КФН Р.1287-ДСИЦ/10.10.2017 Издава разрешение на Ризърв Кепитъл АДСИЦ, София, за прекратяване на дружеството съгласно взето на 4.09.2017 г. решение на ОСА. Отнема лиценза на Ризърв Кепитъл за извършване на едйност като АДСИЦ за секюритизация на вземания, издаден от КФН с Р.406-ДСИЦ/3.6.2013 г. Одобрява Николинка Д.Д.-Рангелова за ликвидатор. ДВ 85-24.10.2017 г.
………….
На заседанието си на 25.09.2017 г. КФН реши:
5.Да изиска допълнителна информация от„Ризърв Кепитал” АДСИЦ във връзка с постъпило заявление за издаване на разрешение за прекратяване на дейността си и одобряване на ликвидатор.
……
„Ризърв кепитал“ АДСИЦ ще гласува на 4 септември ликвидация на дружеството
21.7.2017 Инвестор, Предстои Комисията за финансов надзор да издаде разрешение за прекратяването
Акционерите на Ризърв кепитал АДСИЦ ще гласуват на 4 септември прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация, става ясно от съобщение, разпространено чрез БФБ – София.
В дневния ред на извънредното събрание е включено овластяване на управителния орган да приеме план за ликвидация на дружеството и при необходимост да изменя и допълва приетия план.
Предстои акционерите да определят срока за извършване на ликвидацията, като се планира той да бъде 6-месечен с начална дата – датата на обявяване в търговския регистър на поканата до кредиторите на дружеството.
Предвижда се на събранието да бъдат освободени от длъжност членовете на Съвета на директорите.
Предстои Комисията за финансов надзор да издаде разрешение за прекратяването, с което отнема лиценза на дружеството за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел. Ще последва приемане на решение за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества.
При липса на кворум събранието ще се проведе на 19 септември при същия дневен ред.
Право на глас в ОСА имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери 14 дни преди датата на ОСА, или към 21 август 2017 г.
Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят ще може да упражни правото си на глас в ОСА е 17 август 2017 г.
С акции на Ризърв кепитал АДСИЦ е търгувано последно на 11 февруари 2014 г.
Ризърв кепитал АДСИЦ
ОСА 25.5.2016
0,2145983 лв. на акция
Общо 139 489 лв.
Ризърв кепитал покрива годишни загуби и раздава дивиденти за 2014 г. и 2015 г.
19.4.2016 Инвестор, Дружеството ще даде по 0,085750 лв. на акция от печалбата за 2014 г., от която покрива загубите за 2012 и 2013 г., и по 0,128849 лв. от тази за 2015 г. (R8I / R8I)
Ризърв кепитал АДСИЦ възнамерява да покрие загубите от 2012 г. и 2013 г. и да изплати дивиденти от печалбите за 2014 г. и 2015 г. Това става ясно от поканата за свиканото на 25 май 2016 г. редовно годишно общо събрание на акционерите, разгласена чрез Бюлетин Investor.bg.
Миналата година дружеството спечели точно 93 057,44 лв., което е с 21,6% по-малко спрямо положителния финансов резултат след данъци за 2014 г., който бе в размер на 118 621,65 лв. Точно 90% от нетната печалба ще бъдат изплатени като дивидент, като сумата за тях е общо 83 751,70 лв. Брутният дивидент на една акция, който ще бъде изплатен през 2016 г. на база печалбата от 2015 г., е в размер на 0,128849 лв.
От печалбата за 2014 г. ще бъдат покрити загубите за 2013 г. и 2012 г., а остатъкът ще бъде разпределен под формата на дивидент. От спечелените през 2014 г. 118 621,65 лв. се предвижда да бъде покрита загубата за 2013 г. в размер на 54 801,51 лв. и загубата за 2012 г. от 8 082,93 лв.
Остатъкът от 55 737,21 лв., който обаче е 47% от нетната печалба, а не поне 90% от печалбата, колкото се предвижда да разпределят като дивиденти акционерните дружества със специална инвестиционна цел, се очаква да бъде раздаден като дивидент. Изчисленията на Investor.bg показват, че брутният дивидент от печалбата за 2014 г. е 0,085750 лв. на акция.
Освен че ще се разглеждат годишните финансови отчети, докладите на ръководството и директора за връзка с инвеститорите, трябва да се приеме и одиторският доклад, в който одиторската компания Гранд Торнтон ООД изразява съмнение дали Ризърв кепитал АДСИЦ ще продължи да действа като предприятие без подкрепата на акционерите и други източници на финансиране.
Повод за опасения е фактът, че към датата на изготвяне на финансовия отчет за 2015 г., а именно – 24 февруари 2016 г., текущите пасиви на дружеството надхвърлят неговите текущи активи с 965 хил. лв.
