Владимир Антонов се завръща в банковия бизнес, съобщава руският вестник „Ведомости“. От януари 2017 г. той фактически контролира търговска банка „Руски инвестиционен алианс“ (РИА-банк), а в най-скоро време негови доверени лица могат да купят още един трезор – „Руска международна банка“ (РМБ), съобщава човек, който е научил за това от източници в Централната банка.
Владимир Антонов започнал да купува банки в началото на 2000-те г. Повечето от тях впоследствие са били присъединени към калининградската кредитна институция Инвестбанк, която Антонов е продал през 2011 г. на свой подчинен. Две години по-късно трезорът губи своя лиценз. Агенцията за застраховане на депозитите е оценила тогава капиталовата дупка в Инвестбанк за 44 млрд. рубли и е изплатила на вложителите 29,4 млрд. рубли.
На Антонов освен това е принадлежала и банката Snoras в Литва. През 2011 г. тя – и дъщерната й структура са били национализирани, а капиталовият недостиг е достигал 1,5 млрд. долара.
Бившият адвокат на Антонов – Андрей Ляхов, сега генерален директор на компанията „Трети Рим“ е заявил, че не е виждал Антонов вече две години и няма представа с какъв бизнес финансистът се занимава сега. През август 2016 г. адвокат Сергей Мирзоев е обяснявал на „Ведомости“, че неговият клиент е попаднал под наказателно преследване на територията на ЕС и не може да се укрива никъде освен в Русия.
Самият Антонов едва ли може да придобие каквито и да са банкови активи в Русия – такива сделки няма да му разреши Централната банка, смята Ляхов. Това потвърждава и друг банкер, сътрудничещ с РИА-банк: „Въпреки че формални претенции към г-н Антонов от страна на руските власти няма, за ЦБ той не е истински собственик“. По неговите думи в ЦБ знаят за появата на Антонов на пазара и дори са го канили на среща.
„Формално погледнато, държавата национализира ТБ „Snoras“. Реално погледнато, банката е била фактически завладяна, експроприирана. На 16 ноември 2011 г. в трезора са нахлули група маскирани юнаци, което е забранено от законите на Литовската Република и изключили електрическото захранване и информационната система. Абсолютно нормално работещ и печаливш трезор. Това е приличало повече на холивудски екшън, отколкото на национализация“.
От РИА-банка не са отговорили на въпросите на вестник „Ведомости“. Формално трезорът не е свързан с лицето Антонов, но неговите собственици са поддържали тясно сътрудничество с бившия банкер.
РИА-банк се контролира от съвладелеца на частната компания „Стройхолдинг-столица“ Олег Бойко (той влиза и в Съвета на директорите на РМБ) и Елена Опланчук. Опланчук е била топ-мениджър и в друга частна компания „Конверс груп“ на Антонов и в концерна „Связстрой“ (възглавлявала е дъщерната структура – „Связстрой недвижимости“), която Антонов през 2009 г. е купил от друг бизнесмен – Роман Троценко. Освен това Опланчук възглавлявя и друга компания – „Трети Рим“. За нейната продажба през осента на 2016 г. е писало списание Forbes.
Бизнес-партньори на Бойко и на Опланчук в РИА-банк са още Михаил Митрушин, Семьон Михайлов и Дмитрий Попов. Всички те са станали собственици на трезора в началото на тази година. В края на 2016 г. собственик на 23,25% от капитала на финансовата институция е бил и някой си Сергей Землянский.
РИА-банк е съвсем неголям трезор: Според „Интерфакс-ЦЕА“, към 30 юни тази година той е разполагал с активи за 3,5 млрд рубли и е заемал 317-то място в руската банкова система. Освен това Бизнес РИА-банк продължава да свива балансовото си число вече не една година, сочи водещият методолог на „Експерт РА“ Юрий Беликов. През 2016 г. кредитната институция е загубила 24% от привлените си средства най-вече заради бягството на корпоративни клиенти. Освен това трезорът е приключил с финансирането срещу залог на ценни книжа, след като е продал своя портфейл от ценна хартия.
