На днешния ден можем да си спомним за Жан Монѐ (на френски: Jean Omer Marie Gabriel Monnet) – френският предприемач и държавник. Считан е за един от бащите на Европейските общности.
Жан Моне е роден на 9 ноември 1888 г. в Коняк – прочутата област на Франция, където се произвежда едноименното питие. Както е известно, конякът е наречен така по името на град Коняк (Cognac), департамент Шарант. За да се нарича едно бренди коняк, трябва да е произведено от грозде от региона около този град.
Както повечето селяни в областта бащата на Жан Моне – Жан-Габриел, обработва лозя и произвежда коняк с марката на своята семейна фирма J. G. Monnet & Co. Майката на Жан Моне – Мариа Демел, е дъщеря на главния технолог на "Енеси Коняк".
През 1897 г. Жан-Габриел Моне става председател на местния кооператив на производителите на коняк и прави икономическа кариера, като започва да изнася продукция в чужбина, включително в САЩ. Заради семейния бизнес в Америка 18-годишният Жан е изпратен в Северна Америка. Страната оказва потресаващо влияние върху младия и буден французин до такава степен, че 30 години по-късно той решава да постави Европа на пътя към създаване на Съединени европейски щати.
Преди да навлезе в политиката, живее в Лондон и Северна Америка. Неговата политическа кариера започва по време на Първата световна война. В периода 1914-1918 г. той е финансов съветник на Алианса относно доставките за провеждането на военните операции. От 1919 г. до 1923 г. Моне е заместник-генерален секретар на Обществото на народите, международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели били понижаване степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние. Но, както показва историята, тя не успява да се справи с тези задачи.
През Втората световна война Жан Моне е икономически съветник на правителствата на САЩ, Франция и Великобритания, а впоследствие става член на временното френско правителство. Навлизайки в политиката, Моне се нарежда сред основните поддръжници на обединяването на западноевропейската тежка промишленост и става главен архитект на редица планове и проекти за постигането на тази цел. Той е автор на "Плана Моне" (1947 г.), имащ за основна цел възстановяването на икономиката на следвоенна Франция, което е зависело единствено от възстановяването на общоевропейската икономика. Три години по-късно Моне предлага на тогавашния външен министър на Франция – Робер Шуман, да се изгради съвместно френско-германски съюз по производство на въглища и стомана – т. нар. "План Шуман", който лежи в основата на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).
На 9 май 1950 г., в реч, вдъхновена от Жан Моне, френският министър на външните работи Робер Шуман предлага Франция, ФРГ и останалите европейски държави, които желаят да се присъединят, да обединят ресурсите си от въглища и стомана.
Идеята на Жан Моне е проста – той скъсва със старите грандиозни представи за изграждане на обединена Европа изведнъж, по пътя на създаване на федерация. Жан Моне чертае друг път пред европейското обединение – то ще е еволютивно, ще започне от една сравнително малка, но твърде важна и с голямо психологическо значение област – въгледобивът и металургията, и, ако е успешно, ще се разширява постепенно.
Моне е баща на концепцията за интегриране "стъпка по стъпка" на следвоенна Западна Европа. Вместо пълна и бърза интеграция, той предлага обединението на западноевропейските страни да започне с малки, скромни крачки, даващи реални резултати, които да доведат до солидарност и единодействие между страни – доскорошни врагове.
От 1952 до 1954 г. Моне е първи председател на Върховния орган на ЕОВС. Той учредява и Акционен комитет за създаването на Съединени европейски щати.
Жан Моне е сред инициаторите на създадените през 1957 г. Евроатом и Европейска икономическа общност (ЕИО). През 1963 г. е сред първите европейци, удостоени с американския Президентски орден за свобода. През 1976 г. на срещата на върха на ЕИО в Люксембург е удостоен със званието "Почетен гражданин на Европа".
