Публичните разходи у нас са все повече и все по-неефективни, като част от обществените сектори у нас продължават да гълтат пари, без да подобряват услугите, които предоставят. Според последния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) услугите дори се влошават.
"Секторите, които излизат като най-некачествени, са полицейските и съдебните", посочи Калоян Стайков от ИПИ. Той отбеляза, че "в здравеопазването сме по-близко до европейските нива, но докато при тях се наблюдава повишаване на ефикасността на тези публични разходи, при нас тенденцията е точно обратната". По думите му само с увеличаването на разходите в МВР по никакъв начин няма да бъде постигнато по-добро качество в услугите. Стайков е на мнение, че исканията на униформените за по-високи заплати са разбираеми, но според него е необходима качествена реформа във вътрешното ведомство.
"След като първоначално имаше леко ограничаване на разходите в МВР след кризата, след това те много бързо се възстановиха и дори започнаха да растат много по-бързо в сравнение с останалите сфери, а в същото време не наблюдаваме някакво сериозно подобрение при качеството на тези услуги, дори напротив. Оценките в международните класации, които сме използвали – или "не се подобряват" или "се влошават". Това е поредно доказателство на една теза, която повтаряме от години, а именно, че обемът на разходите невинаги е свързан с повишаване на качеството. По отношение на съдебната сфера – ситуацията е доста сходна, отново липсва този дебат за качеството", подчерта пред БНР той.
От ИПИ отбелязват, че другата проблемна сфера са пенсиите. "Основните проблеми са два – първият е доста голямата възможност за ранно пенсиониране, което до голяма степен се използва и като един вид социална политика – политика за осигуряване на допълнителни доходи и това ограничава наличния ресурс, който така или иначе е ограничен и съответно той не се разпределя, както би следвало спрямо пенсионната система. Другият основен проблем е средната продължителност на трудовия живот, който до голяма степен е свързан с това ранно пенсиониране. У нас тази средна продължителност е сравнително по-ниска, отколкото в ЕС, и съответно приносът към пенсионната система е по-нисък. Това допълнително ограничава този ресурс", каза още Калоян Стайков.
В своя доклад ИПИ отчитат ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефектът от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник вероятно поради интензивната всекидневна трудова миграция на работещи от Перник към София.
Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.
Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната.
В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно, или с 20 лв. месечно, достигайки 5167 лв. След известно колебание в годините на кризата делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи.
През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7349 лв./човек годишно, а най-ниски – във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище (под 4000 лв./човек годишно). Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата.
Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора – 4 пъти.
Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата през следващите години.
Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
