Днес президентът Румен Радев разсекрети и втората стенограма за КТБ. Тя е от срещата при Росен Плевнелиев на 14 юли 2014 година и бе публикувана на сайта на президентската институция – https://www.president.bg/docs/1499433948.pdf
Стенограмата е дълга над 90 страници, а в заседанието при държавния глава участват: Михаил Миков – председател на 42-то Народно събрание, Пламен Орешарски – министър-председател, Бойко Борисов в качеството му на лидер на ГЕРБ, Атанас Мерджанов от "Коалиция за България" и Лютви Местан като тогавашен председател на ДПС.
Участват също така: Сотир Цацаров – главен прокурор, Зинаида Златанова – зам.-министър-председател, Петър Чобанов – министър на финансите, Иван Искров – управител на БНБ, Калин Христов – подуправител на БНБ, Димитър Костов – подуправител на БНБ.
Както и: Цецка Цачева, Менда Стоянова, Румен Гечев и Йордан Цонев.
(Имената на банковите и финансови институции, различни от КТБ, са заличени)
Както отбелязва в началото на срещата президента Росен Плевнелиев "Днешните консултации са посветени на финансовата ситуация в държавата. Ще се фокусираме само върху това. Предполагам две големи теми, които ще дебатираме: Първо, нека да започнем с първата, която е по-конкретна. Именно тя е свързана със ситуацията в банка КТБ и съответно нейното отражение върху фискалната и финансова стабилност в държавата, което е предпоставка за всякаква друга стабилност, изобщо да имаме работни места, инвестиции и икономика. Минавайки през темата КТБ, разбира се, да стигнем до втората тема, която е с бюджета: ще се ревизира ли, ако да – защо, ако не- защо?"
Естествено, централна роля в разговорите има управителят на БНБ Иван Искров. По думите му "… веднага, след като ни стана известно горе-долу как ще излезе резултатът от одиторските фирми, веднага ние, заедно с министъра на финансите и с експертите на парламентарно представените сили, с които работим вече 4 седмици, вкл. и през уикендите, ни стана ясно, че би било доста рисково да продължим с варианта, който беше обсъден между нас и оповестен от Централната банка на 21-ви – 22-ри юни, събота и неделя, а именно, че за да се предпазят всички вложители, ще се пристъпи към постепенно национализиране на банката чрез "…………………………………..", съответно Фондът за гарантиране на влоговете. Тъй като при неизвестни документи, пак повтарям, не знаем точно каква ще е дупката. При неизвестни документи за 3.5 млрд. в някаква част в кредитния портфейл трудно би могло да се направи изчисление и трудно би могло и министърът, и вие, и ние да се съгласим да дадем каквито и да е суми, без да има ясна и точна картина."
По-нататък Искров казва: "Започнахме да разглеждаме следващ вариант на решение, пак с оглед да се защитят възможно най-бързо всички вложители в КТБ, а именно дали не би могло да се приложи, грубо се изразявам, западноевропейският вариант, който беше използван в много страни от Западна Европа, да се отдели онази част, която е известна, която е прегледана от одиторите, която нарекохме "добри активи на КТБ", заедно с допълване на активи, предоставени от правителството и от Министерство на финансите, и активи, предоставени от Фонда за гарантиране на влоговете, да покрие онази част, която би могла да се прехвърли като пасиви или като депозит и от КТБ в съществуващата "…………………..". Така че през последната седмица сме работили изцяло само върху този вариант, който, разбира се, трябва да се направи, ако се направи, със специален закон, тъй като иначе няма как, нямаме законово основание за това. Последно като вариант, който искаме да ви докладваме, който обсъждахме вкл. и вчера, в неделя, беше, за да се успокоят хората и медиите, в следващите дни да се приеме един такъв закон, с който да се прехвърлят всичките депозити от КТБ, без свързаните лица, тъй като не би било справедливо и най-малкото политически приемливо според нас – под свързани лица разбираме г-н Василев и свързаните с него лица, фирми най-вече, които са вложители в КТБ, и съответно ние пък сме предприели през това време с екипите по информационни технологии, счетоводство и други на двете банки вече конкретните срещи, по които те да работят, за да може в един срок от порядъка на 20 дни да може да се прехвърлят тези активи в "…………………", и дай Боже да можем да се справим, да може да отвори като здрава, чиста българска банка. Това е вариантът, върху който работихме. Разбира се, винаги може да се приложи вариантът, който е сега действащото законодателство, не мога да пропусна да го кажа и него, още повече, че се чуха варианти и предложения да се придържаме към стандартния вариант, както ние го наричаме, а именно това е както се случи с ……………………………………………………………………., последната банка, ако си спомняте, на която беше с отнет лиценз 2005 г. Тя не направи шум, тъй като беше много малка банка. Да се върви по сега съществуващата законова уредба – изплащане на гарантираните депозити до 196 хил.лв. и след това преминаване към несъстоятелност и ликвидация на банката.