„Това обстоятелство и представеният анализ на ликвидния риск показват наличието на несигурност, която може да породи съмнение относно възможността дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на акционерите и други източници на финансиране“, пише в одиторския доклад.
По отношение на ликвидния риск компанията обяснява, че „инвестира във вземания с различни срочност и погасителни планове" и ги финансира основно чрез емисии облигации и други ценни книжа.
„Ако падежите по емитираните дългови ценни книжа предхождат падежите по закупените вземания или закупените вземания не се обслужват редовно, Ризърв Кепитал АДСИЦ може да изпадне в ликвидни затруднения“, предупреждават от дружеството и допълват, че „се стреми да балансира входящите и изходящите си парични потоци по закупени вземания и издадени дългови ценни книжа във всяка валута“.
Ръководството на АДСИЦ-а обаче гарантира, че дружеството ще продължи своята дейност като действащо предприятие „на база на наличната информация за предвидимото бъдеще. След извършения преглед на дейността Съветът на директорите очаква, че дружеството има достатъчно финансови ресурси, за да продължи оперативната си дейност в близко бъдеще“, се пояснява в счетоводните бележки на Ризърв кепитал.
Ризърв кепитал АДСИЦ – София Последна цена: 5 лв. R8I/R8I Актуално към 15:58/11.02.2014 г.
Обект на по-спецално внимание в одиторския доклад са изгубените негарантирани депозити, които Ризърв кепитал АДСИЦ имаше в Корпоративна търговска банка, и неизвестните дали и в какъв размер ще бъдат възстановени.
Според отчета дружеството представя вземания от фалиралата банка с балансова стойност в размер на 849 хил. лв., заради което в своя доклад одиторите изразяват квалифицирано мнение.
„Поради съществуващата несигурност относно размера на масата на несъстоятелността на КТБ и възможните ефекти върху дейността на дружеството ние не сме в състояние да се уверим в достатъчна степен на сигурност кога и в какъв размер вземанията на КТБ ще бъдат на разположение и възстановени на дружеството“, се посочва в доклада на Гранд Торнтон ООД.
Става дума за депозит в лева за 306 хил. лв. и депозит в евро с левова равностойност 734 хил. лв. Ризърв кепитал АДСИЦ е извършило и прихващане срещу дължими лихви по облигационна емисия в размер на 191 хил. лв., по която КТБ е облигационер. Общата сума на вземанията от банката е 849 хил. лв.
„Представената сума в размер на 849 хил. лв. представлява вземане от КТБ, чиято стойност, публикувана в списъка с приетите вземания, е в размер на 1,040 млн. лв.“, се посочва в доклада на одиторите, които обаче не успяват да получат достатъчни и уместни доказателства относно възникването на тази трансакция.
Общото събрание на акционерите трябва да гласува и за освобождаването на Станислав Иванчев Колев от поста председател на Съвета на директорите и негов член и за назначаването на Илиян Дианов Братанов.
Към 31 декември 2015 г. основни акционери в Ризърв кепитал АДСИЦ са ТЦ Имоти ЕООД с 49,97%, Био Диван ЕООД с 20,36%, Интегра кепитъл ЕООД с 13,35% и Кий Гейт ЕООД с 13,6%.
Пазарната цена на акциите на Ризърв кепитал АДСИЦ е 5 лв. за брой, а пазарната капитализация – 3,25 млн. лв. Последната сделка е с дата 11 февруари 2014 г.
……………..
КФН вписа "Ризърв Кепитал" АДСИЦ в регистъра на публичните дружества
Автор:Емил Брандийски 05.06.2013 11:19:48
На свое заседание от 3 юни 2013 г. КФН е взела решение да издаде лиценз на "Ризърв Кепитал" АДСИЦ, гр. София, за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа във вземания (секюритизация на вземания).
Тя е потвърдила проспекта му за публично предлагане на 150 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции, с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка, които ще бъдат издадени от "Ризърв Кепитал" АДСИЦ в резултат на първоначално увеличаване на капитала на дружеството.
Вписва горепосочената емисия акции (в процес на емитиране) в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
………..
2 милиона длъжници са дадени на колекторски фирми
Само за първото полугодие броят им е нараснал близо два пъти
29=9=2017 Iehdq МИЛА КИСЬОВА
Близо 2 милиона длъжници вече са в ръцете на т.нар. колектори – компаниите, които събират просрочени кредити и сметки. Ако преди година тези компании са работили по 1.006 млн. случая, то през първото полугодие на 2017 г. броят им е близо двойно повече – 1.944 млн. Това показва анализ на агенцията за пазарни проучвания ИПОС България, направено по поръчка на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Няма информация колко длъжници имат по няколко дълга, но въпреки това ръстът на "клиентите" на колекторските компании е впечатляващ.
