Имам собствен бизнес. С него давам работа на шест души – давам им шанс да се развиват професионално, възможност да се грижат за семействата си, да имат "покупателна способност", а с това – и пазарът да се движи. Фирмата ми развива мобилни приложения, които да помагат на хората да намират най-подходящото лекарство от сходните на пазара. Това социално предприятие ли е?
Имам кауза – искам да помогна на деца без родители да станат самостоятелни, да имат работа и собствени приходи, да могат да се справят в живота. Създавам бизнес именно за да им дам тази възможност за работа. Това социално предприятие ли е?
Докато дебатът що е то социално предприемачество си тече, все повече хора, неправителствени организации и компании виждат в този вид бизнес възможност за решаване на социални проблеми, за истинска промяна на човешки съдби, а и за личностна реализация.
Ако някой иска да се занимава със социално предприемачество, първото нещо е да има кауза – тя е водещата. И да е с предприемачески дух и кураж. Разбира се, нужно е да регистрира фирма, да има ясна представа какъв бизнес може да прави и какви са перспективите му за пазар и развитие. Социалните предприятия не могат да са успешни, ако не са стъпили на здрава икономическа логика. Необходимо е също така човек да е убеден в желанието си да сподели отговорността, успехите, печалбата с други хора. Тази мотивация е много лична и без нея трудно ще осъществи каузата си.
Ето два екипа, които направиха точно това:
Хляб за живот
Ваня Гошева е един от тримата победители в третото издание на "Предизвикателството Ринкър" – програма за стартиращи предприемачи на Центъра "Ринкър" към фондацията BCause. В началото на 2017-а – в много оспорвана конкуренция, след поредица обучения и изпитания, тя успя да надделее над 120 кандидати и да спечели наградата. Бизнес проектът й за пекарна получи безвъзмездно финансиране от 20 000 лв. и едногодишна подкрепа от експерти. Ваня започнала да прави "жив" хляб, за да се справи с тежката мигрена на осемгодишния си син. Приятели я окуражили да се посвети на този занаят и само няколко месеца по-късно тя вече правела средно 60-70 хляба на ден и страхотен козунак, които доставяла редовно на десет детски градини. Нейната цел е всяко дете да се храни с жив хляб. "Когато не съм приготвила хляба с достатъчно дълга ферментация – казва тя – мигрената на сина ми се връща. Правя хляб като за моето дете.”
Със спечелената награда от "Предизвикателството Ринкър" фирмата "Хляб за живот" солидно е надградила производствения капацитет на своята пекарна. Подовата пещ, професионалната аспирация и огромната камера с температурен контрол, където естествената ферментация с квас да протича по най-добрия възможен начин, са позволили на Ваня Гошева и нейния екип само за 6 месеца да удвоят своето производство. Сега на дневен ред е обучаването на нови хлебари, които да помогнат на "Хляб за живот" да отговори на огромното търсене на произвежданите продукти.
Лактобацилус булгарикус, но в "сирене" от кашу
"Делишу" също е един от стартъпите, които победиха в "Предизвикателството Ринкър" с бизнес проект за "сирене" от кашу. Семейната фирма на Николай, Стиляна и Мария постоянно търси варианти за добро и наистина вкусно хранене за хора с непоносимост към лактоза, вегани или просто кулинари експериментатори. Инициативата им е за производство и търговия с немлечен продукт от кашу, който външно прилича на сирене. Смляното кашу ферментира подобно на сиренето от мляко, притежава фин и засищаш вкус и може да бъде включено в рецептите на най-разнообразни ястия. Планът им беше продуктът да се прави в по-големи обеми и в самостоятелен цех, да задоволява нуждите на потребителите в София и страната.
Седем месеца по-късно бизнесът набира скорост. "Делишу" вече са в самостоятелен, професионално оборудван цех в София, а едни от най-талантливите български дизайнери им помогнат в създаването на силен бранд. Клиентите им, които пазаруват от тях на едро, са утроили заявките си.
"Готови са изследванията за биоактивни вещества в продукта ни. Оказа се, че в него има повече лактобацилус булгарикус, отколкото в киселото мляко – цели 17 млрд. живи потентни бактерии за 100 г продукт. Богат е и на лактобацилус ацидуфилус – бактерия, жизненоважна за поддържането на добро чревно здраве и имунна система. Една опаковка има същото количество лактобацили, колкото в седем таблетки пробиотик, но в жива и вкусна форма", обяснява Мария Димитрова.
