Дворец на хаоса. Това ново прозвище получи Националният дворец на културата по време на първото заседание на специално създадената парламентарна комисия, която започна да нищи ситуацията около "стопените" 17 млн. лева. Незаглъхващите скандали около държавното дружество очевидно предоставиха на народните ни представители нови "хоризонти" за изява. Те умело изправиха до стената призованите за изслушване трима министри (Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Боил Банов), които направиха опит да осветлят комисията
по парливите теми за управлението на дружеството
Опозицията в лицето на представителите на БСП се нахвърли с обвинения върху вицепремиера Дончев, който беше принципал на НДК от 5 август 2015-а до началото на 2017-а. Упрекнаха го, че макар да е знаел за проблемите в дружеството още от самото начало, не е потърсил отговорност от изпълнителния му директор Мирослав Боршош.
Дончев не скри, че по това време държавното дружество е генерирало сериозни загуби. За 2015-а те са били 9.2 млн. лв., но според него това не било причина за уволнението на Боршош, тъй като финансовият хал на много други държавни фирми бил подобен. Този, меко казано, несъстоятелен аргумент обаче не може да даде отговор на въпроса как инак принципният вицепремиер се е примирил с отказа на изпълнителния директор Боршош да му предостави четири пъти официално поискания бизнес план за финансова стабилизация на дружеството. Доста нееднозначно прозвучаха и думите му, че няма да дава "информация за всички нюанси" за решението си да не предложи отстраняването на Боршош въпреки очевидните нарушения.
Повечето от запознатите с темата със сигурност се досещат за някои от "нюансите". Друг е въпросът защо след тази изпусната реплика дойде лековатото обяснение, че, общо взето, те били свързани със "структурния проблем на НДК" – дали целта на дружеството било да печели от наеми, или да бъде доставчик на качествена културна продукция, от която понякога се трупали загуби. Дончев не пропусна да подчертае, че получил "възторжени" писма от културни дейци, които изказвали силно одобрение на подкрепата за културата от страна на Боршош. Но не спомена, за каква точно "подкрепа" става дума…
Доста по-откровено за батака
и за финансовата ситуация, която е заварила в двореца, говори министър Павлова. Все пак тя беше човекът, който на практика се зае сериозно с контрола върху държавното дружество и на практика първа разкри от какъв род са проблемите. Тя не се примири с "отказите" на Боршош, организира четири проверки и все пак успя да се "добере" до част от отчетите, които доведоха до уволнението му. От направения по нейно нареждане одит на трите обществени поръчки за НДК е станало ясно, че има нарушения в процедурата и незаконосъобразни действия, категорична беше Павлова.
Само за първите пет месеца на тази година натрупаната загуба на НДК е над 3 млн. лева. Този факт не е просто „инцидентен“, а "трайна тенденция на загуби", посочи Павлова. Но тя също не е успяла да "се пребори" докрай с Боршош, който продължил да "пропуска" да й предостави актуалните бизнес план и инвестиционен план, оздравителната програма на дружеството и правилата на работата на съвета на директорите му.
Оказва се, че в изготвения доклад за проверката не били включени два компонента по отношение на финансовото състояние на дружеството, защото ръководството на НДК за пореден път не е предоставило необходимите документи. Това на практика лишило проверяващите от възможността да направят своите окончателни заключения и констатации (сега с тази тема се занимава прокуратурата).
Що се отнася до одита на проведените три обществени поръчки – за избор на проектиране и строително-монтажни дейности, избор на изпълнител за техника за озвучаване и преводи и за надзор на извършените строително-монтажни работи – там заключението е по-категорично – има нарушения. Какви са те и кой ще понесе отговорност? Отговорът може би ще дадат правоохранителните органи (или пък не).
Трудно е обаче да си обясним откровеното признание, че седем месеца след сключване на договора за проектиране и строителство е липсвал одобрен работен проект за предвидените ремонтни дейности, както и задължителното по закон разрешение за строеж. Това на практика означава, че извършените до този момент ремонтни работи са… незаконни.
Тук е моментът да кажем, че ако обикновеният гражданин си позволи лукса да направи и най-малкото подобрение в собствения си имот (дори ако става дума за нова тоалетна), но е имал неблагоразумието да заобиколи "стъргалото", което представлява легализацията на тези документи, той със сигурност ще плати и солена глоба за това, а извършеното от него строителство според закона подлежи и на… премахване!
На всичко отгоре Боршош поискал увеличение на стойността на договорите и възлагане на допълнителни дейности – до… 50% от стойността на двата договора за строителство.
А служебният министър Деница Златева, която пое контрола над НДК
не само не спряла безобразията в двореца
но и разрешила исканото увеличение на разходите за строително-монтажни работи и озвучителна техника. Освен това тя е одобрила още 4 млн. лв. за… други разходи. Това пък съобщи новият принципал на дружеството – министърът на културата Боил Банов.
И това не е всичко – на 2 май министър Златева е побързала да освободи от отговорност Боршош, като е приела без забележки финансовия отчет на дружеството за 2016 година. И това се е случило само два дни преди да приключи мандатът на служебния кабинет…?!
Каква е била причината за тези нейни решения не стана ясно, тъй като бившият служебен министър, макар и поканена на заседанието на парламентарната комисия, не се появи на изслушването. Тя била изпратила писмо, в което съобщила, че е в командировка в САЩ, а след това щяла да ползва отпуск до 25 юли.
Човекът, който сега без вина беше насаден на пачите яйца – министър Банов, на свой ред опитва да се справи с целия този хаос. Той пое твърд ангажимент подготовката за нашето европредседателство да бъде приключена "качествено, в срок и законосъобразно". Но не уточни дали поради досегашното забавяне става дума за 30 септември, или 31 октомври.
Що се отнася до липсващите по закон документи, до дни се очаквало дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столичната община да издаде необходимите разрешителни, така че основният ремонт на сградата да продължи, каза още Банов. Той увери, че текущият ремонт продължава, а от строително-монтажните работи вече били изпълнени 60 на сто. А при изпълнението на договора за озвучителната техника забавяне нямало. По отношение на липсващия досега инвеститорски контрол върху строителството той обясни, че лично е сложил "борд", който упражнявал контрола много по-строго -"почти денонощно – плочка по плочка и квадрат по квадрат". Колкото и искрено да звучаха думите му обаче, за всички стана ясно, че в момента
той просто е дежурният "пожарникар"
Очевидно недоволни от информацията, която получиха от министрите, депутатите поискаха на следващото заседание на комисията да бъдат поканени представители на ДАНС и на прокуратурата. Разчита се, че те ще могат да дадат повече яснота за това как са били харчени целевите средства, отпуснати за ремонта специално за председателството на ЕС на страната ни. Нещо повече – опозицията иска докладите на ДАНС да бъдат предоставени в секретната секция на Народното събрание, така че те да придобият по-широк поглед върху проблемите.
Добрата новина след цялата тази бъркотия е, че според уверението на Павлова няма как да бъде отнето председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 година. Съмнения, които се появиха в общественото пространство напоследък. В същото време обаче стана ясно, че страната ни е избрала Брюксел за база на председателството си. В този случай над 1500 заседания ще се проведат в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Около 200 срещи ще бъдат в София, включително и една среща на високо ниво, 12 неформални съвета на министрите и 30 други.
Географската отдалеченост обаче едва ли ще притъпи отзвука от този скандал сред европейските ни партньори.
