Тъмни сенки по бюстовете
Мнозина от българските държавници от края на ХIХ и началото на ХХ век се заплитат в корупционни по същество афери или провеждат политика, която насърчава корупцията. Сред по-известните от тях могат да се споменат Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Рачо Петров, Иван Евстатиев Гешов, Стефан Бобчев. Пределно безскрупулен в стремежа си за лично обогатяване е Ст. Стамболов. Напълно корупционна по своята същност е практиката му заедно с Димитър Петков (като кмет на София) да закупуват евтино парцели в столицата, които повишават бързо цената си като резултат от прилагането на новия регулационен план. Залегналите в този документ промени не са били известни на широката общественост, но и премиерът, и кметът са достатъчно добре информирани, за да си закупят перспективни имоти.
Съдебната система отколе е подкупна
Да, тя е предлагала добри възможности за печалба. През есента на 1894 г. директорът на Пловдивския затвор Кр. П. Карапетров става посредник между арестантите и адвокати с влияние в управляващата партия. Той приема от арестанти пари, като се задължава да ги предаде на Ст. Бобчев, ако последният издейства от надлежните власти помилване. Впоследствие Стефан Бобчев и Теодор Теодоров образуват съдружие с подобна цел. Ефективността на работата си те гарантират със строго разделение на труда. Ст. Бобчев събира парите от осъдените, а неговият шурей и министър на правосъдието (от 10 февруари 1896 до 26 август 1897 г.) Т. Теодоров предлага лицата, които са си платили за предсрочно освобождаване.
Старт на далаверите с обществени поръчки
Сред най-сериозните източници на корупция по високите етажи на властта се налагат доставките на оръжие и военни материали, строителството на железници и доставките на вагони, локомотиви и друг подвижен материал, изграждането на пристанища и външните заеми, които България взема в края на ХIХ и началото на ХХ век. Неслучайно финансовият министър Лазар Паяков гузно се опитва да обясни с получаването на някакво наследство внезапното си забогатяване след сключването на външния заем от 1904 година.
Сключването на този заем замесва в корупционна по характера си афера министъра на търговията и земеделието Н. Генадиев. Основна роля в осигуряването на сумата по заема от 1904-а има "Банк дьо Пари" е "Де Пеи Ба". В условията по отпускането на заема е изрично определено, че част от сумата трябва да се употреби за постройката на железопътната линия Търново – Трявна – Борущица. Посочената железопътна линия не е най-изгодната от гледна точка на българското стопанство, но е пряко свързана с интересите на банката кредитор. "Банк дьо Пари" има вложения в мината "Княз Борис" в Тревненския балкан. Една железопътна линия в близост до мината увеличава печалбите на инвеститора.
Министър Генадиев има съществена роля за приоритетното финансиране на посоченото трасе. Срещу това той е снабден от французите със собствени акции от същата мина.
При сключването на 15-милионния заем за столицата през 1910 г. един общински съветник получава на ръка 9000 лева, защото го е защитил и е гласувал положително в съвета.
По отношение на военните доставки най-известна е т. нар. афера "Шарл и Жан" от началото на ХХ век. Шарл и Жан са псевдонимите, под които министър-председателят Рачо Петров и военният министър получават солидни комисиони от фирми доставчици на оръжие за българската армия. Това обаче не е единствената афера от такъв тип. Може да се открият десетки подобни корупционни схеми на най-високо равнище. Командирите на поделения намират редица свои източници на печалби с изцяло корупционен характер. От тях ще посоча само един пример. Трагикомичен характер носят действията на полк. Кърджиев, който служи в Пети Дунавски полк. Той продава зарзават от полковата градина на подопечните си офицери за своя полза, с остатъците от войнишката храна изхранва свине, които пък продава на снабдителя на полка и на отделни офицери, ползва безплатния труд на войници, взема отоплителни материали и вар от полковите запаси, без да ги заплаща, и т.н.
