Развръзка с неочакван край – така завършиха вълненията около оръжейното предприятие "Дунарит". В понеделник, на 28 август, правителството обяви, че ще го изкупи, за да не го загуби поради задлъжнялост. В четвъртък обаче стана ясно друго – в специално прессъобщение мениджмънтът на завода обяви, че дълговете са платени от сметките на дружеството (виж факсимилето).
Преди година един от най-големите заводи за ремонт и обслужване на летателна техника "Авионамс" бе придобит от Държавната консолидационна компания, която пък от своя страна получи заем от Българската банка за развитие.
Същия ход държавата реши да приложи и сега. Той беше оповестен от министъра на икономиката Емил Караниколов, който обяви, че "Министерството на икономиката започва активна дейност за придобиване на дружеството "Дунарит". И обясни, че
мярката е извънредна
заради опасността заводът да загуби лиценза си за производство. До решението за тази стъпка се стигнало, след като експерти направили анализ на „взаимовръзките в оръжейния сектор“. Икономическият министър съобщи, че вече се работи за изкупуване на всички кредити на дружеството. Целта била предприятието да бъде спасено, тъй като било заплашено от съдебен иск за откриване на процедура по несъстоятелност и последваща разпродажба на активи.
В стремежа си работата да не заприлича съвсем на национализация инак крайнодесният вицепремиер Томислав Дончев обоснова решението с откровено ляво изказване, присъщо на синдикален лидер – „целта е защита на работниците“. Той обясни, че „става дума за съдбата на 4-5 хиляди души – самите работници и техните семейства".
Пасиансът по одържавяването на инак печелившото предприятие вече почти беше нареден, когато само два дни по-късно (на 30 август) съветът на директорите на „Дунарит“ предприе изненадващ ход и взе решение и погаси изцяло просрочените си задължения в размер на 50 млн. лв. със собствени средства от реализация на оръжейна продукция. По този начин бяха парирани всички възможности дружеството да тръгне по пътя на несъстоятелността – заплаха, която беше основният аргумент на нашите държавници да предприемат действия по изкупуването му.
В изпратеното официално прессъобщение от русенското предприятие ръководството му официално благодари на министъра на икономиката Караниколов и лично на премиера Бойко Борисов, след чиято намеса (и след няколко прехвърляния на дълга) основен кредитор на дружеството стана „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.
Според директора на „Дунарит“ Кръстю Кръстев, въпреки че платеното задължение не е било незабавно изискуемо, управляващите на дружеството са решили да го погасят, защото срещу тях вече стояла държавата, а не разни офшорки…
Причината досега то да не бъде изплатено е, че реално не се знаело
КОЙ стои зад фирмите
които са си прехвърляли цесиите за задълженията към Корпоративна търговска банка.
Може би отговорът на този въпрос се корени във факта, че основната „заплаха“ за бъдеща несъстоятелност беше в ръцете на свързаната с Делян Пеевски "Виафот инвестмънт България" (с регистриран капитал от… 500 лв.), собственост на регистрираната на Вирджинските острови компания „Виафот лимитид“ и управлявана от Роман Венев, която на 14 март 2016-а изкупи вземането на тогавашния кредитор на „Дунарит“ Едуардо Миролио.
Историята на този дълг също е прелюбопитна. На 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Миролио като един от най-големите депозанти в превзетата буквално на абордаж финансова институция в лично качество и посредством няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит". По това време предприятието е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от средствата си, а задълженото дружество – да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. – суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД.
Какво се е случило в следващите три месеца, можем само да гадаем. Така или иначе до средата на март
Миролио започва да разпродава
сериозна част от своите активи. Освен че прехвърля своето вземане на вирджинската офшорка, в същия ден (на 14 март) той се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак".
Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане – този път към своя собственик Viafot Limitd на Британските Вирджински острови. За каква сума обаче, така и не може да се разбере.
