65 г. – От лозата до виното – инвестиции, технологии, бъдеще
Истории за виното с поглед в бъдещето
65 години – рестарт на индустрията
Виното става все по-хубаво с възрастта
Общо 32 страници
Първа корица – снимка на управителя на Института
Втора корица –
3 стр. – Увод
4-8 стр. – Цветната история на Института с колоритни истории и личности – тяхна разработка + снимки от тях
9-13 стр. – Снимка и Интервю с Управителя Венелин Георгиев – Бъдещето на Института след инвестицията и модернизацията на Лабораторията
14-15 стр. – Светлата и тъмната страна във винения бранш през годините на демокрацията – тяхна разработка
16-17 стр. – рекламно каре с цените на Лаботаторията, пакетни услуги
18-21 стр. – Снимка и Интервю с Галя Михайлова – шеф на Лабораторията за инвестицията в модернизацията и разширяването на възможностите й
22-25 стр. – продължение на Светлата и тъмната страна във винения бранш през годините на демокрацията – тяхна разработка
26 стр. – Реклама на списание Лозарство и винарство – издание на Националната лозаро-винарска камара
27-30 стр. Снимка и Интервю с Радослав Радев – председател на Националната лозаро-винарска камара за състоянието на бранша днес –
31 стр. – Трета страница – Представяне на Лозаро-винарската камара – Кои сме ние
32 стр. – Четвърта страница – Снимка на сградата на Института
+ текст: кратка визитка на Института, адрес за кореспонденция, телефони за връзка
Например:
"НИИВСН" ЕООД е приемник на Института по винарство, създаден през 1952 година. Основател и пръв директор на института е световно известният учен Aкадемик проф. Неделчо Неделчев.
През периода на своето съществуване институтът е играл важна роля в развитието на българската винарска промишленост
гр. София 1000,
ул.„Света София” №10 и
"Лавеле" 15
УПРАВИТЕЛ: Венелин Георгиев
ИЗПИТВАТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ КЪМ „НИИВСН” ЕООД
Лице за контакт: Галя Михайлова, +359 (0) 886737522
+359 (0) 882165215
Мъж на много гледни точки
Албена Шкодрова
23 Юни 2014, 21:52
Радослав Радев
снимка: Велко Ангелов
"Колкото и добро вино да правим, както и да го рекламираме, в крайна сметка трябва да имаме един добър завършен продукт и той е България", казва новият председател на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев
Луксът в живота лесно се поддава на количествени измервания – под формата на скъпи, трудно достижими вещи/цели, които се явяват по няколко. Някои предпочитат да събират скъпи писалки. Други – коли. Радослав Радев има няколко гледни точки. За виното.
Тази колекция на новия председател на Националната лозаро-винарска камара – най-голямото и влиятелно професионално сдружение на българските винари, не е съвсем преднамерена. По-скоро е резултат от любознателност и щастливо стекли се обстоятелства – с две думи, придобита е не по насилствено-кариеристичен, а по елегантен, почти бохемски начин.
Преди двайсет години Радослав Радев, според собствените му думи, е един "обикновен пияч на вино". Днес, след 15 години професионална връзка с виното, той има своя теория за него: "Съществуват паралелно два продукта. Чисто юридически те и двата са вино. Но са напълно различни. Единият е масовото вино, за ежедневна консумация, което се купува от магазина както газирана вода, сок, бира. Другото е това, което е не продукт за консумация, а преживяване. Дава повод и за дискусии, и за анализи."
Освен тази теория за виното Радослав Радев има и няколко гледни точки за него. Едната е на ценител. Другата – на юрист. Третата – на търговец.
И виненият ценител, и виненият юрист се оформят у него във Франция, където той през 1997 г. прави следмагистърска специализация по лозаро-винарско право. Месеците му минават в специализирания университет в Сюз ла рус, департамента Дрома, в Екс-ен-Прованс, където е юридическият факултет, и в Авиньон, където пък са повечето възможности за стаж – в браншови, държавно-контролни организации, дори в местната митница. Часовете по право са размесени с посещения на изби, дегустации и разговори с винари.
С помощта на една от двете стипендии, отпуснати за българи от френското министерство на външните работи, Радослав Радев се запознава в детайли с френските юридически практики в областта на виното. Той се връща в България с идеята да работи в тогавашната Главна инспекция по контрола – защото целта на стипендията е да го подготви точно за тази позиция. Но администрацията, подложена през това време на промени, се оказва без място за толкова специализиран юрист като него.
