По повод 167-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература и основател на туристическото движение в Берковица – Иван Вазов, общината в града организира изкачване на връх Ком (2027 метра) на 9 юли (неделя).
Иван Вазов е живял в Берковица в периода 1878-1880 година. Той е бил председател на Окръжния съд в града и е основал първото туристическо дружество. Вазов е направил първото организирано изкачване на връх Ком. По време на престоя си в града той пише някои от известните си произведения и черпи сюжети за творчеството си в бъдеще.
Ком е най-високия връх на Берковска планина, дял от западната Стара планина. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в хижа "Ком-нова".
Внушителната гледка от върха е вдъхновила писателя Иван Вазов за написването на стихотворението "На Ком". В негова чест в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от "На Ком".
От връх Ком е началото на "Ком – Емине" – най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото "Маршрут на дружбата".
Трасето му съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Крайните му точки са връх Ком, който е в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина.
Испанската част от трансевропейския маршрут Е3 представлява популярния поклоннически път Камино де Сантяго.
Дължината на "Ком – Емине" е 600 километра. Средата на маршрута се намира около хижа "Узана" (над Габрово), като съвпада и с географския център на България. Теренът е сложен, изкачват се или се "подсичат" повече от 100 старопланински върха.
Изминаването на разстоянието е постижимо за 20-25 дни в летни условия и около един месец през зимата. Времето за преодоляването му, разбира се, зависи от физическата форма на участниците и от метеорологичните условия.
Първият съвременен пътеводител за маршрута е издаден от Туристическо Дружество "Ойларипи" с автор Живко Момчев през 2015-а. Година по-късно дружеството издава подобрено и допълнено издание с усъвършенстван интуитивен дизайн, денивелационни схеми, цветни фотографии и подробни карти. През същата година излиза и първия в историята пътеводител на английски език.
Хижите, заслоните и туристическите спални по пътя са сравнително добре разпределени. Въпреки това не всички работят постоянно, някои имат хижари само в почивните дни, а в други храна се осигурява с предварително поръчване. Ситуацията в отделните обекти се променя във времето и планирането на похода изисква осведомяване за актуалното им състояние.
Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии. Поставя се върху неподвижни добре видими плоскости по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.
За първи път "Ком – Емине" е изминат през 1933 г. от Павел Делирадев, български пътешественик и изследовател, наричан "Следовникът на Алеко Константинов". Всъщност самият Константинов първи дава идея за този маршрут, но не успява да я осъществи. Походът е повторен едва през 1953 г. от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт и е уточнен окончателно при последващите две изминавания през 1955 и 1959 година.
Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души. Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС.
Днес освен за пешеходни туристически преходи "Ком – Емине" се използва и като трасе за велосипедни и извъншосейни състезания.
Крайната точка – Нос Емине, е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Тук е източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно.
Нос Емине е защитена територия от категорията "природна забележителност". Обявен е за такава през 1976 година. На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който е маршрутът "Ком – Емине". Северно от носа се намира защитената местност Иракли.
Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.
В района на нос Емине има останки от средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието й произлиза от древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.
Според легендата, някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и много красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, се хвърлила в морето и вълните станали пурпурночервени.