И двата варианта имат плюсове и минуси. За нас традиционният, сегашният вариант е да се платят до 196 хил.лв., който е по-скъпият вариант. Това означава еднократно да се изпразни …………………………………………………………………….., в него има ………… млрд., плюс републиканският бюджет, тъй като няма откъде от друго място да се вземе, да извади …………… млрд. и с тези ……….. млрд. лв. да се изплатят гарантираните влогове до 196 хил. лв. Пак казвам, според нас това е по-скъпият вариант, защото освен тези …. млрд. лв., които така или иначе ще трябва да ги даде бюджетът, и това ще бъде някакъв дългосрочен кредит, който ще се възстановява в продължение на много години, това означава да създадем възможност за всякакви спекулации в медиите, а знаете, че има много желаещи да ходят по медиите и да коментират – празен ли е фондът, има ли за другите банки, ами как ще се попълни…, и т.н. И другото, което е, има значителен системен риск в тази нестабилна предизборна обстановка, което е нормално. Във всяка страна пред избори медиите са нагнетени, дискусии, да се създадат пак нездрави притеснения във вложителите на другите банки и отново да се стигне до ситуацията, в която се събирахме тук преди две съботи, ако не се лъжа, мисля, че беше неделя, и се наложи да излезем с ясен ангажимент за подкрепа на всяка една банка. Най-вече ни притеснява системният риск, който би се получил, за да не тръгнат да теглят другите. Само за ваша информация, тъй като вчера коментирахме с парламентарно представени експерти, дадохме им такава информация – фирмите с над 200 хил. в банковата система като потенциал, който да се притеснява, ако преминем към този вариант, са ……….на брой и държат депозити за ……..млрд. лв., закръглявам до милиарди. Гражданите, които са с депозити над 200 хил. лв. в системата, са …….., с депозити за …… млрд. лв., или всички депозити, негарантирани на системата, са ….. млрд. лв. за общо ……. млрд. Това като Централна банка ни притеснява най -вече.
В допълнение само това ще кажа – тук има колеги, които са водили пряко разговорите и могат вече да влязат в подробности. Г-н Христов, както и финансовият министър по различни причини в различно време са се срещали с висши представители на Европейската комисия от специализираната Дирекция по конкуренцията, които отговарят за нас, държавите, в такива случаи. И те изрично са препоръчали да не се пристъпва към такъв вариант, тъй като имат същите притеснения да не би да се създаде някакво огнище на напрежение, което да прерасне като системна криза към другите банки. Няма да влизам в подробности, тъй като тук са и двамата колеги, те могат да вземат отношение при интерес от ваша страна, и между другото много е важно какви са препоръките на ЕК, тъй като без тях не можем да направим нито една крачка.
Другото, което искам да кажа, и на този етап да приключа, г-н Президент, е, че не ни е известно в Западна Европа, използвам тази част, която е на запад от новите страни-членки, където се разрази кризата след 2008, 2009, 2010, 2011, в Гърция 2012 г., 2013 г., не ни е известно някъде да се затваряха системни банки. Навсякъде се процедира така, щото или се национализираха, или със силно участие на държавата се капитализираха, в т.ч. такива гиганти като "ФОРТИС", където беше горе-долу същата схема – раздели се на добра и лоша банка, лошата отиде към лошо бъдеще, добрата и до ден днешен съществува като държавна банка. Вероятно след време ще бъде приватизирана. С "ДЕКСА" се случи същото, един от най-големите гиганти във Франция и Бенелюкс, най-голямата банка в Европа и една от най-големите в света – Банк оф Скотланд в UK, все още със 75% държавно участие, пак от гледна точка да се предпазят системните рискове да не се разпростира върху всички банки."
Внимание заслужава и едно от изказванията на Росен Плевнелиев: "Предлагам да минем към темата въпроси и отговори, просто за да си доизясним картинката. То е свързано с това, че в края на 3-месечието БНБ излезе с доклад за състоянието на всяка една от банките поотделно. Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността?"
