Разнообразна, но силно зависима от политически и икономически влияния. Така е описана българската медийна среда в доклада на Центъра за медиен плурализъм, който бе представен в Брюксел в началото на лятото. Пред депутатите от Комисията по граждански свободи в Европейския парламент бяха изложени обстойно проблемите с медийната свобода в 28-те странни членки на общността, както и в Черна гора и в Турция. Основната цел на анализа е да се защити работата на журналистите и медийната независимост. В комисията се заговори и за общоевропейски закон, който да накара властите да публикуват имената на всички собственици на средства за масова информация. Сред изказалите се нямаше български представители.
В най-общи линии – в частта си за България, докладът изобилства от констатации за "устойчивите и актуални практики на корпоративен и политически натиск". Българските експерти, изготвили заключенията, посочват, че основен проблем у нас е именно липсата на прозрачност на медийната собственост. Според тях законовите изисквания не се спазват ефективно и на практика в някои случаи действителните собственици оставали скрити за обществеността. Държавата пък по никакъв начин не санкционирала нарушителите.
Колкото до концентрацията на собственост, основен проблем е законодателството, което не предвижда ограничителни прагове. Така тази концентрация в телевизионния сектор в България е достигнала 92%, докато при издателите на вестници е 57 на сто. За радиото – липсвали данни. Според експертите Комисията за защита на конкуренцията "не взема под внимание, явно или имплицитно, съображения относно медийния плурализъм, когато прилага конкурентното право в сферата на медиите". Отделно се прави тънък намек за средствата, отпускани на обществените медии от държавата. Нямало гаранции, че тези пари "не причиняват непропорционално въздействие върху конкуренцията".
Безспорно, най-интересни са заключенията за високия риск "от политически контрол върху медиите". Специалистите обръщат внимание, че съществуват общи законови разпоредби срещу политически намеси, но притежаването на медии или други форми на контрол от страна на политици не са изрично забранени или ограничени от закона. За пример са дадени партийните телевизии на "Атака" и НФСБ – "Алфа" и "СКАТ". Добре известно е, че техни собственици са Волен Сидеров и Валери Симеонов, които са част от управляващата коалиция с ГЕРБ. "Преуспелият" млад бизнесмен и депутат от ДПС Делян Пеевски пък официално притежавал шест вестника. Това пораждало "системни случаи на конфликт на интереси между медийни собственици, от една страна, и управляващи партии, политически групи и политици, от друга". Нещо повече, политическите зависимости засягат като националните, така и регионалните средства за осведомяване. Оценките показват висока степен на политически контрол в сектора на печатните издания, среден риск по отношение на телевизиите и относително слаб контрол върху радиостанциите.
На Пеевски е посветен още един абзац, в който се говори за проблемите при разпространението на печатните издания. Към 2016-а водещата мрежа е "Лафка", собственост на "Табак маркет". Марката се определя като политически обвързана заради участието на корпулентния депутат в компанията, стояща зад мрежата. "Въпреки че през март 2016-а Пеевски обяви, че ще продаде дяловете си, съмненията за негово влияние върху разпространителския бизнес остават сериозни", се отбелязва в доклада.
Иначе най-зле било положението при държавното регулиране на ресурси и подкрепа за медийния сектор, където липсвали каквито и да е гаранции за "честното и прозрачно разпределение на средствата за реклама". Изтъква се, че начинът на разпределяне на държавната реклама не е нито ясно мотивиран, нито включва гаранции срещу упражняване на натиск. "БАНКЕРЪ" многократно е писал за този проблем и по-точно за старата и добре отработената схема за реклама на еврофондовете, чрез която управниците си осигуряват медиен комфорт.
Красноречиви са и цифрите – от 2007-а до края на 2014-а държавните ведомства са раздали около 100 млн. лв. на електронните медии. През 2015-а тихомълком бяха раздадени още 11 милиона, а миналата година приключи с договори за над 4.4 млн. лева. В периода октомври 2016 – януари 2017-а основни "бенефициенти" на тези средства са "БТВ медиа груп" и "Нова телевизия" с по 210 хил.лв., БНТ и "Дарик" със 185 хил.лв., "Канал 3" и "Фокус" със 190 хиляди и "Радио К2" (на Илияна Беновска) със 100 хиляди лева. Оттогава нови контракти не са сключвани, но проверката показа, че са започнали плащанията по някои от вече подписаните.
