Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
"Обвързани ли са действията на централните банкери с капиталовите и финансовите пазари." Доста сериозно количество изследвания по тази тема се видяха през годините след разгара на финансовата криза от 2007 г. та до днес. През този период на невиждани монетарни стимули от рода на отрицателни лихвени нива и изливането на невиждано количество пари в системите чрез изкупуване на активи от страна на централните банки по целия свят станаха нормалното за финансовите пазари. И пазарите реагираха като ужилени на всеки намек за промяна, както стана при разпродажбата на германските държавни облигации през август 2015 година.
Може би настъпи времето да се запитаме дали пазарите полека лека не се отделят от строго механизираните политики на централните банки. Фед вече се намира в цикъл на повишение на лихвите, макар и той да е донякъде компрометиран от администрацията на Тръмп и от нейните неуспехи.
Еврозоната пък като че ли най-накрая излезе от периода на търсене на икономически растеж и вече се намира в донякъде устойчив растеж.
На този фон намеците на президента на ЕЦБ Драги за промени и за спиране на вливането на ликвидност доведе до известни спадове при цените на акциите, които обаче бързо бяха компенсирани от позитивните новини. И когато и втора основна централна банка след Фед – централната банка на Канада, пристъпи към лихвени повишения, паника на пазарите нямаше. Както нямаше и след коментарите на Марио Драги по повод на реинфлационните процеси.
След тези наблюдения можем да заключим, че вероятно сме на изхода от досегашното "нормално" – отрицателни лихви, неограничени стимули, други монетарни мерки, и може би потегляме по пътя на действителната икономическа нормализация. Но дори ако това е вярно, да не забравяме, че правим първите стъпки.
