Бленуваната от социалистите реиндустриализация на икономиката, с която те не успяха да се справят, очевидно стана „приоритет“ на рекламиращото се като дясно правителство на ГЕРБ. "Авионамс" бе одържавена чрез Държавната консолидационна компания, която пък от своя страна получи заем от Българската банка за развитие. Новината за този ход дойде в началото на седмицата, когато министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че "Министерството на икономиката започва активна дейност за придобиване на дружеството "Дунарит". Той обясни, че
мярката е извънредна
заради опасността заводът да загуби лиценза си за производство. До решението за тази стъпка се стигнало, след като експерти направили анализ на „взаимовръзките в оръжейния сектор“. Икономическият министър съобщи, че вече се работи за изкупуване на всички кредити на дружеството. Целта била предприятието да бъде спасено, тъй като било заплашено от съдебен иск за откриване на процедура по несъстоятелност и последваща разпродажба на активи.
В стремежа си работата да не заприлича съвсем на национализация, инак крайнодесният вицепремиер Томислав Дончев обоснова решението с откровено ляво изказване, присъщо на синдикален лидер – „целта е защита на работниците“. Той обясни, че „става дума за съдбата на 4-5 хиляди души – самите работници и техните семейства".
Интересен е въпросът кое налага те да бъдат „защитавани“, при положение че предприятието работи на пълен ход, на печалба е и има осигурени договори за година напред?! Нека не забравяме, че в "Дунарит" работят около 1300 души, а през последната година компанията е реализирала 26 млн. лв. печалба…?!
Може би отговорът на този въпрос се корени във факта, че основната „заплаха“ за бъдеща несъстоятелност е в ръцете на свързаната с Делян Пеевски "Виафот инвестмънт България" (с регистриран капитал от… 500 лв.), собственост на регистрираната на Вирджинските острови компания „Виафот лимитид“ и управлявана от Роман Венев, която на 14 март 2016-а изкупи вземането на тогавашния кредитор на „Дунарит“ Едуардо Миролио.
Историята на този дълг също е прелюбопитна. На 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Миролио като един от най-големите депозанти в превзетата буквално на абордаж финансова институция в лично качество и посредством няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит". По това време предприятието е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от средствата си, а задълженото дружество – да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. – суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД.
Какво се е случило в следващите три месеца, можем само да гадаем. Така или иначе до средата на март
Миролио започва да разпродава
сериозна част от своите активи. Освен че прехвърля своето вземане на вирджинската офшорка, в същия ден (на 14 март) той се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак".
Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане – този път към своя собственик "Viafot Limited“ на Британските Вирджински острови. За каква сума обаче, така и не може да се разбере.
В същото време мениджмънтът на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Схемата е проста – чрез увеличение на капитала, а не за 60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot.
Следва серия от прехвърляния, зад които
ясно прозира целта – овладяване на предприятието
От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов, срещу… 22 млн. евро.
Самият Иванов се прочу преди години чрез друго свое дружество – "Емона 2000", с мерака си да бетонира Иракли (тема, която в. „БАНКЕРЪ“ е разработил подробно). Свързаността на Иванов с военния сектор се изразява в собствеността му в дружеството с ограничена отговорност "Трансмобил", в което той е собственик на 4500 от общо 5 хил. дяла и което участва в секторното сдружение на оръжейните фирми.
Сделка, която Иванов прави с Viafot обаче, остава в тайна за управляващите в "Дунарит", за които този факт става ясен едва на 25 август, когато "Дипи" от своя страна продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение – 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. Простата сметка показва, че с тази „врътка“ само за месец и половина последният собственик на везамането Иванов е успял да го спазари с около 5 млн. лв. горница…??????
Веригата от прехвърляния на „вземанията“ завършва
отново на сакралната дата 25 август 2017 г. В деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите – до една година. Така държавният мастодонт влиза в ролята си на най-големия кредитор на "Дунарит" и реално става негов собственик. Държавната консолидационна компания вече е вписана в Търговския регистър като заложен кредитор на "Дунарит".
За да не изглежда работата съвсем като национализация, министър Караниколов обясни, че сумите, вложени от държавата за придобиване на вземанията на "Дунарит", са 40 млн. лева. В същото време обаче предприятието има изискуеми задължения за общо близо 67 млн. лева.
Икономическият министър беше категоричен, че реализацията на тази извънредна мярка е от изключителна важност за целия Военнопромишлен комплекс, и изрази доволството си, че за да се случи всичко това, „има сериозна воля и координирани действия на всяко ниво в изпълнителната власт“.
В същото време добрите "социални" намерения на държавата трудно могат да бъдат реализирани, тъй като има един друг проблем, който едва ли ще може да бъде решен, докато завършат процедурите по изкупуването на предприятието. Нека не забравяме, че лицензът за производство на "Дунарит" си остава на трупчета, защото, ако се следи буквата на закона, служба КОС към МВР не би трябвало да върне отнетия му лиценз. А едва ли скоро ще има вписване на ново ръководство на завода поради предстоящите съдебни спорове. Тук е моментът да припомним, че именно заради обвиненията на прокуратурата към настоящото ръководство той беше отнет. И въпреки че директорите на "Дунарит" подадоха оставка, това все още е не е вписано в книжата на дружеството.
Да не говорим, че далеч не е ясно как ще завърши предстоящата съдебна битка за собствеността, която вероятно ще се води от мениджърите на "Дунарит" и "Емко". А като се има предвид "експедитивността" на нашата съдебна система, опасността заводът да хлопне врати е повече от реална. Тогава обаче държавата ще си измие ръцете и лесно ще прехвърли вината.
