
По принцип срещите на Г-20 биват предшествани от детайлна подготовка, извършвана от висши представители на страните от групата, известни с жаргонното название "шерпи". Черновата на заключителната декларация обикновено бива подготвена и до голяма степен приета от всички още седмици преди събитието. В случая обаче не е така – германските домакини не разпространиха какъвто и да било проектодокумент. Това показа колко е дълбока пропастта между Меркел и американския президент Доналд Тръмп по ключови теми като климатичните промени и свободната търговия. Или както самата Меркел заяви, максимумът, който очаква от събитието, е постигането на широко съгласие за борба с международния тероризъм – и дотук.
Симптомите на разногласията проличаха още на срещата на Г-7 в Таормина през май. Тогава Тръмп отказа да подкрепи както Парижкото споразумение за климата, така и свободната търговия. Веднага след това Меркел засили контактите с лидерите на Г-20, за да получи одобрението им за двете конфликтни каузи. В резултат сега зад нея стоят не само държавите от Европейския съюз, но готовност за подкрепа изразиха и Китай и Индия. Въпросът е, първо, дали това ще е достатъчно, за да постави Тръмп в изолация, и второ, дали изолирането на най-могъщия световен лидер няма да е контрапродуктивно?
Американският президент вече е показвал, че не го притеснява да е сам срещу всички, както и да говори от позиция на силата. Събитията от последните седмици също не предвещават по-миролюбива атмосфера. Достатъчно е да напомним за глобата от 2 млрд. евро, наложена от Европейската комисия на "Гугъл" и за решението на американския Сенат да заплаши германските компании, участващи в проекта "Северен поток", към които може да се добави и циничното предложение германците да се снабдяват с американски втечнен газ. Заплахата на Тръмп да забрани вноса на стомана под претекст за защита на националната сигурност също не разведри атмосферата.
Едва ли можем да очакваме точно в Хамбург Тръмп да изневери на лозунга си "Америка на първо място". Меркел обаче също не разполага с голямо поле за маневри. След малко повече от два месеца я очакват избори в Германия, а там общественото мнение е силно враждебно настроено към американския държавен глава. При това положение прогнозите за взаимоотношенията между двамата "лидери на свободния свят" изглеждат песимистични.
Паралелно с взаимоотношенията между ръководителите на Германия и Съединените щати другото събитие, което фокусира обществения интерес, е първата среща между Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Отдавна обсъждана, спрягана за по-ранни дати и после премествана, тя ще се състои в момент, когато няма накъде да бъде отлагана – защото би било шокиращо, ако и сега не се проведе. Дошъл на власт с обещанията за разведряване с Русия, стопанинът на Белия дом се оказа силно притиснат от обвиненията за нерегламентирани контакти на екипа му с Москва, което неизбежно даде отражението си. Докато Тръмп настояваше за двустранна среща по всички правила на протокола, от Държавния департамент държаха на кулоарен контакт на крак, докато накрая се разбраха, че с Путин все пак ще поседнат, за да си поговорят.
Независимо от юздите, които са му поставени, американският президент ще има възможността да извърши заявения от него голям завой в отношенията с Русия, или поне да сложи началото му. Ако не се смята темата за руската намеса в американските избори, която вероятно ще пречи на комфорта на Тръмп още дълго време, бъдещето на Сирия изглежда в момента най-належащият въпрос, който имат да решават. Предвид наближаващия разгром на "Ислямска държава" все по-ясно се очертава необходимостта от очертаване на сферите на влияние в страната, за което "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой. Преди дни стана известно, че държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън е споделил пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че ще остави на Русия да "реши съдбата" на сирийския президент Башар Асад – значително отстъпление от досегашните позиции на Вашингтон, което навежда на мисълта, че в Хамбург ще бъде потърсено окончателно разплитане на противоречията по тази тема.
Срещата на двайсетте постави и още един въпрос – този за световното лидерство. От първото подобно събитие, проведено във Вашингтон през 2008-а, никой не е поставял под съмнение водещата роля на американския президент. Поведението на Доналд Тръмп обаче оставя усещането за вакуум, който очаква да бъде запълнен. Китайският президент Си Дзинпин например показва готовност за участие в международното сътрудничество във всички области, на които американският му колега обръща гръб. Що се отнася до Ангела Меркел, макар че тя самата публично отхвърли всякакви заявки за лидерство, изглежда, че обстоятелствата няма да й оставят избор. Впрочем в интервю за "Ди цайт", публикувано непосредствено преди форума, тя изрази съгласие, че световният ред се променя – "за добро или лошо". Позициите й са подсилени и от една стабилизирана Европа, овладяла кризите от последните години.
