Предстои да поемем управлението на Европейския съюз. Този факт даде енергия на политиците ни да се върнат към бляновете България да се включи в Шенген и в еврозоната. Основен мотив за тези щения е фискалната стабилност. При министър Дянков ядохме постни пици. Бюджетът беше изпилен до последната стотинка и разходи се правеха само в краен случай и с неговата лична благословия. При министър Горанов пицата не е толкова постна. Отчитаме завидно преизпълнение на заложеното в бюджетната рамка. До средата на сегашната година излишъкът е малко над 1.7 млрд. лв. – ефект, дължащ се най-вече на свитите разходи, а не толкова на по-големите приходи, т.е. в основата на успеха е притвореното кранче на изхода, а не увеличената събираемост или пък нарасналите данъчни приходи в резултат на небивал подем на икономическата активност. От друга страна обаче, безпристрастната и суха статистика сочи, че е увеличен брутният вътрешен продукт на страната с 3.4% през 2016 и със стабилните 3.5% през първото тримесечие на настоящата година. Това се случва на фона на солидния ръст от 4.3% на крайното потребление, което е гарант за стабилен и здравословен ръст на икономиката ни и през сегашната година. Данните сочат, че индивидуалният доход се е покачил с 50% спрямо 10 години по-рано и с цели 100% спрямо 1996 година. С една дума, ставаме по-богати, но явно не чак толкова много, щом продължаваме да сме най-бедната страна в Европейския съюз. Не съм скептик, но на този фон не съм сигурен, че напъните ни да влезем в истинския клуб на богатите, наречен еврозона, ще се увенчаят с успех. Това, че искаме да влезем е едно на ръка, но дали ще сме добре желани!? Най-много за пореден път да препотвърдим поговорката „Гладна кокошка просо сънува“, както това се случи с Шенген преди години.
През изминалата седмица Министерството на финансите погаси държавен дълг в размер на 990 млн. евро заради настъпилия падеж на еврооблигационна емисия. В резултат на което общите ни държавни задължения се стопиха до 11.9 млрд. евро. Съотношението на дълга към БВП се сви с 2 процентни пункта – до 24 процента. Между другото ниската ни държавна задлъжнялост се развява като победоносен флаг от много години, но дали е повод за такава гордост? По този показател сред страните от Източна и Централна Европа след нас са само Русия (13.7%) и Естония (9.7%), докато в челните места са Хърватия с 88% и Словения с 82 процента. А тя отдавна е в лелеяната от нас еврозона. Не мога да не спомена, че това съотношение за Франция, Англия и Германия е съответно 96%, 92% и 68%, т.е. в пъти над нашето.
През втората половина на годината няма съществени падежи на ДЦК. С всяка продажба на книжа отсега нататък задлъжнялостта на страната ни само ще расте, в което няма нищо трагично. Държавата ни ще поеме нов дълг в размер на 100 млн. лева. Това ще се случи следващата седмица чрез пускане в обращение на допълнително количество държавни ценни книжа от емисия с падеж през 2027 година. Българската народна банка ще проведе аукциона за пласирането им на 17 юли, в резултат на което общото количество на тази облигационна емисия ще достигне 350 млн. лева. Очаквам средната доходност от търга да се повиши спрямо достигнатата 1.77% годишно на предишния, проведен преди два месеца. Тогава спредът спрямо германските облигации, имащи същата срочност, беше 140 базисни точки.
Поглеждайки към еврооблигационните ни емисии, виждаме, че и тяхната доходност расте през последния месец. Най-дългосрочната ни емисия се търгуваше при 2.85% в средата на юни, докато сега сделките с нея се случват при 2.95% на годишна база. Сделките с книжата ни с падеж 2028 г. се случват вече при 2.08% срещу 1.98% преди месец, а при тези с падеж 2027 г. при 1.87% срещу 1.77 процента. Дори при сравнително краткосрочната ни емисия с падеж 2024 г. повишението на доходността е също с 10 базисни точки – от 1.22% до 1.32% годишна доходност.
Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