От бранша обясняват резкия скок на възложените им задължения с две причини. Едната е икономическото оживление в последните две години и по-интензивното кредитиране. "Домакинствата отново са оптимисти за бъдещите си доходи, което ги кара да поемат по-сериозни ангажименти, но понякога не успяват навреме да изпълнят задълженията си", разясни Райна Миткова, председател на АКАБГ. Другата причина е, че първичните кредитори – банки, фирми за бързи кредити и търговски дружества, прибягват по-смело и на по-ранен етап до колекторските агенции, без да чакат излишно дълго време, за да се уверят, че вземанията им може да се окажат несъбираеми. Понякога просрочието, заради което един дълг се прехвърля към нас, е едва 2-3 месеца, посочиха от АКАБГ.
В същото време колекторските компании отчитат спад на средната сума, с която задлъжняват домакинствата – нещо, което се случва за първи път от 2013 г. насам. За първото полугодие на 2017 г. средният размер на непогасения навреме дълг е 728 лв. при 1104 лв. година преди това. В последните три години тази сума постоянно растеше. Колекторските компании обясняваха тази тенденция с по-големите кредити, изтеглени за купуване на по-скъпи луксозни стоки като мобилни телефони, компютри, таблети и телевизори. Тази година обаче тенденцията се обръща заради по-големия обем продадени вземания от доставчици на вода, ток, парно. Те вече държат 22% от портфейла на колекторските фирми, като особено голям принос за това има "Софийска вода". Отделно над 20% е скочил делът на вземанията на фирмите за бързи кредити, предоставени на колекторите. В предишните години този дял бе под 10%.
"Не се сбъднаха обаче прогнозите ни да продължи изчистването на лошите кредити на банките. Очакваните продажби се забавиха и вероятно ще се извършат през следващата година", заяви Милена Виденова, управител на КОФАС България. Банковите продукти в портфейла на колекторските агенции са намалели от 53% през 2016 г. на 44% тази година.
Променя се и профилът на средностатистическия длъжник – той става все по-млад. С просрочени задължения са най-често мъже под 30-годишна възраст, несемейни, обикновено на трудов договор, добре образовани и с перспективи. "Младите хора, т.нар. милениум поколение, са групата длъжници, които изследваме с особено внимание. Половината от тях имат стокови заеми и минимални спестявания. Отличават се с по-лековерно, оптимистично поведение и високи очаквания, които най-често нямат обективно основание", коментираха от бранша.
ТЕНДЕНЦИИ
Възложените за събиране междуфирмени задължения през първата половина на 2017 г. са на стойност 105.369 млн. лв., което е с 18% повече от преди година. Най-проблемни сектори са транспортът, търговията и строителството. Но дори и при тях се отчита намаляване на времето, в което едно вземане се отписва като несъбираемо. Така например в транспорта този срок от средно 112 дни през 2016 г. е паднал на 60 дни, а в строителството се съкращава почти тройно – от 100 на 34 дни.
…………
Когато колекторът почука на вратата
20.10.2017 Капитал, Компаниите за събиране на вземания могат да предложат на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране
Колекторите са търговски дружества за събиране на вземания или изкупуване на вземания, но те не могат да ползват способите на принудителното изпълнение.
Ако не се стигне до споразумение, идва следващата фаза – съд и намеса на съдебен изпълнител.
Още по темата
Прогнозите за ръст на сделките с лоши бизнес кредити не се сбъдват
Колекторските компании ревизираха очакванията си за 2017 г. и те няма да достигнат 1 млрд. лв.
1 окт 2017
Колектори се представят за частни изпълнители и заплашват граждани, предупреждава камарата
Частните изпълнители не звънят по телефона и до един са вписани в специален регистър
29 авг 2017
Пазарът на банкови портфейли: От потребителски към фирмени заеми за 1 млрд. лв.
Колекторските дружества са купили "лоши" задължения за 900 млн. лв. през 2016 г.
14 мар 2017
Колекторските компании са купили рекордните 609 млн. лв. дълг през първото полугодие на 2016 г.
31 авг 2016
Колектори: Телекомите се активизират за събирането на задълженията си
По наблюдения на колекторските агенции бизнесът също все по-често търси услугите им
30 юли 2015
Почти всеки е чувал, а немалко хора са се сблъсквали с представител на колекторска фирма. Те събират просрочени задължения от клиенти на компании, които доставят различни услуги, включително и финансови. Обичайно в обсега на дейността им са физически лица и по правило не се използват за решаване на проблемите на междуфирмената задлъжнялост – там обикновено се ангажират съдебни изпълнители.
