Крадените технологии не помагат на икономиката

Правец 16

От зората на историята, промишленият и технологичен шпионаж е бил сред основните акценти в работата на тайните служби. Така по време на Студената война и от двете страни на Желязната завеса се отделят много време, пари и усилия за краденето на перспективни разработки, някои от които имат огромен ефект – като ядрената бомба.

България също има своята роля в тези сюжети, иначе добре познати от шпионските филми. „Държавна сигурност” е известна с тясното си сътрудничество с източногерманските им колеги от Щази в сферата на индустриалния шпионаж. Един от „плодовете” на това сътрудничество са компютрите „Правец”, които са базирани на технология на Ай Би Ем, открадната от агенти на ГДР.

Колко полезно обаче е за една държава да разчита само на чужди разработки? Както показва мащабно изследване на немски икономисти – не, не е добра идея да крадеш. В търсене на връзката между промишления шпионаж и икономическото развитие на дадена страна, експертите са анализирали повече от 150 000 документа от бившето германско Министерство на държавна сигурност (споменатите по-горе Щази – б.р.), за да достигнат изненадващо заключение: Кражбата на тайни дава импулс на икономиката за кратко, но е пагубна за инвестициите в нови разработки и проучвания.

„Това има ефекта на кокаин върху развойната дейност. Може да се забавлявате като го използвате, но не е добро за вас в дългосрочен план,” казва Ерик Мейерсон, политически икономист и автор на проучването.

Най-голям успех тайните служби са имали в сферата на компютърните и електронните технологии, при които кражбата на информация е довела до намаляването на разликата в производителността между двете държави с почти 26 процента (а също и до възхода на българската компютърна индустрия в Правец – б.р.). Въпреки това, отново говорим за разлики в производителността, които се измерват в пъти и които, при отчитане на всички сектори, се увеличават в периода от 1972 г. до 1989 г. Учените смятат, че без шпионаж ГДР е щяла да бъде още по-изостанала, но в крайна сметка и постигнатото не е особен успех.

Според новото проучване службите на Източна Германия са харчили около 6,4 милиона евро за тайни операции и подкупи, в сравнение с печалба от около 4,6 милиарда през 1988 г. В дългосрочен план, лесният достъп до вече разработени проекти и технологии е довел до спад в инвестициите и усилията за развиването на собствени разработки.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст