След като "Ислямска държава" изгуби най-големия си град – Мосул, а "столицата" й Рака е напълно изолирана и е арена на тежки боеве, погледите са насочени към последния важен пункт, където групировката се е окопала – Дейр ез Зор. Сирийската армия започна от изток настъпление към града, разположен в центъра на важен нефтодобивен район. В същото време от север го приближават т.нар. Сирийски демократични сили, в основата на които са кюрдските формирования. Този, който постави под контрола си това населено място, ще има съществено преимущество при бъдещото следвоенно урегулиране.
Сирийската армия вече превзе стратегически важното селище Ас Сухне, намиращо се на пътя между Палмира и Дейр ез Зор. След него до разположения на река Ефрат град има само пустиня – тоест няма къде "Ислямска държава" да организира сериозна отбрана. Ето защо може да се очаква, че в най-близко време правителствените сили ще стигнат до Дейр ез Зор и ще деблокират местния гарнизон, който от години е обсаждан от джихадистите.
Под контрола на "Ислямска държава" в Сирия са останали три по-значими града. Най-големият и икономически важен е Дейр ез Зор, следван от Рака. Най-малкият от трите е Ал Меядин и се намира югоизточно от Дейр ез Зор, почти на границата с Ирак. В Рака от три месеца се водят ожесточени сражения между кюрдските сили и групировката. Той обаче има преди всичко символичен характер за ислямистите. Те го обявиха за своя столица през 2014-а, тъй като това бе първият по-голям град, превзет от тях. Иначе Рака няма съществено икономическо и стратегическо значение. Неколкократно по-големият иракски Мосул например имаше много по-голяма пропагандна тежест и именно от него джихадистката групировка обяви създаването на нов "халифат".
Що се отнася до Дейр ез Зор, той е смятан за нефтената столица на Сирия. Около него са разположени най-големите петролни находища на страната (вторите по големина се намират на североизток и са в територията под кюрдски контрол). Така че този, който го контролира, ще контролира и околностите му и това е ясно както на правителствената армия, така и на кюрдските формирования.
В средата на май съпредседателката на Федерацията на Северна Сирия Хадия Юсеф съобщи в интервю за британския вестник "Обзървър", че след превземането на Рака кюрдите ще настъпят към Дейр ез Зор. Ако успеят да го вземат, на местните жители ще бъде предоставена възможност да проведат референдум за влизане във федерацията, заяви Юсеф. Шансовете им обаче да подчинят стратегическия град не са големи, тъй като в него има неголям гарнизон от правителствените сили, който вече няколко години отблъсква атаките на "Ислямска държава". От 2014-а Дейр ез Зор е под пълна блокада и се снабдява по въздуха. В началото на 2016-а джихадистите се опитаха да го превземат с щурм, но единствено успяха да разкъсат на две защитниците му.
Деблокирането на Дейр ез Зор ще е фаталният удар върху "Ислямска държава" на сирийска територия, тъй като под неин контрол ще останат само малки населени пунктове. Изгубвайки района, джихадистите ще изгубят и нефтените полета, които са един от последните им източници на приходи. Същевременно въпросните полета може да предизвикат конфликт между правителствените сили и кюрдите. В съседния Ирак има прецедент – там, въпреки недоволството на правителството в Багдад, местните кюрди експлоатират в своя полза големите находища около Киркук, които овладяха в хода на военните операции. Те не само че не смятат да върнат тези места под управлението на централната власт, но и са ги включили в зоната за провеждане на референдума за независимост на Иракски Кюрдистан, насрочен за 25 септември.
Всъщност, каквото и да предприемат кюрдите, то едва ли ще е, без да са се консултирали със Съединените щати. След като усилията им да формират въоръжени сили на демократичната сирийска опозиция, които да са достатъчно солиден фактор в сирийския конфликт, се провалиха, американците решиха да заложат на кюрдите – единствената значителна боеспособна сила, която не е свързана нито с режима на Башар Асад, нито с радикалния ислям. За самите кюрди този съюз е добре дошъл, защото, освен че получават от САЩ военновъздушна подкрепа, голяма материална помощ и военни инструктори, имат и могъщ покровител пред най-големия си враг – Турция. Вашингтон прецени, че да разполага със солиден съюзник на сирийска територия за него е достатъчно важно, че да поеме риска да развали отношенията си с Анкара, което и стана. В този смисъл, каквото и да предприемат кюрдите, то трябва да се разглежда през две призми – тази на американско-турските отношения, но и тази на американско-руските отношения, защото Москва е главният покровител на правителството в Дамаск. Досега правителствените и кюрдските войски като цяло отбягват сблъсъците, но има и прецеденти като стълкновенията от миналото лято в град Хасака в Северна Сирия.