Радослав Радев започва да работи като винен адвокат, участва в работни групи, в подготвяния нов текст на Закон за виното. След това става главен юрисконсулт на Винимпекс, все още държавно дружество, и продължава да участва в оформянето на специфичните закони. След 2003 г., когато Винимпекс става част от "Белведере", той поема работата на изпълнителен директор на компанията. Така идва опитът му с "Менада", "Сакар" и "Катаржина", а осем години по-късно той напуска, за да заеме поста търговски директор на "Ловико Сухиндол" и "Стамболово". През декември миналата година е избран за председател на Националната лозаро-винарска камара.
Така трите му гледни точки – на ценител, юрист и търговец, се събират заедно, виното чудесно смесва личния и професионалния му живот и сигурно затова Радослав Радев изглежда като завършен човек. Като мъж с вътрешно спокойствие, който не бърза, не говори на висок глас, не ръкомаха, а изглежда просто ефективен и щастлив.
На новата си позиция той ще използва юридическите си познания, доколкото НВЛК участва в законодателния процес. "Той вече е повлиян от императивния характер на законодателството на ЕС в тази област и много малко въпроси са оставени за решение от страните членки." Така че Радослав Радев не очаква голям обем от работа в тази посока.
Затова пък популяризирането на българските вина, което е другата важна функция на националната камара, ще изисква всичките му умения на търговец. "Аз се занимавам с българско вино от 15 години и много добре мога да видя как се е развило то за този период. Резултатите са много добри. Изграждането на нови лозови насаждения, модернизирането на техниката за гледане на лозята, подбирането на подходящи сортове, работата върху имиджа на продуктите, развиването на винарския туризъм – всичко това се случва и ефектът е много добър. Никога досега България не е правила по-добри вина, отколкото в момента. Най-големият проблем е, че това си го знаем само ние. Трябва да направим така, че да го научат потенциалните ни клиенти."
Едната посока, в която НВЛК вече от известно време работи, е рекламата на външните пазари. "На практика това става най-вече чрез участие в програми за промоция на европейски вина в трети страни. Те са разписани в националната програма на лозаро-винарския сектор."
В рамките на един такъв проект, който в момента е в ход, НВЛК си партнира с гръцка организация на винопроизводители, за да прави обща промоция на европейско вино в САЩ, Китай и Швейцария. Целта е да се популяризира европейското винено наследство на тези пазари, като не е разрешено да се прави реклама на определен бранд или производител, затова пък избите, които се включат със свои вина, се оказват лицето на Европа в кампаниите по проекта. Последните се състоят в участие в специализирани изложения, работа с местни винени журналисти, представяния на региони чрез дегустации.
"Първата година приключи в края на 2013 и участниците считат, че е била успешна. Съществуват възможности за промоции и на пазарите на общността, при същите ограничения – в момента обсъждаме няколко такива и по всяка вероятност ще направим и един такъв проект."
НВЛК работи активно и с Агенцията за малки и средни предприятия, която подпомага участието в международни изложения.
Но ако значителна част от работата на камарата напредва с успех, пред Радослав Радев има и големи предизвикателства. Това са изграждането на обща информационна кампания за българското вино и намирането на по-актуален формат за годишното винено изложение "Винария" – две ключови дейности на камарата, които през последните години имат своите проблеми.
"Винария" сега се прави за двайсет и втори път. Традиционно казваме, че това е най-голямото винено изложение в тази част на Европа – не знам дали още е така. Има умора у винопроизводителите, желание за промяна на формата. Тази дискусия предстои в бранша, но нямаше достатъчно време, за да направим големи промени за тази пролет. До следващата "Винария" имаме година да работим, за да намерим начина, по който да я възродим. Все пак е по-добре да й дадем нов живот, а не да затрием нещо съществуващо."
"Винария" според Радослав Радев има и своите засилващи се страни. Докато участието на винарите намалява, изложителите на техника – преобладаващо чуждестранни компании, стават все повече. Това доказва, че тя е "силен местен форум за правене на бизнес".
"В момента може да се каже, че винените изложения са в криза – като се изключи "Про Вайн" в Дюселдорф, всички са доста по-слаби от преди. Проблемът навсякъде е еднакъв – преди производителите подписваха договори с търговци, това по-скоро бяха бизнес към бизнес събития. Сега панаирите служат най-вече за установяване на отношения с крайни клиенти и това изисква промяна на формата. И ние трябва това да направим – да намерим подходящата форма."
