В Харвардския университет в САЩ се състоя церемонията по връчването на Игнобеловите награди, които пародират истинските Нобелови награди. Призовете се присъждат всяка година за абсурдни научни разработки от харвардското хумористично списание "Анали на невероятните изследвания" със съдействието на Студентската асоциация на физиците, Асоциацията на научните фантасти и Харвардското компютърно общество.
Игнобеловата премия по физика отиде през 2017-а в ръцете на френския учен Марк-Антоан Фардин. В изследването му "Реология на котките" се казва, че тъй като тези животинки могат да приемат формата на съда, в който са потопени, те могат да бъдат както твърди, така и течни. Според наблюденията на учения възрастните котки се "разтичат" по-бързо, отколкото малките котенца.
Победители в областта на икономиката станаха двама австралийски изследователи. Те са стигнали до извода, че храбрата прегръдка с крокодил прави човека по-хазартен. Според резултатите от разработката им индивиди, които са контактували с рептилиите, без да се страхуват, правят много по-високи залози в казината от онези, които се страхуват. Австралийците извършили експеримент със 103-ма участници, който показал, че при контакт с хищниците мозъкът на играчите интерпретира погрешно емоционалната възбуда като вълнение от късмета в играта.
Корейският изследовател Хан Джи Вон бе удостоен с наградата в областта на хидродинамиката за отговора на въпроса как да не разливаме кафето си. Той напълнил с ароматната течност чаша за вино и бирена халба, които подложил на вибрации, имитиращи човешкото ходене. Кафето от халбата се поразляло доста, докато при чашата нямало подобни проблеми. Но когато увеличил интензивността на вибрациите два пъти, ситуацията се променила коренно – течността в халбата останала почти неподвижна, докато тази в чашата се разляла. Хан Джи Вон стигнал до извода, че рискът от разплискване на кафето намалява, ако човек обхване с дланта си чашата отгоре и… върви назад.
Наградата за анатомия получи британецът Джеймс Хиткоут за изследването му на човешките уши. Ученият е анализирал размерите на ушните миди на двеста души на възраст между 30 и 93 години. Изследването, извършено още през 1995-а, установило, че след навършването на 30 години човешките уши растат с около 2 милиметра за десетилетие.
Премията за медицина бе връчена на френските невробиолози, доказали, че в човешкия мозък има област, отговаряща за отвращението към сиренето. Участниците в експеримента били поставени в скенер за ядрено-магнитен резонанс, след което им дали да помиришат чедър, козе сирене и швейцарски грюер. Така учените открили активизиране на базалните ганглии в една от областите на мозъка.
С Игнобеловата награда за мир бе удостоен швейцарският екип от учени, изяснил, че звуците на инструмента на австралийските аборигени – диджериду, намаляват хъркането. Според швейцарците свиренето с него укрепва горните дихателни пътища. Освен всичко друго подобни музикални практики можели да ни отърват и от коварни заболявания като сънната апнея.
Учените, прозрели, че плодът възприема по-добре музиката, ако тя звучи във влагалището на майката, са носители на премията за акушерство. Изводът е направен след експеримент със 106 жени, бременни между 14-ата и 39-ата седмица. Докато мелодиите звучели, изследователите проследявали изражението на лицето на плода с помощта на ултразвук.
Колкото до наградата в сферата на храненето, с нея са отличени хората, установили, че малките прилепи с удоволствие пият човешка кръв. Те отбелязват, че обикновено невръстните летящи мишки се хранят с кръвта на птици и рядко нападат животни. Но след като изучили фекалиите на прилепи, обитаващи горите в североизточната част на Бразилия, открили в тях наличието на ДНК на кокошка и на човек. Учените свързват откритието си с намаляването на броя на дивите птици.
Премията за когнитивни науки беше присъдена на група изследователи, изучаващи близнаците. Те извършили експеримент, от който станало ясно, че еднояйчните близнаци невинаги разбират, чие е изображението на снимките. Което на свой ред ги накарало да предполагат, че това може да повлияе върху възприятията им за себе си и за околните.