Съществено е да се знае, че за разлика от съдебните изпълнители (държавни и частни), на които държавата е възложила със закон да изпълняват една публична функция по осъществяване на принудителното изпълнение, колекторските фирми са търговски дружества, чийто бизнес се състои в събиране на чужди вземания или пък в изкупуването им (най-често на доставчици на услуги), които после събират за своя сметка от длъжниците. Те не могат да образуват изпълнителни дела и да ползват способите на принудителното изпълнение, техните опции опират основно до водене на преговори за извънсъдебно споразумение.
Доставчици на различни услуги са мобилни оператори, които вече включват и домашен интернет и телевизия, компаниите за комунални услуги – ток, вода, газ, парно. Клиенти на колекторите са също така и небанковите финансови институции, които отпускат т.нар. бързи кредити, а все по-често – и банките. Когато физическо лице е ползвало услуга/кредит от тези доставчици и не е платило навреме за това, напълно е възможно в някакъв момент просроченото му задължение да се озове при колекторска компания, особено когато става въпрос за малко непублично задължение, чието събиране в един момент се оказва неефективно, защото разноските за принудително изпълнение могат да надхвърлят дълга.
По принцип доставчиците на услуги не са специализирани в събирането на просрочени дългове. Поради това установената вече и на българския пазар практика е те да продават тези задължения с определен отбив от цената на компании, специализирани в такава дейност. Така гражданинът става длъжник вече на колекторската компания, чиито служители установяват контакт с него.
Добре е да се знае
Трябва да се направи уговорката, че всичко, казано дотук, се отнася за дейността на компании с легална и установена практика, в по-голямата си част собственост на чужди групи, които не използват методи със съмнителен и притеснителен характер, нито пък заблуждават длъжниците, че са съдебни изпълнители (най-често ЧСИ) и действат в рамките на принудително изпълнение, като могат да им наложат запор, възбрана, да направят опис на имущество и т.н. В края на август обаче Камарата на частните съдебни изпълнители обяви, че представители на фирми за събиране на вземания (колектори) се представят за частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и заблуждават гражданите, че ще пристъпят към принудително изпълнение. Колекторите нямат такива правомощия и, ако се наложи да пристъпят към такива действия за събиране на едно вземане, те трябва на свой ред да се обърнат към съдебни изпълнители. Камарата предупреди също така, че по закон ЧСИ задължително комуникират писмено с гражданите, като първо връчват съдебните книжа по образуваното изпълнителното дело. Затова, ако гражданин е получил заплаха за запор на заплата, сметки, възбрана или опис на имущество по телефона, това означава, че някой неправомерно се представя за ЧСИ.
Различни варианти и решения
Колекторската компания може да предложи на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране. Според Наръчник за управление на дългове, изготвен от Асоциацията на колекторските агенции в България (чиито членове са 16 компании, които държат над 75% от сектора по събиране на вземания, по тяхна информация; АКАБГ е член на FENCA (Federation of European National Collection Associations), целта е да се постигнат приемливи условия и възстановяване на плащанията по кредита според конкретните условия. Целта на комуникацията между колекторите и длъжника според този наръчник е:
– Да напомнят на клиента, че е в просрочие.
– Да го информират за негативите ("последствията и санкциите"), които той търпи в резултат на това.
– Да проучат и разберат неговото положение и възможностите да възстанови задължението (проучването може да става единствено от данните, които сам длъжникът предостави, както и от данните, с които разполага кредиторът).
– Да влязат в преговори за това под каква форма, в какъв срок и при какви условия задълженият може да започне плащания, без да се стига до съда.
Комуникацията се осъществява по няколко начина – по телефона, писмено – писма, есемеси, както и лични срещи. Основната цел на извънсъдебното събиране на дългове е да се намерят възможности със задълженото лице за възстановяване на плащанията по просрочения дълг или за цялото му погасяване. 
Какво да се прави и внимава
Уверете се в самоличността на лицето, което е осъществило контакт с вас, и неговото служебно положение, направете справка за колекторската фирма, която то представлява и регистрацията й в търговския регистър. Ако прецените, потърсете справка в интернет.
Уточнете кой е кредиторът – дали колекторът събира чуждо вземане, или пък е изкупил такова. Това е важно, за да знаете с кого преговаряте.
Поискайте точна информация за размера на претендираното задължение, включително и разбивка – каква част е главницата, колко са лихвите и разноските.
Поискайте да се запознаете с документите, въз основа на които се основава претенцията. Ако се налага, направете справка в дружеството кредитор.
Преценете дали имате основание да направите възражение за давност за целия дълг или частично. Това зависи от вида на задължението.
За препоръчване е да се обърнете към адвокат за консултация, особено ако задължението е в по-голям размер или претенцията по ваша преценка е неоснователна.
