Кога лъже Бойко Борисов? Когато казва, че си подава оставката и отиваме на предсрочни избори, защото е загубил президентските избори и иска препотвърждаване на подкрепата от българските граждани, за да продължи да управлява? Или когато твърди, че ГЕРБ са загубили президентските избори, защото не са искали да ги спечелят, тъй като не било демократично цялата власт да принадлежи на една партия? Ето какво каза той на форум на европейските студенти във Варна миналия уикенд. "Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията."
Че демокрацията му е последна грижа, не е тайна за никого. Но ако е вярно, че загубата е нарочна, то следва да запитаме: първо, защо го казва чак няколко месеца по-късно? Второ, защо бяха нужни тогава драматичните изпълнения с оставката – уж трябваше да я хвърли веднага след първия тур, пък после остана за след втория… Ето какво заяви премиерът и лидер на ГЕРБ при откриването на предизборната кампания за вота за държавен глава през ноември миналата година. "На първия тур се състезават партиите. На втория се иска подкрепа – търси се, правят се или се залагат какви ли не коалиции. Ние трябва да сме първи на първия тур. Ако не сме, аз няма да ставам маймуна като Станишев, да седя после още и да викам: "Ами тези избори не бяха за парламента." И за да бъде по-убедителен пред съпартийците и симпатизантите си, натърти: "Ако не сме си я заслужили, ако българите не мислят така, ще се дръпнем – нека да си изберат друг." След което Борисов обясни, че това не значи, че ГЕРБ няма да се бори за успех на претендентите си за "Дондуков" 2 на втори тур.
И какво излиза сега? Че той просто е излъгал всички онези хора, събрали се в "Арена Армеец" тогава. Излъгал е кандидатите на партията за президент и вицепрезидент Цецка Цачева и Пламен Манушев, които дадоха всичко от себе си, според силите си, при уморителните обиколки из страната и всекидневни срещи с избирателите. Излъгал е и "дясната си ръка" Цветан Цветанов, който демонстрира нечовешка издръжливост и работохолизъм в усилията си да увеличи шансовете на Цачева, призната от самия Борисов като "грешка". А той излъга и всички онези, които гласуваха за Цачева – въпреки нейната неубедителност. Борисов не само е излъгал избирателите на ГЕРБ, ами направо се е подиграл с тях. Подиграл се е и с целия български народ. Но най-обидена от самопризнанието му би трябвало да бъде самата Цачева, която, ако имаше поне малко достойнство, нямаше да се радва на компенсацията за унижението (министерския стол в правосъдието), а щеше да си хвърли оставката и да обърне гръб на такъв партиен лидер.
Та като споменахме за "грешката". Дали пък Борисов не търси някакво закъсняло оправдание на неудачния си избор на кандидат? Какво иска да ни каже той сега – затова избрах слаб състезател, защото не исках да спечеля. А дали беше така? Премиерът очевидно смята българските граждани за много късопаметни, да не кажем малоумни. Че българинът забравя бързо, го доказват всички избори, особено парламентарни. Но чак пък толкова. Не са избледнели още в паметта ни мъките Борисови с търсенето на печелившия кандидат. И кандърмите до последния момент на Йорданка Фандъкова, Димитър Николов и дори Томислав Дончев. Тези му действия въобще не подсказваха, че е имал намерение да загуби президентския вот в името на демокрацията.
Само че тогава изборът беше сведен до две номинации – или тази на Цецка Цачева, или неговата собствена. Е, той не посмя да поеме този риск и да се изправи срещу генерала от ВВС Румен Радев. И срещу лидера на БСП Корнелия Нинова не събра кураж да застане, затова и не прие хвърлената по-рано от нея ръкавица – да се кандидатират и двамата. И сега от дистанцията на времето Борисов се опитва да замаже собствените си страхове и грешки, убеждавайки ни, че просто не е искал да спечели президентските избори. Но и това замазване се прави по най-детинския и елементарен начин. Видите ли, гроздето беше кисело и затова не го искахме, както е в баснята на Лафонтен – Lе Renard et le Raisins – "Лисицата и гроздето". Не че беше нависоко и нашата лисица (Цачева) не можа да го стигне с подскоци. А може би Борисов не яде грозде, защото има високо кръвно. Също както и суджук.
Да попитаме още: защо Борисов потроши 1 714 787 лв. народна пара да прави кандидатпрезидентска кампания на Цецка Цачева? (За сведение само кампанията на Румен Радев и Илияна Йотова струва 924 хил. лв. и с тях е постигнат видим резултат – имаме избран президент и вицепрезидент на България.) За да изиграе театър с оставката и да предизвика предсрочни избори, за които отидоха още милиони? Да се отърве от Реформаторите като коалиционни партньори, за да се прегърне с Патриотите за нов мандат, та да "усвоят" каквото има още от еврофондовете? Ако в тази държава имаше истинска съдебна власт, след последното (само)признание на Борисов може би щеше да се намери магистрат, който да му потърси сметка за безхаберно и с умисъл пропилени обществени пари, на данъкоплатците и нанесени на бюджета щети. Твърде скъпо струва на българите прословутото его на Борисов. И въпреки сегашните му раздумки никой не се съмнява, че той преживя тежко загубата на президентските избори и даже още не може да я преглътне. И преживява това, защото знае, че вотът беше и срещу него лично.
Но да се върнем на въпроса защо точно сега Бойко Борисов прави изказването си ни в клин, ни в ръкав. Какво се промени за тези няколко месеца? Отговорът може би се крие в социологическите проучвания и високия рейтинг на президента Румен Радев. Видя се, че хората го харесват и му вярват. Какво гласеше онази източна мъдрост: "Ако не можеш да победиш някого, съюзи се с него."
Борисов разбра, че на социологическия фронт вече губи от Радев. Оказа се, че и на популисткия има достоен съперник – снимката на държавния глава бос и по потник в компанията на съпругата си и двете деца от родопското село Вълчан дол по време на благотворителност, която взриви социалните мрежи. Дори надмина анцуга на Борисов до магнолията. И опита на пажа му Георги Харизанов – съсипал "Напоителни системи", но въпреки това все още на свобода и играещ тенис с премиера – да надцака президентската популярност с Бойковото голо шкембе и къси панталони.
Инстинктът на Борисов му подсказва, че и на международната сцена държавният глава стои добре и в бъдеще може да го засенчи – въпреки неистовите му напъни. Затова той се отказа да воюва с Радев. Пресече атаката на Цветанов, защити президента, че си е вкъщи и може да бъде неглиже, повтаря, че заедно ще се борят с корупцията… А сега пък извъртя фактите отпреди няколко месеца, за да покаже, че и той благородно е допринесъл за победата на държавния глава на изборите, макар и по свой начин.