Кой е този "Ринкър"
Не кой, а какво. Центърът "Ринкър" за предприемачество и обучения е създаден от фондацията BCause през 2014-а с финансовата подкрепа на фондация КАФ Америка. Мисията му e да насърчава образованието, ученето през целия живот и да подпомага развитието на бизнеса в България. Неговият екип се състои от професионалисти, специално подготвени за работа с кандидат-предприемачи – традиционни и социални.
Една от програмите на Центъра е "Предизвикателството Ринкър", чието четвърто издание тъкмо започва. До 25 септември е отворена поканата към предприемчивите хора с идеи.Те ще преминат през тримесечно обучение за развитие на мениджърски умения и разработване на бизнес план, ще получат персонални съвети от водещи професионалисти и предприемачи във всички сфери на бизнеса, за да разработят и верифицират идеята си. Всички, завършили обучението, ще участват в конкурс за финансова подкрепа – на 25 януари те ще представят бизнес плана си пред жури. Печелившите проекти ще получат финансиране от 20 000 лева.
В изминалите три "Предизвикателства", кандидатстваха над 300 впечатляващи начинаещи предприемачи. За трите издания на конкурса са обучени над 80 души, регистрирани са над 30 самостоятелни предприятия, а 10 са победителите, получили начално финансиране и едногодишна менторска помощ. Седем от десетте отличени и получили парична подкрепа вече работят на пазара, развивайки изключително успешно своя бизнес. Менторската помощ е достъпна и за неуспелите да спечелят участници и включва съвети за подобряване на плана, съдействие за маркетинг на продуктите или услугите, свързване с инвеститори и бизнес ангели.
Бутикова бира с кауза в Сан Джовани
Социалното предприемачество има стари традиции в някои европейски държави, а в повечето е и подробно регламентирано. Социалните предприятия в Европа се развиват предимно в две посоки – едните предоставят услуги, други осигуряват заетост, а често са съчетание и от двете. Социалният предприемач работи за общественополезна кауза. Добри примери има във Великобритания, Холандия, Италия. Ние сме още в началото, но има откъде да черпим опит и вдъхновение. Италия например е държава с традиции в областта на решаването на социални проблеми посредством социалните кооперативи. В селцето Сан Джовани, близо до Болоня, група приятели са създали малка пивоварна. Те наемат хора с интелектуални затруднения от съседния дневен център и от близките защитени жилища. Работят с фантазия и създават бутикова бира, която продават в различни клубове. Клиентите им са ценители на качеството и интересните вкусове. Докато ентусиазирано ни запознаваха с тънкостите на производството на бира, споделиха, че нарочно не сменят някои от машините. Това би автоматизирало процеса и повишило печалбата, но две работни места ще се загубят. А за тях в това е смисълът на цялото им начинание.
Риборак
И все пак какво е социално предприятие? Нито риба, нито рак – риборак. Този символ се роди на годишната конференция на форума "Социални предприятия в България", на който за пореден път се дискутираше какво да бъде определението на социалното предприемачество (в българското законодателство такова липсва) и къде е мястото му между традиционната и иновативната икономика. Със създаването на този форум – неформално обединение на хора и организации, се опитваме да обединим привържениците и практиците в тази област, искаме да направим наистина популярна темата и да работим за адекватна политика от страна на държавата.
Отворена тема е и дали всъщност има нужда от дефиниция и специална правна регламентация. Експерти от форума "Социални предприятия" и от фондация BCause, които вече повече от пет години работят по тази теми, предлагат следната работна дефиниция: социално предприятие e организация, която извършва устойчива стопанска дейност в името на социална кауза. Според правни експерти пък законовата рамка не е задължителна на този етап, но ако се създаде специален закон, той трябва да предвижда на всяка цена насърчителни мерки – например данъчни преференции и облекчено кредитиране. В противен случай ще е само в тежест, без да носи конкретни ползи.
Колкото до основната разлика между социална и обикновена компания, тя е, че по-голямата част от печалбата в социалното предприятие не се разпределя между собствениците, а се реинвестира в осъществяването на социалната мисия. Социалното предприятие се стреми да постигне траен ефект и положително въздействие върху средата чрез осигуряване на трудова заетост на лица от уязвими групи, предоставяне на стоки и услуги или подкрепа на културна, екологична, етична, гражданска мисия. Социалното предприятие печели, за да постига социална цел. Често социалното предприятие се бърка със социалноотговорния бизнес. Основната разлика е в крайната цел на извършваната дейност. Главното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална или екологична мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект чрез постигане на финансовите си цели.
Пенка Цветкова, Ана Миланова, фондация BCause
