Краят на кеша не се вижда. Въпреки че множество учени, инвеститори в нововъзникващи високотехнологични финансови компании и мечтатели ни убеждават в противното. Според тях едва ли не още от утре ще започнем да плащаме за стоките и услугите с някаква комбинация от смартфони, биометрични устройства и тънички чипове, вградени в телата ни. А Bitcoin и конкурентни криптовалути ще заменят гарантираните от правителствата форми на пари.
Този сценарий вероятно ще се случи в бъдеще, но не и в сегашната реалност, където индивидите все още виждат смисъл в притежаването на хартиени парични знаци както за всекидневните си разплащания, така и за съхранение на стойността на спестяванията и за хеджиране срещу нови финансови кризи. Това се потвърждава и от анализите на наличните пари в обращение, които нарастват здравословно и в Щатите, и в Европа, напук на всичките нови технологии. Феноменът не се дължи единствено на драматичния ръст на банкнотите от 100 щ. долара или на високите номинали в евро през последното десетилетие. Налице е и голямо увеличение на най-популярните и използвани деноминации – от един до 50 долара и от едно до 50 евро в монети и банкноти.
По данни на Федералния резерв в обращение се намират рекордните 11.7 млрд. долара от непретенциозната еднодоларова банкнота. А годишният ръст с натрупване на наличния кеш от нея от 2010-а насам е 3.2% – доста над 0.7-процентния среден годишен ръст на населението на Щатите.
Еднодоларовата банкнота е толкова популярна, че щатската централна банка държи над 1 млрд. долара под формата на монети със същия номинал, които потребителите определено не искат. Същото се отнася и за другите купюри – от рядко срещаните 2 и 50 щ. долара до "любимите" на банкоматите 20 долара. Общият обем на банкнотите в обращение е бил в размер на 308 млрд. щ. долара в края на 2016-а, а годишният им ръст с натрупване от 2010-а е 4.5 процента. Този кеш е достатъчен, за да осигури по 1000 щ. долара в брой на всеки мъж, жена и дете в САЩ.
Подобна е ситуацията и отвъд Атлантика. Данните на Европейската централна банка показват същите възходящи тенденции и в еврозоната – там е имало дори още по-големи нива на пари в циркулация. Общият обем на кеша в обращение, съставен от монетите от 1 евро до банкнотите от 50 евро включително, е бил в размер на 585 млрд. евро в края на 2016-а – двойно повече като количество, отколкото на парите в кеш в Щатите. Годишният им ръст с натрупване от 2010-а е 7.6 процента.
Любопитна подробност за кеша е, че е евтин за производство, но скъп за управление. Например отпечатването на стандартната банкнота струва на Федералния резерв около 12 цента за брой. Но след като тя напусне печатницата, е необходима охрана седем дни по 24 часа, докато влезе в портфейла на потребителя или в касовия апарат – това "удоволствие" е доста скъпо. Това обстоятелство обяснява защо нито централните банки, нито частните им "колежки" имат стимул да поръчват или да разпространяват повече налични пари в обращение, за да посрещнат търсенето. Което показва, че щом оперативният кеш расте, той е следствие от предпочитанието на индивидите да държат и да използват хартиени пари.
Разумната логика е инфлационните заплахи да окуражават спестителите да инвестират свободните си средства и да не ги трупат в матраците. Очевидно няма никакъв смисъл да се кътат 1000 долара в брой само за да се стопят до 500 долара след едно поколение при средна годишна инфлация от 4-5 процента. Наличният кеш обаче сочи друга логика.
От една страна, финансовата криза очевидно е научила индивидите да си кътат по някоя и друга стотачка в евро или в долари. Нискоинфлационната среда пък само поощрява такава стратегия, защото тя не ощетява особено собствениците.
Другият важен мотив в полза на парите в брой са по-неизгодните безналични транзакции. Най-добрият пример са бензиностанциите в Щатите. Те работят с много ниски печалби и отчаяно се нуждаят от клиенти, които да влязат в магазина и да си купят закуски или напитки, предлагани традиционно с отстъпки при плащане в брой. Така индивидите спестяват от таксата за безналични операции, варираща от два до пет процента. И като добавка получават закуска за из път.
Растящият интерес към Bitcoin и към другите дигитални валути също доказва желанието на хората да държат средствата, съхраняващи стойността, извън традиционната финансова система, точно както и кешът под матраците. Тук обаче съществува проблемът на комисионите за транзакциите, който с увеличение на обема операции постепенно ще намалее. А когато банкнотите от 1 щ. долар или монетите от едно евро в обращение започнат да се топят, тогава вече ще трябва да се напише надгробното слово за кеша.