Чуждестранните инвеститори не успяват да променят правилата на играта, а се включват в различни корупционни схеми. Министър-председателят Т. Иванчов и брат му Сава (депутат) са заподозрени, че получават 250 000 лв. в акции като подкуп от белгийското анонимно дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", за да не разрешат даването на друга концесия за захарна фабрика в страната. През 1898 г. финансовите власти в княжеството установяват, че производителите на бира братя Прошек декларират много по-малко пиво от реално произвежданото в пивоварната им в София. Чрез тази операция те плащат по-малко от дължимия акциз. Братя Прошек извършвали данъчната измама със знанието и заинтересованото съучастие на финансовите контрольори "които сполучвали да подкупват". След поредната смяна на контрольора новият се оказал честен, не приел подкупа от производителите на бира и аферата излиза наяве. Сред бързо разпространяващите се корупционни схеми е тази, при която се съчетават частната и държавната работа в медицината. Обикновено близки до управляващата партия лекари принуждават хронично болни да посещават частните им кабинети и едва след като си заплатят за преглед са приемани в държавните болници.
Общинарите не изостават
Най-трудно забележима, но пряко засягаща всички българи, е корупцията на общинско ниво. Столичната община – като най-голяма в страната, дава възможности за извличане на най-големи печалби. Не най-голямата, но сред най-любопитните е аферата, свързана с доставката на бронзовите лъвове за Шарения мост. В архитектурния проект за столицата от края на ХIХ век е предвидено за украса на моста да бъдат монтирани четири бронзови лъва и фенери. При осъществяването на тяхната доставка обаче се откриват действия от страна на кмета Д. Петков и директора на техническото отделение на общината А. Начев, които определено не са в съзвучие с най-добрите практики при обществените поръчки. На 5 октомври 1890 г. Виенската фирма "Р. Вагнер и Сие" подава оферта за изработване и монтаж на необходимите лъвове и фенери. Стойността на цялата поръчка е оценена от австрийците на 18 250 лева. Тази оферта обаче не е приета и обявеният търг се проваля. По-късно същата поръчка е възложена на същата фирма, но вече въз основа на т. нар. принцип на доброволното съгласие. И цената на доставката необяснимо скача повече от два пъти – тя става 37 500 лева. Причините за внезапното оскъпяване на лъвовете остават неизвестни, но явно шегата, че езиците им липсват, за да не могат да кажат това, което знаят за доставката си, не е лишена от основание.
Няма санкции
Една от най-потискащите характеристики на ранната българска корупция е нейната "недоказуемост" и фактическа безнаказаност. Опитите за осъждане на корумпирани министри завършват с фактически неуспех. Присъдите се отнасят по-скоро за политически престъпления, а не за корупция. Има дори парадоксални случаи.
През март 1888 г. командирът на Първи Софийски пехотен полк Христо Попов – заедно с други офицери, е обвинен в тежки, корупционни по характера си престъпления: фалшифициране на правителствени парични документи, с които съзнателно се изтеглят пари от хазната; незаконно създаване на таен фонд, средствата от който са използвани за лична облага; опит за вземане на подкуп от войници; съзнателно (а навярно и користно) унищожаване на следствено дело срещу войници евреи за бягството им от бойното поле по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и други. Майор Попов е признат за виновен и осъден на четири години затвор. Това обаче не спира политическата му кариера. В следващите години Хр. Попов става кмет на столицата и министър на правосъдието (!) в правителството на Васил Радославов (1913-1918 г.).
Малката правда
При тоталитарзма корупцията се издига до неофициална държавна политика. Не непременно се свързва с рушвет. Имаш точен човек на точно място и получаваш необходимата услуга или разрешение. Това е времето на всесилния чиновник – няма пазарни сили, които да коригират поведението му, нито опозиция, която да упражнява политическа натиск за прозрачност, има един-единствен коректив – вътрешнопартийният.
