"Трънакът" Калиакра, засаден с много любов (към определени хора) от лидерите на тройната коалиция (предвождана от Сергей Станишев), избуява с всеки изминал ден. След като преди година по иск на Европейската комисия съдът на Европейския съюз осъди България заради нарушения на екологичните изисквания при изграждането на редица вятърни паркове и голф игрища в защитената зона "Калиакра", дойде време
„сметката“ за нарушенията на управниците ни да бъде платена
Заплахата да плащаме по 20 хил. евро дневно от септември нататък, която вече чука на вратата ни, тласна Министерството на екологията към панически ходове като този с издаването на заповедта за забрана за строителство, земеделие и риболов в новообявената защитена зона "Комплекс Калиакра".
Реакцията след издаването й обаче стана повече от „взривоопасна“. Последвалите протести и дискусии по темата принудиха премиера Бойко Борисов отново да се върне към битието си на човек, който гаси пожари.
Свиканата от него извънредна среща на всички заинтересовани от случая страни обаче приличаше повече на разговор между слепия и глухия, отколкото на „конструктивен диалог“, за какъвто беше първоначалната идея.
В крайна сметка беше взето решение заповедта на министър Нено Димов да продължава да действа до прецизирането на новата, която ще бъде подготвена след постигане на „баланса в интересите“.
До 11 август трябва да бъдат формирани четири работни групи, занимаващи се със земеделие, строителство, енергетика и акватория, които да работят по казуса "Калиакра". Те ще трябва да предложат и проект на План за управление на защитената зона. За срокове обаче така и не стана дума.
Мантрата „да защитим интересите на данъкоплатците" и да не се стига до плащане на глоби и санкции, лансирана както от министър Димов, така и от премиера, обаче остана водещата нишка в „преговорите“. А обещанието, че хората, които ще претърпят загуби от спазване на правилата в защитената зона, ще бъдат компенсирани, все пак успя да потуши малко от малко напрежението. Стана ясно, че за пореден път ще бъде изготвена „точна кадастрална карта“ (вече няколко пъти плащахме за изработване на такава!!!) и едва тогава ще се прецени кои собственици ще получат други земеделски парцели и кои – други обезщетения, съобщи екоминистърът.
В типичния си стил премиерът Борисов разпореди по Плана за управление да започне работа „веднага“.
"Всички трябва да са на терен. Да обикалят от залив на залив и да се срещат с хората. Страхът и слухът обикалят много бързо. Когато на хората им кажат от София, че ще им вземат всичко – от бостана до лодката, те се плашат и имат право. Затова всички на терена започват да ходят от нива на нива, от бостан на бостан. Трябва да се намери правилното решение и мирното съжителство между тези, които защитават природата и хората, които живеят там", отсече Борисов.
И обеща, че планът ще бъде направен, като се отчетат максимален брой гледни точки. Министър Димов пък пое ангажимента, когато се стигне до единно решение, да отиде и да го защити в Брюксел.
Как ще стане това обаче, не е съвсем ясно, тъй като управляващите продължават да държат на тезата си, че това, което е построено върху тези територии, въпреки забраната не бива да бъде премахвано. А тя далеч не се радва на подкрепа от еколозите. Те настояват да се съборят шестте ветропарка и голфкурорти в района, тъй като нарушават европейското законодателство.
Така забърканият от правителството на тройната коалиция еко инвеститорски хаос, който на практика беше „проспан“ от следващите правителства, едва ли скоро ще намери решение. Нека не забравяме, че
тази сага има десетгодишна давност
Тя започна през 2007-а, когато българското дружество за защита на птиците подаде жалба в Брюксел, че защитената зона "Калиакра" е с недостатъчен географски обхват и обитаващите я защитени птици ще бъдат повлияни негативно от реализацията на редица бизнес проекти там. А по това време ставаше дума за около 500 проекта.
Сред тях са и седемте, заради които в крайна сметка след тежка процедура, съдържаща предупреждения, обяснения и ангажименти от страна на България, страната ни беше осъдена (през януари 2016-а).
