Клюките и пикантерията направо "извадиха въздуха" на новините около визитата на Еманюел Макрон у нас, макар че френски президент не е стъпвал в България, откакто се присъединихме към Евросъюза. Официалното меню за високия гост предизвика по-голям интерес сред обществото, отколкото същностните теми на посещението. Но това, изглежда, е точно по вкуса на управниците ни, които не искат много-много да се знае какво всъщност е подтикнало Макрон да започне европейската си обиколка точно от Балканите.
Ако излезем от "кочината" си и погледнем случващото се през погледа на чуждестранните медии обаче, ще видим доста притеснителни неща. "При посещението си в Румъния и България френският президент Еманюел Макрон има конкретна цел – да повдигне деликатния въпрос за чуждестранните работници", пише френският в. "Кроа". Става дума за така наречения "социален дъмпинг", който извършват работници от тези страни, наети във Франция, но плащащи социалните си осигуровки в родните си държави. AFP дава пример с онези приблизително 200 хиляди български и румънски международни шофьори, които са наети от фирми в своите страни, но работят на европейския пазар. "Като българи и румънци те взимат по 50 евро на ден, но ако бяха французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причината за тази разлика в заплащането се корени в Директивата на ЕС за командированите работници", обяснява медията.
Положението е следното: фирми от Букурещ или от София получават поръчка от Париж или от Берлин, наемат работници и за определен срок ги командироват във Франция или в Германия. Единственото условие е да плащат валидната там минимална часова ставка. Осигуровките на работниците обаче продължават да се плащат по законите в тяхната страна. А това означава, че нает по този начин, българският или румънският работник излизат доста по-евтино на поръчителите от Германия или от Франция. В резултат на това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се социален дъмпинг, а работниците в Германия или във Франция често пъти и губят работните си места.
Позицията на Еврокомисията по този въпрос е, че работници могат да бъдат командировани максимум за 24 месеца. Но президентът Еманюел Макрон настоява този срок да бъде ограничен до 1 година, а онези работници, които искат да останат по-дълго, трябва вече да плащат осигурителните си вноски във френската социална система. Какво смятат премиерът Бойко Борисов и президентът Румен Радев обаче, не е ясно. Нито един от държавниците ни не смее да говори по темата, а този проблем в един момент може да засегне пряко всички българи, работещи в други страни членки на ЕС.
Доста неясен е и въпросът какво ще поискаме ние от френския президент. Макар да няма официална държавна позиция, възможно е България да поиска съдействие от него по три от основните точки в правителствената програма на премиера Бойко Борисов. Става дума за приемането на България в шенгенската зона и в чакалнята на еврозоната, както и за премахването на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. Досега не сме получавали подкрепа от Франция за тези наши искания и е малко вероятно Макрон да промени този курс. Но нищо не пречи на нашенските началници с присъщата си гъвкавост и в желанието си да му се харесат с лека ръка да отрежат възможността българските работници да бъдат командировани на Запад.
