Четин Хюсеин Казак е роден на 29 юли 1972 г. в Търговище. Юрист по образование, депутат от партия Движение за права и свободи (ДПС).
Със стипендия на френското правителство е следвал международно право в Бургундския университет в Дижон заедно с брат си близнак Метин. След завръщането си в България карат стаж в президентската администрация. Работят известно време в частни фирми.
От 2000 до май 2001 г. Четин Казак е работил като юрист в Дирекция Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции към Министерския съвет.
Г-н Казак, според вицепремиера Цветлин Йовчев институциите в държавата не може повече да работят, враждувайки като Монтеки и Капулети. Споделяте ли мнението, че напрежението между правителството и президента е непреодолимо?
– Безспорно, кризата с наплива на бежанци в страната ни е сериозна. Факт е все по-очертаващата се тенденция на противопоставяне между институциите и опити за експлоатация на този световен проблем за тяснопартийни, личностни и институционални интереси. Необходимо е бързо да се сложи край на тези взаимни обвинения. Да се изработи цялостна национална визия за постигане на максимално широк консенсус по мерките, които трябва да предприемем като страна с цел овладяване на кризата. От тази гледна точка разбирам апела на вицепремиера, но това не отнема ангажимента на всички държавни органи да държат в пълна осведоменост обществото.
Категоричен съм, че освен правителството президентът също трябва да допринася за постигането на национално съгласие, а не да напада изпълнителната власт по отношение на мерките, които се взимат. Не да отлага свикването на Консултативния съвет по национална сигурност(КСНС). Нали именно там трябва да се вземат всички важни по темата решения.
Но президентът Росен Плевнелиев обяви, че ще свика до дни КСНС…
– …Би било добре, но инициативата е закъсняла. Защото кризата се задълбочава с всеки изминал ден.
Не трябваше ли например, извън срещата между вътрешните министри на България и Турция, премиерът Пламен Орешарски да поиска преговори с Реджеб Ердоган заради сирийските бежанци?
– По моя информация са набелязани всички мерки по прекратяване на бежанската вълна от Турция към България. Трябва обаче да се положат максимални усилия. Ако е нужно, нека се вдигне равнището на разговорите. Но този проблем не може да се реши само чрез двустранни мерки. Той е общоевропейски.
За бежанците България поиска спешно от Европейския съюз 6 млн. евро. Оптимист ли сте, че като страна членка на общността ще ги получим скоро и в пълен размер?
– Както виждате, анонсите, които идват от Брюксел, са обнадеждаващи. Очаква се всеки момент да ни бъде отпусната значителна сума, която да покрие непосредствените разходи по оптимизиране на контрола по границите, повишаване ефективността и справяне с бежанската вълна. Мисля обаче, че поисканите от България пари няма да са достатъчни. Трябва да се настоява за още. Те ще са необходими и за да се преодолеят всички социални последици от приема и дългосрочното пребиваване на тези бежанци в нашата страна.
Партия ДПС и президентът Плевнелиев сте в открит конфликт. Поводът за него стана назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Конституционният съд (КС)се произнесе, но държавният глава ще го сезира отново по случая. Вашият коментар?
– Анонсът на президента по един казус, който вече е решен, не говори добре за отношението, което той има към този висш държавен орган, който е призван безпристрастно да съблюдава конституционния ред в страната. Звучи, меко казано, несериозно – заради някакви лични подбуди и незадоволени може би очаквания и амбиции да се използва КС. Или едва ли не тази тема да се експлоатира по такъв политикански начин, да се принизява ролята и значението на КС.
Със сезиранията до дупка на Конституционния съд президентът се нарежда в една редица с партия ГЕРБ. Вотове до дупка, напускане на пленарна зала и т. н. Тази политика на инат не е правилна, особено когато иде реч за национално представителна и отговорна конституционно установена държавна институция като президентската.
Вие сте сред вносителите на Законопроект за административно процесуалния кодекс. Какви промени предлагате?
– Предложенията ни засягат по-балансирано разпределение на тежестта върху различните съдебни инстанции на административното ни правораздаване. Целта е да се облекчи работата на Софийския административен съд и да се натоварят по-равномерно всички останали окръжни административни съдилища с дела, засягащи спорове между граждани и съответните регионални структури. Така че това предложение има чисто юридически цели от практически характер. Тук не търсете политика в чистия смисъл на думата.
