В понеделник (11 септември) Георги Чолаков бе избран за следващ председател на Върховния административен съд (ВАС) от Пленума на Висшия съдебен съвет. За него гласуваха 20 от членовете на съвета. Другият кандидат за поста – съдия Соня Янкулова, получи гласовете на петимата от съдебните кадровици, които обичайно биват сочени като "реформаторското малцинство" във ВСС: Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Соня Янкулова, Галина Карагьозова и Юлия Ковачева.
Покрай процедурата по избора на новия председател на Върховния административен съд и представянето на двамата кандидати всъщност лъснаха огромните проблеми, които срещат магистратите от ВАС в работата си – от прекомерното натоварване с дела, през назначените по шуробаджанашки начин съдебни помощници, от които няма реална полза, та до битовите условия – от липсата на зали до легените с вода, в които на последния етаж на помпозната иначе сграда събират водата при всеки дъжд. Нито един от тези проблеми не е нов, но нито един от досегашните председатели на ВАС така и не успя да ги реши.
В добавка обаче на дневен ред бе поставен и един твърде важен въпрос, който засяга буквално всеки гражданин: пробутаният набързо в края на миналия политически сезон на първо четене в парламента проект за поправки в Административно-процесуалния кодекс. Закон, от който според магистрати с дългогодишна практика здраво мирише на лобизъм и който застрашава достъпа на гражданите до правосъдие, а освен това създава и опасност чрез него злоупотребата с власт на различните административни органи в държавата да бъде буквално "бетонирана".
"Интригата" около промените в АПК съживи Галина Карагьозова, която поиска да чуе мнението за проекта и от двамата кандидати за председател на ВАС. И се оказа, че както Чолаков, така и Янкулова са категорично несъгласни с много от новите постановки в АПК.
Чолаков се възпротиви на първо място срещу драстичното увеличаване на държавните такси, които съдилищата ще прибират при обжалване на актове на администрацията – според него това увеличение е било предложено без никаква финансова обосновка, която да подскаже защо е необходимо таксите да скочат в пъти. Освен това преподписването на касационната жалба от адвокат ще оскъпи защитата на гражданите, предупреди Чолаков. Отделно той се противопостави и на предложението да бъде въведен принципът, че една призовка или съобщение от съда ще се смятат за редовно връчени веднага, след като пристигнат на електронния адрес на получателя, без значение дали той ще си отвори пощата, или не. Мълчаливото съгласие също се оказва притеснително за новия шеф на ВАС. Той се изказа и твърдо против въвеждането на едноинстанционност на голяма част от споровете. Проблем Чолаков видя и в предвидената възможност касационните състави да могат да се произнасят в шестмесечен срок от разглеждането на делото в закрито съдебно заседание – без присъствието както на прокуратурата, така и на жалбоподателя или неговата защита. Според Чолаков това нововъведение може да затлачи съда с дела.
"Тази промяна не се случи след задълбочен и широк дебат в правните среди. Лично аз имам сериозни притеснения от проекта на АПК", каза в прав текст и Соня Янкулова. И също подчерта, че се притеснява от това, дали с поправките няма да се засегне на първо място правото на защита на гражданите. Освен своите резерви по отношение на електронното призоваване и закритите касационни производства Янкулова посочи, че според нея дефинирането в закон на понятието "съществено процесуално нарушение" е опасно.
Докато двамата кандидати обясняваха защо не харесват предложените промени в АПК, стана ясно и друго: че противно на всякаква здрава логика Върховният административен съд не е изразил никакво становище по отношение на проекта – въпреки че този закон пряко засяга работата на съдиите там и въпреки факта, че точно във ВАС работят професионалистите, чието мнение би било най-важно и най-компетентно.
Сегашният председател на ВАС Георги Колев бе принуден да потвърди, че действително от името на съда не е изпращано никакво становище по проекта. Любопитно беше и обяснението му защо се е случило така: първо, защото от Народното събрание не било поискано такова становище. И второ, защото в работната група, която е писала поправките, участвали заместник-председателят на ВАС Боян Магдалинчев (който е и кандидат за ВСС от парламентарната квоти, предложен от ГЕРБ). Плюс още двама председатели на отделения във ВАС. "Аз не съм определял кои да са тези хора", каза още Колев и не посочи имената на останалите "съдебни съавтори" на скандалния проект за промени в АПК. Но обеща, че ако от парламента поискат, ще им бъде пратено становище от съда.
С това дискусията за АПК бе "закрита". Така обаче за широката публика остана напълно неясно не само кои са съдиите, участвали в писането на проекта, но и как са били избрани точно те, от кого са посочени, по какви критерии. И от кого им е било платено за труда им.
Вероятно отговори на тези въпроси никой и никога няма да даде. А докато във ВАС се готвят за "смяна на караула" и се чудят дали им трябва или не покана от парламента, за да вземат някакво становище по проектозакона за промени в АПК, той просто ще бъде приет. Точно толкова набързо, колкото беше внесен. И точно преди новоизбраният шеф на ВАС Георги Чолаков да встъпи в длъжност, за да може да организира какъвто и да било професионален отпор от страна на магистратите – ако въобще е предвидил да има такъв.
Стигне ли се дотам обаче, всяка съдебна съпротива срещу даден орган на власт ще стане скъп, тромав и труден лукс, който няма да е достъпен за всекиго. При това – реализиран с "мълчаливото съгласие" на съдебната власт – точно тази, която е призвана да бъде последната и най-сигурна преграда пред нарушаването на правата на гражданите. Но това нито ще е за първи, нито за последен път…
Смяна на караула
Георги Колев встъпи в длъжност като председател на ВАС преди седем години – на 3 декември 2010 година. Наследникът му Георги Чолаков трябва "да приеме щафетата" също до 3 декември. Междувременно се очаква и указ на президента, с който сложният фактически състав по избора на Чолаков за следващ председател на ВАС да бъде завършен. Президентът обаче може и да откаже да подпише този указ.
Необходимият председател – така досегашният шеф на Върховния административен съд Георги Колев определи своя наследник на този пост Чолаков. "Избор на тишината" нарече пък изборната процедура председателят на ВКС Лозан Панов – най-вече заради неподходящо избрания момент, в който беше проведена кампанията по избора: насред лятната магистратска ваканция. А и заради предположението, че в края на мандата си членовете на настоящия ВСС лесно могат да обвържат начина си на гласуване във всевъзможни договорки и обещания, за да си осигурят "достойно" продължение на кариерата.
Кой от двамата е бил по-прав – ще показва бъдещето. Засега е факт само това, че мнозинството от съдиите във ВАС предпочетоха Чолаков за председател – на 1 септември общото събрание на магистратите от този съд излъчи него за свой фаворит. И само от него зависи дали тези хора, които му се довериха, ще бъдат разочаровани от избора си.
