Тихо и неусетно един бизнес у нас увеличи почти двойно оборотите си през последните шест години – от около 200 млн. лв. до близо 400 милиона. Подобен ръст, и то във време на криза, е повече от впечатляващ, но незнайно защо остава някак незабелязан. Става дума за сектора на пощенските услуги.
Колкото и невероятно да звучи, отписваната като отживелица в епохата на мобилните комуникации дейност изживява истински бум. А най-интересното е, че именно интернет е в основата на "прераждането" на пощальоните. Благодарение на онлайн търговията, която се налага все повече и повече, интересът на предприемачите към пазара на пощенски услуги и в частност към куриерите също нараства. Само през миналата година приходите в тази сфера са се увеличили с една четвърт, като нарастване на оборотите има и в универсалната, и в неуниверсалната пощенска услуга. Първият сегмент включва вътрешни и международни пратки до 2 кг, както и колети до 20 кг, а вторият обхваща куриерските услуги (до 35 кг), хибридната поща, пощенската реклама и услуги като "наложен платеж". Внимание заслужава и обстоятелството, че на фона на галопиращите приходите общият брой пратки и услуги нараства само с около 5% – до 184 млн. броя. Или казано иначе, нормите на печалба са се увеличили. При това значително.
В пълен контраст с тази обща тенденция обаче работи държавното предприятие "Български пощи". Така нареченото историческо предприятие, което все още е сред най-големите на пазара, не успява да се възползва от новата ситуация въпреки множеството си дадености и отчита загуба както на пазарен дял, така и на финансови средства. На практика само през 2016-а "Български пощи" е изпуснало цели 3% от бизнеса и вече държи скромните 14 на сто. Всичко останало е в ръцете на частните оператори. За сравнение, през 2004-а държавният оператор извършваше 50% от всички пощенски услуги в страната.
Най-абсурдното е, че агонията на пощите се случва независимо от колосалното им преимущество по отношение на персонала и офисите. Компанията има свое поделение в почти всяко населено място у нас, а средносписъчният брой на служителите й надхвърля 9200. В същото време един от най-големите частни куриери – "Спиди", успява да изпълнява задачите си с девет пъти по-малко хора. Ето защо досега конкуренцията бе съсредоточена основно върху неуниверсалната поща – куриерските услуги и наложения платеж, но все по-отчетлив става апетитът й и към "запазената територия" на историческото предприятие – универсалната поща (писма, фактури и колети). Според данните на Комисията за регулиране на съобщенията делът на "Български пощи" в този сегмент, който формира около 77 млн. лв., спада главоломно – от 60 на 53 процента. Загубеният пазарен дял е завзет от "Еконт Експрес" ООД, което владее 42 на сто. Следващият играч е "МиБМ Експрес" ООД, но той държи едва 3% от дейностите.
Наблюдава се едно, образно казано, преобръщане на пазара на универсалните пощенски услуги и водеща роля вече имат колетите до 20 килограма. Докато през 2014-а дребните пратки и писма формираха 71% от приходите, през 2016-а те са генерирали 48 на сто от постъпленията. "Приходите от пощенски пратки за страната продължават да намаляват, като наблюдаваният спад през 2016 г. е в размер на 6 процента. Тази низходяща тенденция е резултат на замененото потребление на традиционни пощенски услуги с различни електронни съобщителни услуги", обясняват от секторния регулатор. Случайно или не и в това отношение "Български пощи" са в губещата позиция – те формират 86% от приходите в "залязващата" групата на пощенските пратки. В същото време при колетните пратки, чиито постъпления растат с невероятните 39% заради електронната търговия, пощите ги няма никакви. Реално цялото това увеличение се дължи на "Еконт Експрес", което отчита с 40% повече колетни пратки и ръст от 39% на приходите от тази услуга. "Спиди" също се е устремило към този сегмент и приходите му в едногодишен период са нараснали близо три пъти.
Колкото до чистите куриерски услуги (неуниверсалната поща), там се набива на очи двойният ръст на приходите от "наложен платеж". Което потвърждава зависимостта на бранша от онлайн търговията и дава основания да прогнозираме още такива скокове през тази и следващите години. Причината е ясна – електронните продажби в България все още са на много ниски нива в сравнение със Западна Европа – през 2016-а оборотът от поръчките по интернет е 580 млн. лв., или едва 1.3 на сто от общия обем на продажбите.
Заради оптимистичните очаквания в регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията вече има вписани 151 оператори, обявили намеренията си да предоставят неуниверсална пощенска услуга. Засега само 69 от тях работят ефективно, но останалите са на старта и чакат момента да се включат в разпределението на парите от доставката на стоки. През миналата година това са били 305 млн. лв., което в сравнение с 2015-а е с около 27% повече. Подобен ръст и през 2017-а би донесъл още почти 100 млн. лева.
Не е за подминаване и развитието на т. нар. хибридна поща или писмата, които получаваме от различните комунални предприятия. Преди време тази дейност изживя своя и бум напоследък има тенденция на спад както на приходите, така и на броя на пратките. Това се дължи на отказа на все повече потребители да получават сметките си за комунални услуги на хартиен носител, след като големите оператори, банковият сектор и телекомите провеждат все по-активни кампании за намаляване на хартиените фактури и заменянето им с електронни.