От ДПС често сте обвинявани, че сте получили всички важни постове в администрацията, които сте поискали, за сметка на червени кадри. Имам предвид назначаването на областните управители на София област, Благоевград и други. Анализатори пък твърдят, че се е стигало до извиване на ръце при структуриране на държавната администрация. Как ще ги коментирате?
– Подобни твърдения са абсолютно безпочвени. Те се дължат на незадоволени амбиции на различните течения вътре в БСП, които търсят да посочат някой виновник или изкупителна жертва. Най-лесният начин в такива случаи е да се посочи ДПС.
Категоричен сте, че правителството е експертно, а не коалиционно. Така или иначе в изпълнителната и законодателната власт две партии решават почти всичко, без споразумение на хартия. Значи сте съуправляващи заедно с БСП?
– Да, правителството не е коалиционно. Затова съответните министри имат пълната власт да преценяват своята кадрова политика. Виждате, че много от назначенията в кабинета и на по-ниски нива нямат политическа окраска.
Какви са отношенията ви с БСП към настоящия момент?
– С БСП отношенията са ни конструктивно-партньорски. Няма никакво извиване на ръце. Всяка политическа сила запазва своята самостоятелност. Нямаме сключено коалиционно споразумение. Двете партии поотделно и съвсем самостоятелно са решили да подкрепят това правителство с оглед изпълнението на неговата управленска програма.
А сигурен ли сте, че кабинетът на Пламен Орешарски ще изкара пълен мандат?
– Силно се надявам правителството да успее да изпълни ангажиментите, които е поело пред политическите сили, които го подкрепяме. И най-вече пред българските граждани – да оправдае очакванията за едно осезаемо подобряване на социално-икономическата ситуация в страната. До момента, в който работи в тази посока, то ще има нашата подкрепа.
Известно е, че с БСП имате противоречия по някои данъчни закони. Успяхте ли да се разберете?
– Знаете, че бюджетната процедура е в пълен ход в момента. Тепърва предстоят дебати, може да стигнем и до словесни сблъсъци. Защото очакванията на хората, необходимостта от финансови средства за припокриване на най-неотложните им социални нужди не отговарят на възможностите. Приходната част на бюджета не може да покрие тези разходи.
Наблюдатели твърдят, че министри от квотата на ДПС насочват приоритетно средства към районите с преобладаващ ваш електорат. Как ще им отговорите?
– За първи път чувам за подобни твърдения. Припомням, че правителството в момента работи по бюджета, приет в миналия парламент от мнозинството на ГЕРБ. В бюджета Дянков всичко е ясно, регламентирано – и по пера, и по направления. Никакви подобни разходи не могат да бъдат нормативно осъществени. Това отново са спекулации с недобронамерени подбуди.
А как гледате на идеята на соцлидера Сергей Станишев единен държавен орган да отговаря за средствата по европейските програми?
– Това е стара идея, тя беше лансирана по времето на тройната коалиция. Но беше решено, че деконцентрацията на процеса на управление и контрол на еврофондовете би била по-полезна с оглед на тяхното ефективно усвояване. Разбира се, идеята трябва да се обсъди, за да се преценят плюсовете и минусите на двата модела.
Ведомствата с ваши министри имат за шеф на парламентарна комисия депутат от БСП. И обратното. Това достатъчно ли е, за да има баланс на интересите, така че държавата да върви напред?
– Необходимо е да има подобен баланс, за да се избегнат всякакви опасения за узурпиране на цялата власт в даден сектор. И за да има взаимен контрол. Това е положително с оглед на цялата управленска структура в държавата. Но има изключения – например Министерството на външните работи и външната комисия в Народното събрание се ръководят от БСП.
Ще продължавате ли да отстоявате предложението да има митинги и новини на турски език?
– Това е принципна позиция на парламентарната група на ДПС, тя не се е изменила през годините. Конституционно право на българските граждани е да имат предавания по националните медии на майчин език и да се изразяват на него в публични мероприятия. За митингите и манифестациите ограничения няма. Има обаче за предизборните кампании. Сега при поправките в Изборния кодекс отново ще настояваме да се премахне тази забрана. Знаете, че и мисията на ОССЕ в своя мониторингов доклад отправи такава препоръка.
Кое е най-голямото предизвикателство пред България?
– Икономическата криза и социалният статус на хората.