Любопитни са опитите на г-н Искров леко да се измъкне от отговорите на не особено приятните въпроси: "Така че, ако някоя банка, в случая КТБ, е проявила такъв подходи е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се види от "Банков надзор" на 3-месечна база. Това най-вероятно се вижда, когато те влязат, когато направят своите проверки и съответно извършат съответните препоръки и наказания, ако се налага, и т.н. Това сме го виждали много пъти. Аз говоря като надзорник до 1997 г., тъй като от 1997 г. съм напуснал банката и оттогава като управител не съм надзорник, не е в моите правомощия, нито на колегите, които седят тук. И го казвам най-отговорно. Има разлика между министър и зам.-министър и управител и подуправител. Разликата е огромна, от тук до небето."
И още: "Вие, уважаеми г-н Президент, също имате президентска квота и може да попитате тях. Ние доклади не гледаме – нито управителят, нито Управителният съвет. Те са регулатор, който решава регулациите, които наистина са ни най-добрите в Европа и Вие неведнъж сте го казвали публично, и това е точно така, по отношение на капитал, на ликвидност и т.н. Но ние не гледаме доклади, не гледаме отделни случки в отделните банки, освен ако няма някакъв скандален случай, какъвто случай сме имали навремето."
Постепенно в разговора се включват и политиците. Тогавашният председател на парламента Михаил Миков иска да се изясни "преди да отидем към решението, с което с държавни пари решаваме да покрием така наречената "дупка". Какво значи „дупка”, аз така и не разбрах."
Бойко Борисов му отговаря: "Значи яма"
А на свой ред Миков му отвръща: "Яма, но все пак не можах да срещна никъде ясната дефиниция. Става въпрос за липса. Ето и простият въпрос, който коментираме, как една липса от 200 млн. е оформена, и то е спекулация по медиите как били изнасяни чували. А тази фирма, това търговско дружество „Бромак” има ли активи? Да не се окаже в един момент, че „Бромак” е могъл да върне тези 200 млн., и когато ние констатираме, че подписите не са могли да задължат, ние да освободим „Бромак” от отговорността за връщането на тези пари."
Очевидно участници в срещата трудно се ориентират в ситуацията и в дискусията се включва подуправителят на БНБ Димитър Костов: "При породилите се в резултат на разкриваната информация съмнения в почтеността, ако мога така да кажа, на служители в банката, мисля, че квесторите трудно биха могли да се доверят на такъв преглед на вътрешния ресурс на банката. И ако трябва да се изчака цялостна оценка на активите преди да се вземе решение, говорим може би за период от 3 месеца, да се каже на вложителите: чакайте, за да видим за какво става дума.
Оттам нататък, само да спомена за тези 3.5 млрд. В интерес на истината това, което одиторите документираха, са много малко случаи на необслужване на кредити и има едно общо заключение, че от тези 3.5 млрд. около 1 800 млрд. са свързани, т.е. при кредити в размер на 1 800 млрд. е имало предоговаряне. Тоест, ако имаме някакви подозрения – казвам подозрения, защото никой не ги е преглеждал досиетата едно по едно, за да видим за какво предоговаряне идва реч, защото може да е по отношение на лихви, на промени на целево използване, но това е нещото, което евентуално една част от него би била свързана с необслужване на кредита. Иначе реално погледнато в цялата тази конструкция от навързани фирми, както сега разбираме…"
Борисов пита: "Пълни ли са тези досиета?"
Костов му отговаря "В отделни досиета липсват някои документи. Примерно, в едно досие може да липсва документът, който удостоверява учредяването на залога. Това може да се провери и да се каже после има ли го, няма ли го, но иска повече време. В друго досие, примерно, липсва последният финансов отчет. Това също трябва да се изиска от фирмата – дай си финансовия отчет, за да видим имаш ли го, нямаш ли го."
Борисов: "С една дума, те са възстановими?"
Костов: "Да, и попълняеми, но просто проблемът е, пак повтарям, че първоначалната задача беше в рамките на 10 дена да се извърши преглед. Това е нещо различно от оценка дали 100 лв., дадени на заем, продължават да са 100 лв. актив. Просто едното иска около 3 месеца работа, другото…"
Пълният текст на стенограмата четете тук (https://www.president.bg/docs/1499433948.pdf)
