След бурни страсти и разгорещена реторика, парализиране на администрацията и деструктивни инициативи Конгресът на САЩ направи онова, което трябваше да се случи преди месец – гласува за възстановяване на правителственото финансиране и за вдигане на тавана на публичния дълг. Вотът се състоя на 16 октомври – на косъм преди да свършат парите за плащания по държавните задължения. В контролирания от демократите Сенат 81 депутати са гласували за, а 18 – против. В доминираната от републиканците Камара на представителите 285 конгресмени били за, а 144 – против.
Президентът Барак Обама подписал закона малко след полунощ на 16 октомври, според официалното съобщение на Белия дом. По този начин Вашингтон се спаси от позора да обяви фалит и сложи край на обявения на 1 октомври принудителен неплатен отпуск на хиляди държавни чиновници, който отне 24 млрд. щ. долара от БВП на страната. Ще започнем да възстановяваме работата на правителството незабавно и ще можем да премахнем тази сянка на несигурност и тревога от нашия бизнес и от хората на Америка, заяви Обама след вота на Сената.
Според политически наблюдатели обаче вниманието веднага се насочва към новата серия от крайни срокове. Първият е 13 декември, докогато ще са преговорите за бюджета и поредната порция политически битки за данъците и за разходите по различните програми, включително и за ябълките на раздора – социалното осигуряване и здравеопазването. Вторият – 15 януари 2014-а, когато изтича срокът на подкрепените от републиканците бюджетни разходи. Третият – 7 февруари 2014-а, докогато е премахнат таванът на дълга.
Гласуванията де факто не донесоха нищо на организаторите на обструкцията – републиканците, свързани с движението Чаена партия, които поискаха да се лиши от финансиране Законът за достъп на здравна грижа и за защита на пациентите (Обамакеър). Разходите за бюджета и премахването на тавана на дълга, удължени макар и само за три месеца, не бяха придружени с политически условия, като единствено бе поет ангажимент да се контролират по-стриктно приходите на лицата, кандидатстващи за държавна помощ, когато сключват здравни осигуровки. С други думи, Обамакеър продължава да се прилага по план благодарение на необичайно обединените демократи от конгреса, които сразиха опонентите си.
Това определено е победа за президента, коментира Патрик Грифин – парламентарен лобист в администрацията на Бил Клинтън. Грифин обаче не е сигурен дали това е спечелена битка или спечелена война, защото следващият сблъсък предстои много скоро.
Чаената партия пък се ползва с най-ниската популярност в историята на съществуването си и много републиканци я оценяват негативно, показват последните проучвания на общественото мнение, публикувани на 16 октомври. От анкетираните 49% не одобряват движението (срещу 45% през юни), а 30% го подкрепят (срещу 37% преди два месеца).
Според Джъд Грег – бивш сенатор републиканец от Ню Хемпшър, който в момента е главен изпълнителен директор на Асоциацията на сектора за ценни книжа и финансови пазари, съпартийците му са водили погрешна битка, когато са се вкопчили в закона на Обама за здравеопазването. Грег смята, че републиканците е трябвало да дебатират как да стабилизират фискалната политика.
Сенаторът демократ от Ню Йорк Чарлз Шумър пък подчерта, че заради правителствената парализа милиони не са получили заплати, икономиката се е върнала назад и доверието в щатските кредити и в Съединените щати по света е разклатено. А консултантската фирма Макроикъномикс адвайзарс отбеляза в подготвения си през седмицата обзор за фондация Пийтър Пийтърсън, че бюджетните битки във Вашингтон са намалявали щатския икономически растеж с по 0.3% годишно от 2009-а насам. Освен това фискалната парализа е добавила над 0.5% към тазгодишната безработица, което се равнява на около 900 хил. работни места.
Оттук нататък ще са необходими седмици и дори месеци преди американската администрация да нормализира процесите за емитиране на дългове, за осъществяване на плащания и за сключване на контракти. Бюджетният импас увеличи и съмненията в надеждността на Щатите сред основните й държави кредитори като Китай, Япония и Русия и раздразни много обикновени американци. Големите централни банки започнаха да кроят кризисни планове за поддържане на работата на финансовите пазари в случай на фалит на САЩ. Инвеститорите в краткосрочни щатски ДЦК за 120 млрд. щ. долара с падеж на 17 октомври до последния момент бяха в паника дали ще получат обратно парите си.
Легендарният американски инвеститор милиардер Уорън Бъфет определи битката за тавана на дълга като политическо оръжие за масово унищожение, а всяко евентуално пропуснато плащане по някое задължение – като чиста идиотщина и самоубийство.
