Казват, че Икал дел Мар е едно от най-прекрасните места на земята. То вълнува с една тиха, копринена тръпка, като че ли пеперуди пърхат в стомаха ти. Прелестният тропически оазис е разположен в собствен залив на самия бряг – само на няколко километра от Плая дел Кармен (един от най-големите ризорти в Мексико). Изолираният курорт предлага 30 вили за 60 гости, изградени с внимание към детайла от дърво и камък и със сламени покриви. Въпреки това всяка от тях разполага със CD/DVD плеър, телевизор, климатик… всички модерни удобства, които правят почивката още по-приятна. Аз обаче избрах Икал дел Мар заради СПА центъра. Той е известен в цяла Ривиера Майа като един от най-добрите и предлага древни, изпитани практики, съчетани с вековните познания на маите в областта на медицината.
Посрещнаха ме с въпроса: "Надявам се, че сте тук, за да си починете?". Усещах, че жената на рецепцията се опитва да ми даде шанс да се кача обратно в колата, която ме докара от Канкун. Защото ако идвате на това място, за да се забавлявате, да играете плажен волейбол и да купонясвате до зори, ще трябва да се преместите в Плая дел Кармен. В Икал дел Мар няма нищо освен спокойствие и тишина – безмълвие и покой, които лекуват душата, даряват с мир сетивата. "Точно затова съм дошъл", отговорих аз, а дамата, наследник на метисите, ми връчи хладна хавлиена кърпа и ме поведе по малка алея. Тя лъкатушеше под високите корони на местните дървета, познати на света само със своите екзотични и мистериозни майски названия: арека, чит, кокотеро, чака , които сякаш пееха в ушите ми. Приглушеният шум на вода, който долиташе отвсякъде, бе още едно откровение за културата на маите, в която водата е от съществено значение. Някъде се чуваше как шурти водопад, който се лее върху вулканичните камъни, или как ручей и струи по чакълестото си дъно. Въздухът беше изпълнен с пеперуди, като че ли богът Тор беше пръснал пред нас с огромния си чук гигантски топаз на хиляди малки парченца, които сега се носеха из въздуха и го изпълваха с ярките си цветове.
„Колко далече са вилите?” попитах Летисия, докато крачехме по една от алеите. "Ето вашата", каза тя ненадейно и спря, като посочи дърветата. На мъждивата светлина от газен фенер, окачен на една арека, забелязах дървено мостче, което се шмугваше през гъстата завеса от зеленина. Тя добре прикриваше постройките, така че да не се виждат откъм пътеката. Летисия навлезе сред листака и аз я последвах във внезапно отворилия се тунел, за да се озовем пред малък басейн, разположен в края на сенчест вътрешен двор. Той бе снабден с два шезлонга и широк диван, хамак и плетена кошница с навити на руло бели кърпи, украсени с цвят от бугенвилии. Летисия отвори вратата на вилата, разкривайки просторна стая с голяма спалня. От забитите в стената дървени пръти над леглото подобно на сватбен воал се спускаше тънка, прозирна мрежа против комар.
В тишината зад нас изникна млад мъж в бяло сако с бутилка шампанско и фруктиера с плодове – толкова тихо, че чак се стреснах, когато го видях. Дори попитах "Винаги ли се появявате толкова призрачно?". Той се усмихна, а Летисия отговори вежливо: "Нашите гости обичат усамотението и ние се опитваме да им го осигурим. Може ли да ви предложим чаша вино за добре дошли?" Естествено, в Икал дел Мар градусите на напитките бяха по-ниски от тези на термометъра!
Летисия продължи навътре и ми показа облицованата с мрамор баня, обзаведена с два големи ратанови гардероба, две мивки, душ и врата, водеща към открития душ навън. Той беше закрепен за дървен параван, над който бяха увиснали плътно листата на флор де майо. Още отсега знаех, че това ще е моят душ. Колко други курорта предлагат подобна опция и такава изолация, която позволява да й се насладиш преспокойно?