В същото време мениджмънтът на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Схемата е проста – чрез увеличение на капитала. Срещу плащане в размер на 60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot.
Следва серия от прехвърляния, зад които
ясно прозира целта – овладяване на предприятието
От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов, срещу… 22 млн. евро.
Самият Иванов се прочу преди години чрез друго свое дружество – "Емона 2000", с мерака си да бетонира Иракли (тема, която в. „БАНКЕРЪ“ е разработил подробно). Свързаността на Иванов с военния сектор се изразява в собствеността му в дружеството с ограничена отговорност "Трансмобил", в което той е собственик на 4500 от общо 5 хил. дяла и което участва в секторното сдружение на оръжейните фирми.
Сделката, която Иванов прави с Viafot обаче, остава в тайна за управляващите в "Дунарит", за които този факт става ясен едва на 25 август, когато "Дипи" от своя страна продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение – 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. Простата сметка показва, че с тази „врътка“ само за месец и половина последният собственик на вземането Иванов е успял да го спазари с около 5 млн. лв. горница…?!
Веригата от прехвърляния на „вземанията“ завършва
отново на сакралната дата 25 август 2017 година. В деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите – до една година. Така държавният мастодонт влиза в ролята си на най-големия кредитор на "Дунарит" и реално става негов собственик. Държавната консолидационна компания вече е вписана в Търговския регистър като заложен кредитор на "Дунарит".
Когато бяха обявени намеренията на държавата да придобие предприятието, за да не изглежда работата съвсем като национализация, министър Караниколов обясни, че сумите, вложени от държавата за придобиване на вземанията на "Дунарит", са 40 млн. лева. В същото време обаче предприятието има изискуеми задължения за общо близо 67 млн. лева.
Икономическият министър беше категоричен, че реализацията на тази извънредна мярка е от изключителна важност за целия Военнопромишлен комплекс, и изрази доволството си, че за да се случи всичко това, „има сериозна воля и координирани действия на всяко ниво в изпълнителната власт“.
От тази „воля за координация“ обаче сега няма никакъв смисъл. Тъй като чрез извършения на 30 август превод на стойност 50 млн. лв. на практика се ликвидират задълженията на предприятието. Факт, който беше потвърден пред в. „БАНКЕРЪ“ от изпълнителния директор Кръстю Кръстев.
По този начин се спира възможността държавата да купи предприятието и да увеличи оръжейните си активи, и то в момент, когато има силен ръст на износа на българска военна продукция. Все пак става дума за 60-процентно увеличение спрямо миналата година!
Пред в. „БАНКЕРЪ“ Кръстев каза, че изплащането на дълга няма да наруши финансовата стабилност на дружеството, тъй като в момента има достатъчно поръчки към него. Що се отнася до отнетия лиценз за производство, заради повдигнатите прокурорски обвинения към управляващите дружеството по препоръка на министър Караниколов е използвана законовата възможност за смяна на ръководството (което между впрочем подаде оставка още преди две седмици) и вече е избран прокурист. Това е бившият технически директор на завода Петър Петров.
По този начин и въпросът с отнетия лиценз също може да остане в историята.
С този си ход управляващите на „Дунарит“ са на мнение, че ще успеят да спасят предприятието си от атаките към собствеността му. Освен това чрез извършеното плащане на задълженията се очаква това да окаже благоприятно въздействие върху едно от съдебните дела за собствеността на завода, породено именно от въпросното погасено вече вземане. На негова база претенции срещу вписването на собствеността на фирмата "Емко“ (на оръжейния бизнесмен Гебрев) от "Виафот“ би трябвало да отпадне.
Според Кръстев плащането на кредита и назначаването на прокуриста в "Дунарит“ ще осигурят спокойствие в дейността на предприятието, докато съдът гледа заведените съдебни дела.
Така ще отпадне и ангажиментът на държавата работниците в предприятието да бъдат „защитавани“. Още повече че работи на пълен ход, на печалба е и има осигурени договори за година напред?!
