Украйна представи неотдавна в Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция за разполагането на мироопазващи сили в обхванатите от военен конфликт нейни източни райони. При това Константин Елисеев, началникът на администрацията на украинския президент Петро Порошенко, подчерта, че проекторезолюцията е била представена още през 2016-а, но по онова време Съветът за сигурност не й е обърнал внимание заради натиск от Москва. Елисеев обясни също така, че подготовката за разполагането на мироопазващата мисия ще отнеме не по-малко от половин година. Според Киев контингентът на ООН трябва да бъде разположен не само по фронтовата линия между правителствените войски и проруските сепаратисти, но и по руско-украинската граница в онези участъци, които са контролирани от силите на сепаратистите.
Броени дни по-късно с подобна инициатива излезе и руският президент Владимир Путин. Русия е съгласна с разполагането на миротворци на ООН по линията на съприкосновение между враждуващите сили в Донбас, заяви той в телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел. Пресслужбата на Кремъл уточни, че Москва е съгласна миротворците на ООН да охраняват наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в конфликтната зона, както и на други места, където достъпът им е разрешен съгласно минските договорености.
Внезапното съгласие на Путин с Ангела Меркел, че охраната на мисията на ОССЕ може да бъде допусната не само по линията на разграничение на двете противостоящи страни, но и там, където се извършват инспекции, не променя коренно ситуацията, но осигурява на руския президент политически преимущества.
След сключването на второто минско споразумение през февруари 2015-а Русия отхвърли възможността за привличане на миротворци за излизане от кризата, както и за разполагането им на границата на Украйна с Русия – за което изрично настояваше Киев. В началото на септември тази година Путин допусна варианта за разполагането на миротворци, като сферата им на действие бъде ограничена до линията на фронта. На 8 септември позицията му бе потвърдена от руския външен министър Сергей Лавров, който каза, че появата на миротворци на границата би противоречала на минските договорености. А на 11 септември Путин промени становището си, "отчитайки съображенията", изказани по време на телефонния разговор с Меркел.
Вероятно в Кремъл са осъзнали, че Ангела Меркел ще запази поста си на германски канцлер. Ще се запази и съюзът между Германия и Франция, който определя политиката на европейската общност и разбиването на европейското единство по отношение на Русия и санкциите няма да бъде постигнато, смята ръководителят на Руския съвет за международни дела Андрей Кортунов, цитиран от в. "Ведомости". Срещата между помощника на Путин по въпроса за Донбас Владислав Сурков със специалния представител на Държавния департамент на Съединените щати за Украйна Кърт Волкър също не доведе до съществено сближение на позициите на Москва и Вашингтон. При това положение Москва може да е отстъпила, като не бива обаче да се изключва вероятността да е получила компенсация в друга посока, например Сирия.
Да не забравяме и че Украйна настоява за разполагането на пълноценен миротворчески контингент, без участието на руски военни, което ще бъде възможно едва след пълното приключване на военните действия и изтеглянето на тежкото въоръжение от зоната на конфликта. От своя страна Русия говори за въоръжена охрана на наблюдателите от ОССЕ, която няма да има право да действа извън зоната на тяхната мисия, няма да е многобройна и няма да разполага с тежко въоръжение.
Следващият ход е на Киев. Според анализатори е възможно Украйна да се съгласи с предложенията на Москва, ако споразумението за разполагането на миротворците бъде подписано с руснаците при гаранции на ООН и държавите от Нормандската четворка. А представителите на самообявилите се Донецка и Луганска републики го подпишат неофициално.