В момента единствената база за набиране на свеж ресурс са депозитите на граждани, които са освен това ужасно скъпи, добавя Беликов. Средната цена на този ресурс през второто тримесечие на 2017 г. е достигала върховите 9,9% на година. Тези пари банката влага в корпоративни кредити, но тяхната обезценка расте непрекъснато от началото на миналата година: резервирането на ресурс срещу лоши кредити е нараснало трикратно и е достигнало 11,4% към 1 юли 2017 г.
Засега най-активно РИА-банк развива гаранционния си бизнес: портфейлът с гаранции надминава кредитния с 2 млрд рубли, а комисионните за издадените гаранции е основен източник на приходи за трезора, въпреки че той остава на загуба, отбелязва Беликов.
Руската международна банка (РМБ) е значително по-голяма: заема 140-о място по размер на своите активи – 22,1 млрд руб. към 30 юни, по данни на „Интерфакс-ЦЕА“.
Засега банката се контролира от сенатора Витали Богданов (10%) и шефът на компанията RB Invest Алексей Курочкин (10,3%), както и от роднината на сенатора Александър Шишкин – Анастасия (19,9%).
Трезорът дълго време се е опитвал да работи като „елитен финансов клуб за корпорациите и за състоятелните хора“, отбелязва списание Forbes. Председателят на УС на РМБ Булад Субанов обаче е опровергал „новината“, че кредитната институция може да бъде продаден на доверени лица или структури на Антонов. Но журналистите от „Ведомости“ не успяха да се свържат с Курочкин, Богданов или Шишкин.
Антонов е контролирал Инвестбанк до 2011 г., след което я е продал на бизнесмена Менделеев. Но когато през декември 2013 г. трезорът губи банковата си лицензия, негов основен акционер (19,97% от капитала ) се оказва някой си Сергей Мастюгин. Тогава Агенцията за застраховане на депозитите (АСВ) е констатирала, че размерът на пасивите на трезора достига 62 млрд. Рубли, докато активите му са едва 18 млрд. рубли. Затова АСВ е заподозряло акционерите на финансовата институция в умишлен фалит.
Литовската банка Snoras е била принудително национализирана в същата 2011 г. По версията на Централната банка на Литва, управата на трезора е фалшифицирала счетоводната отчетност и е игнорирала призивите за снижаване на рисковете. Регулаторът е констатирал изчезването на примерно 60% от активите на банката (1,42 млрд. долара), съобщил през ноември 2011 г. председателят на Банката на Литва Витас Василяускас. След национализацията през ноември 2011 г. президентът на Литва Даля Грибаускайте е заявила, че „дейността на Snoras може да се разглежда като атака не само срещу банковата система на Литва, но и срещу интересите на цялото литовско общество“ (цитат по прибалтийския интернет портал Delfi).
Само ден след национализацията на Snoras латвийската „дъщерна фирма“ Latvijas krajbanka е получила предписание от ЦБ на страната да спре всички операции. По-късно председателят на ЦБ Илмар Римшевичс е заявил, че състоянието на трезора не му позволява да възобнови своята работа поради недостиг на примерно 200 млн. долара.
Антонов, на който е принадлежало чрез „Конверс групп“ 68,1% от акциите на Snoras и Раймонд Баранаускас, който е притежавал 25,3%, са били задържани във Великобритания по издадена от Литва заповед за арест, но на следващия ден и двамата са били пуснати на свобода по решение на съда. Агенцията Bloomberg като се позовава на адвокатите на руснаците е съобщила през юли 2015 г., че Антонов след решението за неговата екстрадиция от Великобритания в Литва, се е скрил в Русия.
В Литва Антонов и Баранаускас са обвинени в злоуепотреба от Snoras на 565 млн. евро, освен това са им инкриминирани “присвояване на имущество в големи размери, подправяне на документи, водене на двойно счетоводство и злоупотреба със служебно положение“.
През април 2017 г. Вилнюският окръжен съд е блокирал от Баранаускас почти на 70 млн евро, а от Антонов – над 338 млн евро, както и над 92 млн. евро „техни общи средства“, съобщава „Интерфакс“.