Форматите се променят, защото и светът се мени и крайният клиент е все по-любопитен да научи историята зад виното – в изобилието от продукти на пазара тя е тази, която прави неговата покупка специална и пиенето му – преживяване. В тази посока Радослав Радев има своите размисли за два противоположни процеса, които протичат сега едновременно – "банализирането на лукса", от една страна, а от друга, противодействащото му "хобизиране на ежедневието".
"Продуктите на лукса стават достъпни и всекидневни. В крайна сметка един трюфел може да бъде изровен от обучено прасе или отгледан в оранжерия в Китай – при сляпа дегустация не е много сигурно, че двата ще бъдат различени. Но да знаеш, че този трюфел е изровен от чичо Антонио и неговото тригодишно прасе, е преживяване. В това има легенда, история, дори мистика.
Същото е и с ресторантите – на човек не му трябва много да се нахрани. И баничарница, и кебапчийница, и "МакДоналдс" вършат работа. В ресторант със звезди "Мишлен" не отиваш, защото си гладен, а за преживяването, независимо че резултатът – наяждането, може да е един и същ. Но хубавото е, че напоследък има в света обратно движение отново към автентичност, ексклузивност, по-малко количество, произведено по определен начин, директен контакт с производителя."
"Увеличават се хората, които четат, учат за вино – подхождат към него като към хоби. И то е така с много продукти. Свидетели сме на хобизиране на ежедневието, което е голям шанс, тъй като в световен мащаб има бум на дейности покрай виното. Допълнителни квалификации, винарски туризъм, дегустации. Което в крайна сметка води до това, че ако се върнем в България – колкото и добро вино да правим, на добра цена, и каквито и промоции да правим и да облъчваме, в крайна сметка трябва да има един добър завършен продукт и той да е България. И той включва много други неща освен виното. Едно общо преживяване."
"Дори да е пил много хубави вина, няма да му остане много добър спомен, ако нещо друго не е било наред. Така че промоцията на вино е част от общата промоция на България, в която всеки от нас трябва по някакъв начин да участва."
Видяно по този начин, популяризирането на българските вина звучи като особено амбициозна цел. Радослав Радев не изглежда обезкуражен. Той е готов да подаде добър съвет: "Хората трябва да си припомнят, че няма за къде да бързат толкова и че този живот се живее, за да се наслаждаваш на някакви неща."
=========…………….
7.2.2017 Сектор „Лозарство“ се развива добре. Хубавото е, че голяма част от лозовите насаждения се обновени. Въпреки че тази година е по-студена от миналогодишната се надяваме на добра реколта. Това каза председателят на Националната лозаро-винарска камара в България Радослав Радев в интервю за Фермер.БГ.
– За нас – любителите на виното, е важно какво вина пием. Каква се очаква да бъде реколтата от грозде тази година?
– А ако трябва да направим сравнение с миналогодишната?
– Как се развива секторът към момента? Има ли нужда от нова земеделска техника?
– Секторът се развива добре. Разбира се, винаги има нужда от допълнителни инвестиции. Хубавото е, че голяма част от лозовите насаждения са обновени, т.е изкореняват се стари лозя, засаждат се нови, като голяма част от тях са и нови перспективни сортове. Като цяло се оптимизира лозовия потенциал на страната. По отношение на самото винопроизводство, там също са направени много инвестиции. Всяка година се появяват по 14-15 нови изби.
– Българският лозаро-винарски сектор е в подем, наградите от различни световни винени форуми го доказват. На какво се дължи това?
– Все по-често виждаме и български вина на челни позиции и с награди от световни изложения …– Да, това също е факт, който наблюдаваме през последните няколко години. Така че оттук нататък голямата задача, която е поставена пред нашия сектор, е по подходящия начин да покажем, че това се случва и че наистина българското вино има ново лице, добри качества и много неща, които да бъдат открити.
-България е включена в 10-те най-добри туристически дестинации в света в първото издание за тази година на едно от двете най-престижни американски списания за вино и гурме култура „Wine Enthusiast“.
-Доколко успяваме на използваме природните си дадености за развитие на винен туризъм?
-България се появи на световната винена карта като домакин на някои винени форума, в т.ч. и световния винен фест Concours Mondial de Bruxelles. Усеща ли се влиянието на това върху бранша? Все пак експерти и журналисти могат да разкажат за това, което са опитали у нас. Всеки един так в световен форум задълбочава добрите впечатления от страната ни и родните вина.
-Във фокуса са винарски имения, които не само са високотехнологично оборудвани и произвеждат отлични вина, но и предлагат чудесни условия за дегустации и разполагат с „елегантни зали, гурме ресторант и луксозни къщи за гости“.
-Доколко нашите лозя и изби и културно-историческите паметници помагат за развитието на винения туризъм?
– Има европейска програма за промоция на български вина в трети страни – САЩ, Китай и Швейцария. Успява ли инициативата да презентира родни винарски изби пред енолози от тези държави?
– Къде са основните пазари на българско вино в момента и в каква посока, според Вас, те трябва да се развиват и разширяват?
-Колко са площите с винени лозя у нас и какъв е добивът от тях? Расте ли поризводството на вино? Каква е консумацията у нас? Търси ли се и къде българското вино? Намира ли то нови територии за продажби?
– Какви са световните тенденции във винопроизводството, според Вас?
-Каква е модата в пиенето на вино през тази година. На кое вино да наблегнем – бяло, розе, червено?
-Днес вкусът на консуматорите като че ли е определящ за посоката на развитие на бранша?
-Домашното производство на вино и ракия е с традиции у нас. Но има ли българинът културата на пиене на вино? Цената или качеството определя изборът? Високата цена означава ли автоматично и високо качество? При много стоки се убеждаваме, че не е така.
– Правим хубаво вино, но успяваме ли да промотираме и рекламираме по света? Камарата е бенефициент по един проект за промоция на вина на пазарите на САЩ, Китай и Швейцария. Това ли е посоката за развитие?
– Много изби при създаването на нови лозя експериментират с нови за България, внесени от чужбина сортове. Вероятно това е наложено от пазарното търсене, но няма ли да спечелим повече, ако развиваме лозята с традиционни български винени сортове като широка мелнишка лоза, мавруд, рубин и т. н.?
– Какво е бъдещето на винопроизводителите – на големите винзаводи, или на малките, бутикови изби?
– Може ли да се намери решение дилемата: Коркова или Винтова капачка?
– Какви програми на Европейския съюз подпомагат сектора – за засаждането на нови лозя, за конверсията на стари, и производството на вино?
-Успехите са видни. Какви са проблемите, които браншът има да решава? Стиснахте ли си ръцете с МЗХ по отношение финансирането на произвдителите на вино?
Българските винопроизводители лишени от европейско финансиране
- 20.10.2015 БТА
Публикуваният проект за Наредба за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на практика лишава винопроизводителите от възможности за участие с проекти за модернизация на съществуващи винарски изби или изграждане на нови, като ги поставя в неблагоприятно положение спрямо другите земеделски сектори. Това е поредният акт на държавата,който ощетява винопроизводителите и показва неглижиране на един от най-важните сектори в българското земеделие. Участници: Радослав Радев – председател на НЛВК; Десислава Николова – изп. директор на "СИС Индустрийс" ООД; Пламен Байков – изп. директор на "Винпром Пещера" АД; Евгени Харамлийски – изп. директор на "Домейн Бойар Интернешънъл" АД; Андрей Христов – административен директор на "Катаржина естейт" ЕООД; Пламен Ангелов – изп. директор на "Вини" АД – Сливен; Йордан Чорбаджийски – "Черноморско злато" АД.
Председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ "Св. Климент Охридски". Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция. От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бил е адвокат и юридически консултант и има богат опит в търговията с вина.
Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция.
От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бил е адвокат и юридически консултант, експорт мениджър в „Белведере България“, управляващ директор на „Винимпекс“, търговски директор на избите „Ловико Сухиндол“ и „Стамболово“.
Винен туризъм
„Мисля, че нивото на инфраструктурата в България трябва да се подобри, за да се развие виненият туризъм, който има огромен потенциал. Обслужването у вас също трябва да се промени, особено след като видях организацията на конкурса в Пловдив. Тя е много добра. Силно съм впечатлен от студентите от Университета по хранителни технологии в Пловдив, които демонстрират чудесни умения. Щастлив съм да видя, че те са приветливи и горди, че са част от организацията в конкурса. Според мен е изключително важно работещите в сферата на туризма да минават обучение, за да се повдигне нивото в този сектор. Това е от значение за привличането на туристи от цял свят, включително и от САЩ“, заяви Дженсън.
Според него едно от нещата, които оценява в българските вина, е много доброто съотношение между цена и качество, а продаването на родно вино в Европа и САЩ ще подобри икономиката на страната ни. Той бе категоричен, че с удоволствие ще стане посланик на българските вина по света.
……….
147 лозаро-винарски стопанства участват по мярката за конверсия на лозя
По мярката се подпомагат само проектни предложения, които ще бъдат изпълнени до края на финансовите 2017 и 2018 г.
30.05.2017 Фермер.БГ
……………
