Лятото е тук, а с него и очакваната лятна почивка, както и много усмивки, щастливи моменти и приключения! Пътуването – из България или в чужбина, е едно от най-приятните неща, което всеки планира за това време.
Ако сте предвидили ваканция в Рим, в центъра на италианската столица е един от най-важните символи в историята на България. В криптата на базиликата "Сан Клементе" (Basilica di San Clemente) е погребан св.Константин-Кирил Философ, който умира в Рим на 14 февруари 869 година. Базиликата, осветена в памет на четвъртия римски папа – свети Климент, е в центъра на града и на около 10 минути пеша от най-голямата туристическа атракция в града – Колизеума.
Свети Кирил Философ, заедно с брат си Методий, създават глаголицата. Той остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
През 867 г. двамата братя заминават за Рим. Това е последната мисия на светите равноапостоли, която продължава над 14 месеца. Поводът е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на мощите на св. Климент I. Те са открити през 861 г. от св.Кирил Философ при мисията му при хазарския хаган в Херсон (Крим). Св. ап. Климент е епископ на Сердика (днес София), след което става един от първите римски папи. Двамата братя са поканени от папата в Рим и вземат останките на св.Климент с тях. Тялото на св.Климент е тържествено препогребано в базиликата "Сан Клементе".
Така това богоугодно дело фактически осигурява освещаването на глаголическото писмо от Рим. Св.св.Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в града и благословени от новия папа Адриан II. В Рим Константин наред с изпълнението на другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика "Санта Мария Маджоре" папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука – глаголица. В Рим се отслужват литургии на славянски език. В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните – ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. На следващата година при славянското богослужение единственият компромис, който тогава се е допускал, е, че, по настояване на папата, в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.
В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд "Написание за правата вяра", но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема "великата монашеска схима" с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 година. Методий иска позволение да вземе тялото в Гърция, но папата отказва и тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в в криптата на базиликата "Сан Клементе".
Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира "Свети Полихрон" в Мала Азия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира "Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 година.
Базиликата "Сан Клементе" е на три нива, като две от тях са под земята. Третото ниво се състои от трикорабна базилика, изградена през ХІІ век с ниска камбанария и атриум. През 6 век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент. От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ (погребан там през 869 г.). Той е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от Българската православна църква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език . При гроба редовно се извършват молебени и литургии, често в присъствието на държавни глави и политици от славянските страни.
В един от параклисите на "Сан Клементе", до олтара, се намира картина, изобразяваща папа Адриан ІІ, който посреща Кирил и Метозий в базиликата "Санта Мария Маджоре" и освещава славянската азбука и написаните на нея книги.
Понастоящем изградения през ХІІ век храм включва комплекс от вътрешен двор ограден с колонада, с малък фонтан, от който се преминава в трикорабна базилика дълга 45 м и широка 25 метра. В края на стената на вътрешния двор до базиликата е изградена ниска камбанария. През 1719 г. Карло Стефано Фонтана завършва новата фасада в стил барок.
По време на Френската революция тялото на св.Климент е преместено и се изгубва. По-късно доминикански монаси намират парченце от него и то е поставено отново в "Сан Клементе".
В базиликата има мраморна кутия, украсена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие – старобългарската книга, която днес се пази във Ватиканската библиотека. Върху нея е отбелязан маршрутът, по който двамата книжовници и просветители Кирил и Методий стига в Рим.