В зората на еврочленството ни нашите управленци в нарушение на Директивата за защита на птиците са одобрили вятърните централи на "Ей И Ес Гeo Eнeрджи", "Дисиб" и "Лонгман инвестмънт". А те са разположени на терени, които е трябвало да бъдат защитени, но, случайно или не, не са били включени в защитената зона "Калиакра", обявена по времето на правителството на Станишев.
Още по-драстични са нарушенията
допуснати при одобряването на вятърните проекти на дружествата "Калиакра уинд пауър", "ЕВН Енертраг Каварна" и "Вертикал – Петков и сие", както и на проекта за голф курорт "Трейшън клифс голф енд спа резорт", за които в. „БАНКЕРЪ“ е писал преди десетилетие. Тяхното изграждане са позволили държавните екоексперти, работещи на територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и другата – в района на Белите скали.
Странно защо управляващите неглижираха предупрежденията на природозащитниците, които протестираха още в края на 2009-а, тъй като част от терена на курорта, в землището на село Топола например, попада в защитената зона НАТУРА 2000.
Да не говорим, че същият този терен (за голф клуба) бе част от скандалните горски заменки, заради които пак през 2008-а Еврокомисията откри наказателна процедура за неправомерна държавна помощ. Така през септември 2014-а страната ни отново бе осъдена, а разпореждането беше България да анулира или да преоцени част от горските заменки, извършени между януари 2007-а и януари 2009 година. А фирмите да доплатят дължимите пари. Точно такъв е случаят с инвеститора, изградил "Трайшън Клифс".
Когато управляващите страната ни говорят за „постигане на баланс“ в интересите, не е лошо да обърнат внимание на предоставените на медиите от Българското дружество за защита на птиците карти на собствеността на терените, попадащи в обхвата на т. нар. понто-сарматски степи, които са обект на защитата в района на нос Калиакра. Точно те проследяват много ясно промяната на парцелите от 2005-а досега.
От тези документи става ясно, че всъщност основно от забраните върху 7600 дка от общо над 480 хил. дка защитена територия губят общините Балчик, Каварна и Шабла.
През годините те усърдно са продавали общински земи (можем да си представим на какви цени!!!) и значителна част от тях вече са частни. Според данните на гражданската организация в момента от понто-сарматските степи едва 20% са държавна собственост, 25% са на частни лица и фирми, а 55% владеят общините.
Това означава, че местните власти вече не могат да печелят от подобни сделки, а на свой ред редица компании вероятно също ще са ощетени, тъй като няма да могат да реализират евентуалните си инвестиционни проекти в региона. Темата за „преминаването“ на най-апетитните крайбрежни терени от държавни в частни ръце в. "БАНКЕРЪ" е разработвал при всеки отделен случай. Но земите вече са с променено предназначение и отдавна са „урегулирани“ така, че да могат да бъдат застроявани. А както е добре известно, не са собственост на случайни бизнес формирования…
Колкото до поставените по време на протеста в Каварна искания за премахването на ветропарковете и голф игрищата в защитените зони – това едва ли ще се случи. На фона на намаляващите преки чуждестранни инвестиции правителството надали ще си позволи „лукса“ да разруши седемте обекта (заради които сме осъдени) и в които са налети стотици милиони евро от български и чуждестранни инвеститори.
Да не говорим, че едва ли някога ще стане ясно кой точно трябва да понесе вината, че държавата не си е свършила работата (и защо?), за да попаднем в тази ситуация.
Не е за подценяване и опасността, че ако пък се стигне до такова решение, инвеститорите, които на книга нямат вина за нея, но пък притежават законни разрешителни, да заведат частни искове срещу страната ни, за които със сигурност ще платим пресолено.
С други думи, „трънаците“ ще продължават да бодат правителството най-малко до септември, когато от Брюксел ще поискат да докажем, че България е предприела нужните мерки за решаване на проблема. Но данъкоплатците ще страдат със сигурност по-дълго…
