Държавата, в лицето на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) в партньорство с Централната избирателна комисия (ЦИК), запретна ръкави и започна работа по дългоочакваното въвеждане на дистанционното електронно гласуване. Официално бе обявено, че стартира изграждането и въвеждането на пилотна система за гласуване по интернет. Чрез нея гражданите ще гласуват от всеки компютър или мобилно устройство и навсякъде по света. Общата стойност на проекта е 1 499 959.00 лв., от които 1 274 965,15 лв. европейско и 224 993,85 лв. национално съфинансиране. Срокът за изпълнението му е 21 месеца и ще се реализира с подкрепата на Европейския социален фонд.
Преди това обаче ще бъде направен предварителен анализ, базиран на практиките в държави, където вече се гласува по този начин. ДАЕУ обяви преди дни обществена поръчка за избор на изпълнител на тази процедура. В рамките й фирмата ще търси най-добрата оферта за гласуването по интернет у нас. Проучването задължително трябва да включва анализ на силните и слабите страни на системите в чужбина, както и правните аспекти и наличните технологични възможности за е-гласуване у нас. Изпълнителят трябва да изготви и препоръки относно сигурността на софтуера и идентифицирането на гласоподавателите. Освен това анализът трябва да е съпътстван от мерки срещу "корупционни и недемократични практики", например купуване на гласове, принуда, семеен вот и др.
В документацията към проекта е посочено също така, че след като бъде извършен анализът, ще се направят три симулации на дистанционно електронно гласуване. За целта се предвижда провеждането на двудневна кръгла маса в София. Опит пък ще черпим от страни като Естония, Норвегия, Франция. Цялата тази процедура ще струва 48 256 лв., а фирмите могат да подават документи за поръчката до 21 август.
След приключването й ще започне изграждането и внедряването на пилотна система за дистанционно електронно гласуване. Разбира се, ще има и експериментален вот. ДАЕУ и ЦИК от своя страна са заложили задължителни изисквания към системата – спазване на тайната на вота, невъзможност за промяна на резултата и гарантиране на принципа "1 човек – 1 отчетен глас".
Институциите уточняват, че идентификацията на гражданите за регистрация и при гласуване ще се осъществява през Центъра за електронна идентификация. За гласоподавателите и изборните наблюдатели ще има предварителна регистрация.
След реализацията на системата ще бъде проведено обучение за минимум 70 представители на избирателни комисии и администратори за работа с нея. В рамките на дейността ще бъде проведено минимум едно експериментално дистанционно електронно гласуване в един изборен район по време на реални избори (включително и частични) от ЦИК. Това трябва да се случи до 31 декември 2018 година. След което ЦИК и ДАЕУ ще започнат популяризирането на системата. Цялата дейност по създаването й и привличането на избирателите да участват в експерименталния избор ще струва 1 355 800 лева.
Отделно държавата предвижда средства и за популяризиране на проектните дейности. За целта ще се организират две публични медийни събития, както и публикации в печатни или електронни издания. С тях институциите ще разясняват ползите от дистанционното електронно гласуване. Бюджетът за кампанията възлиза на 14 934 лева.
Цялата тази активност и планиране от страна на държавните институции никак не е случайна. За първи път темата бе повдигната от омбудсмана Мая Манолова, която неотдавна изпрати писмо до ЦИК, в което напомни, че "действащото изборно законодателство императивно предвижда при произвеждане на избори след 1 януари 2018 г. да се създаде възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване". Тя не пропусна и факта, че до момента не е проведена нито една симулация.
В края на писмото си Манолова припомни, че ЦИК се провали с въвеждането на машинно гласуване във всички избирателни секции. По принцип след президентските избори през есента на 2016 г. всички избори трябваше да се провеждат и с машини. На предсрочния парламентарен вот през март обаче това не се случи, а според Мая Манолова виновна е избирателната комисия. Тя представи следното становище: "ЦИК изгуби допълнително време, след като обяви една обществена поръчка за закупуване на 12 000 машини, а не я раздели на лотове, така че да участват повече фирми. Яви се един участник, но пък неговият срок за доставка се размина с няколко дни с този на ЦИК и беше дисквалифициран. Така ЦИК и служебното правителство, които трябваше да организират изборите, дадоха лош пример как законът може да не се спазва."
По всичко изглежда обаче, че държавата, основно в лицето на агенция "Електронно управление", е решена този гаф да не се повтори, тъй като в документите към проекта изрично е посочено, че крайната дата на приключването му не може да бъде след 31 декември 2018 година.
Редно е да припомним, че по темата имаше и проведен референдум, иницииран от президента Росен Плевнелиев през 2015 година. При провеждането му над 70% от участвалите български граждани казаха "да" на гласуването по интернет, което в крайна сметка накара депутатите да впишат разпоредбите в Изборния кодекс, според който на изборите за Европарламент през 2019 г. трябва да имаме възможност да подадем гласа си и по електронен път.