Летисия и помощникът й ме оставиха с пожелание за лека нощ и аз просто седнах на единия от шезлонгите пред вилата. Вътрешният двор бе обграден от гъста растителност, така че нито аз виждах другите вили, нито гостите в тях – моята.
Първите два дни преминаха в безметежна почивка. Нуждаех се от хладината на моята стая, на външния душ, на басейна, от мекия матрак на леглото, от пухените възглавници, от лекото люлеене на хамака, от шарената сянка на няколкото дървета чака, услужливо прострели нарязаните си листа над южния край на двора ми.
На третия ден почивката ми дойде малко в повече. Премених се в бански и се насочих към плажа. Пътеките в курорта лъкатушеха и многобройните им завои умишлено възпрепятстваха бързото движение. След няколко минути излязох на десеткилометровия плаж, който със ситния си бял пясък блестеше като диамантена огърлица край лазурносиньото море. Сламен бар се издигаше кокетно на пътя на алеята към брега. Но от него не се носеше музика, а мургавият барман забъркваше коктейли само с ликьори до 25 градуса. Пиратски дървен сандък предлагаше шапки, чадъри и постелки. Посланието бе ясно: за всичко, което може да ти потрябва, вече е помислено и се е погрижил някой друг! Представих си бира, за да видя дали ще се материализира в ръката ми, и видях бармана да ми маха. Когато се приближих, той сложи изпотена бутилка бира на тезгяха. Не, това наистина не бе възможно!
Забих шишето в пясъка и наджапах в кристалночистата вода. Разтопен аквамарин с леки оттенъци на тюркоаз – в това се къпят гостите на Икал дел Мар. Легнах по гръб и загребах навътре. Тук може да плуваш по гръб спокойно, без да се опасяваш, че ще се сблъскаш с някого. Заливът бе просто празен – целият. Отпуснах се във водата и единственото, което съзирах от легнало положение, бе беседката за масажи с купол и покритите й с мрежа против комари и пясък "стени", които се вееха на лекия бриз, сякаш се разтваряха, за да те прегърнат. Като част от СПА центъра тя очакваше своите гости по дългия дървен кей, който водеше от брега до шатрата във водата.
Когато ми омръзна да стоя на плажа и върнах бирената бутилка, надникнах в СПА центъра, за да се поинтересувам какви процедури предлага. Джакузито и сауната влизаха в цената, но списъкът тепърва започваше. Масажите с майски билки, листа и дори цветове имаха различни цени, но по желание на клиента се предлагаха и в беседката вечер на лунна светлина. Не по-малко привлекателна оферта бяха ваните на плодородието, издълбани от ударено от светкавица дърво запоте, пълни с медицински растения, познати на маите (казват, че ефектът бил като посещение в Рая). В крайна сметка ми препоръчаха консултация с Клариса.
Клариса притежаваше онази магнетична екзотична красота, която моментално би я изстреляла на корицата на „Вог”, ако дори за миг напуснеше кабинета си в Икал дел Мар. Въпреки това имаше хрисимо и благо поведение, което сякаш разтапя сърцето. Обясних й, че от известно време страдам от безсъние, затова търся тишина и спокойствие.Тя препоръча майски масаж, последван от рейки, а за мой личен асистент (водач) в това начинание назначи Евелия.
Докато вървях по дългия дървен кей към беседката, виждах как се приготвя – масичката на колелца с подредени върху нея шишенца с масла и лосиони, но и няколко връзки със зелени листа и жълти цветове, а самата тя – в бяла престилка, ми се усмихваше отдалеч. Когато легнах по корем – целият покрит с билки, се изненадах откъде дребничката Евелия има такава сила в ръцете си, че размачква гърба ми като цигарена хартия. „Английският ми не е много добър, но работя от сърце”, заяви тя, когато измъчено изохках. "Когато приключа, всичко ще е наред. И вие ще се почувствате по-добре и болката ще изчезне, защото после ще правим рейки."
Всичко по-нататък ми се губи като в мъгла. Единственото, което си спомням, бе, че тя се оказа страхотен терапевт и ме избави от безсънието. Прибрах се в София, вече нищо не ме измъчваше, а когато си легнах, спах непробудно цели 10 часа.
